Тихомир Чергов, Фейсбук
Футболните фенове останаха шокирани от бруталната победа на Гонзо над Бербатов в битката за върха на БФС. Ето едно много добро и прагматично обяснение на Тихомир Чергов във Фейсбук, което не търси под вола теле:
Не разбирам мелодраматичните реакции след избора на Гонзо за „ръководител на футбола“. Така или иначе, хората с парите във футбола си остават същите със същия манталитет и характер. А те са тези, които на практика ръководят футбола в България, не администраторите от БФС. Който и да сложиш да ги администрира, това няма да промени порядките на тези с парите във футбола.
Хората са с много къса памет и не си учат уроците по историята. Пак се прехласват прекалено много по празни клишета като „младите, умните, реализираните на запад, владеещите чужди езици, имаше международен авторитет, които ще се борят с корумпираното статукво“ – и забравят, че преди 20-тина години така наречените „златни момчета“ и „четвърти в света“ бяха млади, умни, реализирани на Запад, с международен авторитет, владееха чужди езици и не на последно място – бореха се с корумпираното статукво на Батето. Да не напомням и за едни други „млади, умни и реализирани на запад“ в политиката…
Но основната причина да пиша тези редови е големият урок от вчера. Да приемем условно, че Гонзо е „злото“, а Бербо и компания са „доброто“. „Злото“ го дефинираме като съзнателно участие в нещо разрушително и вредно, а „доброто“ в случая като идеалистично желание да изградиш нещо хубаво. Гонзо е „злото“, защото напълно съзнателно става част и продължение на един деградирал и корумпиран режим, а Бербо и компания са „доброто“, защото имат идеалистично желание да направят добра промяна.
Големият урок от всичко това е следният: Доброто не може да си позволи да бъде високомерно, мързеливо, небрежно и самодостатъчно, защото Злото е енергично, прагматично, методично и търсещо съюзи и връзки. Бербо беше високомерен и недостатъчно деен. Беше с нагласата, че едва ли не върши услуга на българския футбол и не той трябва да се среща и да убеждава да гласуват за него, а те трябва да са му благодарни, че се е захванал „да ги спасява“. Мислиха си, че известността и авторитета им е достатъчен и не е нужно да влагат енергията да пътуват из страната, да се срещат с футболни хора (а и с политици), да убеждават, да преговарят, да правят съюзи. Един вид – победата им се полага и не трябва да полагат старание за нея.
А Гонзо може да е много прост, но е и много енеричен и трудоспособен, и от години е свикнал да върши черна работа, да отговаря за хора и дела, всеки ден да става рано и да работи. Да, корумпиран е, безсрамен е и е с ограничен интелектуален потенциал – но е трудолюбив, енергичен и упорит, а в такава битка „доброто“ не може да си позволи да бъде мързеливо, да чака наготово и да се гнуси от „черна работа“.
И все пак, понякога „доброто“ има късмет и печели, дори да е по-високомерно, мързеливо и небрежно. Както стана, когато „Четвъртите в света“ изместиха Иван Славков-Батето, защото последния просто им подари победата (не му се занимаваше повече). Те тогава бяха „доброто“, но дори след като взеха властта, продължиха да са лениви, небрежни и високомерни, а когато „доброто“ се държи така дълго време, то се превръща в зло.
И това е поуката от този статус. Доброто трябва да е неуморно, енергично, по-смирено и много упорито. Първо, за да може да победи злото, второ – за да може да продължи да бъде „добро“ и след победата над злото.