Паметник на културата, емблематична сграда в центъра на София – „Гранд хотел България” е с изпочупени, мръсни прозорци, затънал в боклуци и разруха. И така е от няколко години, без изгледи поне скоро нещо да се промени. Архитекти казват, че ако сградата продължи да се руши, няма да мине много време, докато се срине окончателно и на нейно място не изникне поредният отвратителен небостъргач.
През 2016 г. хотелът, който навремето е сред най-луксозните хотели в България, е продаден от Дарина Павлова, по-точно от офшорки, регистрирани в Лихтенщайн и в американския щат Вирджиния, на „Софсток Инвест” на бизнесмена Мирослав Печев, известен като Миро Лавацата, пише „Уикенд“.
Новият собственик, родом от с. Лопян, дава изявления, че ще развива хотела, като запази фасадата и направи реконструкция на сградата. Само че досега не е забит дори един пирон. Напротив, прословутата кафе-сладкарница е в окаян вид, разбита и превърната в руина, вероятно не по-различно, а може да е и по-зле, е състоянието на ресторанта с овалното стълбище, залите и хотелските стаи.
Според Търговския регистър хотелът от „Софсток Инвест” е преминал към „Гранд хотел България-2016”, като фирмата е отново на Печев. Единственият документ, свързан с тази компания, който се открива в Търговския регистър, е, че през 2022 г. е получено разрешение за изкоп и спасително археологическо проучване, свързани с изместване на топлопровод. Издадена е виза за проектиране на подземен трафопост в празния терен зад хотела.
Според документа съоръжението ще се намира в сутерена на нова 5-етажна сграда, за която също е издадена виза да се проектира в празния участък, който е до зала „България” на ул. „Аксаков”. Съседната едноетажна сграда пък е предвидено да се надстрои с още 4 етажа. Две години по-късно дупката си е все така празна, оградена с метални панели, а някогашната гордост на София – комплексът „Гранд хотел България” продължава да се разпада.
Мераците на Мирослав Печев да надстрои „Гранд хотел България”, веднага след като го купува, предизвикват обществен скандал. Въпреки че сградата е паметник на културата, е обявено, че се планира главната фасада откъм бул. „Цар Освободител“ да се вдигне с още етажи, в които да има апартаменти за продажба. Ниската част също щяла да се надстроява и да се превърне в МОЛ.
След бурни дебати този проект е отхвърлен. Експерти тогава пишат, че „Всяко надстрояване, промяна или разрушаване на ценните образци от нашето минало, какъвто безспорно е комплекс „България“, е проява на неуважение към нашето минало, българската култура и изобщо – общочовешкото наследство.”
Компанията на Мирослав Печев „Гранд Хотел България 2016”, както се вижда от документа в Търговския регистър, още не се е напълно отказала да строи край историческата сграда. Така или иначе градежът трябва да се съгласува с Министерството на културата, понеже хотелът е паметник на културата. Предстои да видим какво ще се случи.
Бизнесменът Мирослав Печев навремето е важна клечка в ЦК на ДКМС. Той е и сред най-близките приятели на Цветан Цветанов, казват запознати. Печев има различните му бизнес начинания, но е най-известен като вносител на кафе „Лаваца”. Собственик е и на „Парк хотел Витоша” в Студентския град, а източниците ни от МВР допълват, че това е любимото място за официални и неофициални срещи на видни дансаджии.
В този хотел преди време си правят сбирки и приятелите от така наречения кръг „Щангата”, в който влизат Цветан Цветанов, бившият шеф на ГДБОП Станимир Флоров, консулът в Санкт Петербург и бивш шеф на НСО Ангел Антонов, бившият директорът на областното управление на МВР – София Николай Николов – Щангата. Прякорът Щангата е даден на Николов, понеже на младини тренира щанги и е състудент на Цветан Цветанов във ВИФ. Покрай неговия прякор Щангата, в МВР лепват името и на кръга.
В тази компания е и бизнесменът Мирослав Печев – Лавацата. Той е собственик и на строителна компания „Мирад”, която има милиони левове обороти, само че явно те не са предназначени за реновирането на културния паметник в сърцето на София .
„Гранд хотел България” е построен през 30-те години на ХХ век, като е образец на българския архитектурен модернизъм между двете световни войни.