Древни китайски принципи за възпитание на деца: култивиране на морален характер и добродетел
Автор: Св. Николай Велимирович
Не кради от държавата! Тя е скъпо платена. Хиляди са измрели във войните, бранейки тази държава. Те са дали живота си за държавата, – как дръзваш ти да крадеш и да грабиш най-скъпото, което са имали? Тази държава е колкото твоя, толкова и тяхна, и дори повече тяхна, защото са платили за нея повече от теб, вложили са в нея повече от теб.
Твоите деди, прадеди и прапрадеди са се борили за тази държава, жертвали са се, давали са мило и драго, лели са кръвта си, отивали са на смърт за нея. Безумецо! От кого крадеш? Крадеш от най-близките си роднини, които те проклинат от гроба! Отричаш се от тях и те се отричат от теб. Когато крадеш от държавата, ти крадеш от собственото си наследство, от създаденото от твоите бащи; и крадеш от братята си, от синовете и дъщерите на твоите бащи. Помисли само: ако всички последват твоя пример, ако всички започнат да крадат от държавата – какво ще стане? Земята на герои и мъченици ще се превърне в дупка на плъхове! И праведният Бог, който ни наблюдава отгоре и търси човеци, ще отнеме тази земя от плъховете и ще я даде на хора, на чужденци отблизо или отдалеч.
Огледай се! Още плачат вдовиците от войните и невръстни сирачета питат майките си: къде е баща ни? А майката им отговаря: Загина за тази държава!
И това не е разговор на една майка с нейните деца, а на хиляди и хиляди майки вдовици с деца сирачета.
Не те ли обхваща трепет от тези разговори, които изпълват въздуха, който дишаш, от времето на войната до днес? Как тъй дръзваш да протегнеш ръка към държавната хазна, да откраднеш, да заграбиш? В тази хазна е и кръвта на загиналите, и данъците на техните вдовици и сираци. Кръв и сълзи крадеш, когато крадеш от държавата. И това ще дадеш на децата си да ядат – тази кръв и тези сълзи. Отрова ще им дадеш и ще ги отровиш. И достойнството си на родител ще превърнеш в подлост на убиец.
Тези неща обаче не те интересуват и ти не ги вярваш. Защото не вярваш в живия и всевиждащ Бог, страшния ревнител на правдата.
Ала ще дойде час, когато ще разбереш и повярваш, само че ще бъде късно.
Всеки, който краде, ще се изтреби, казва Всевишният чрез своя пророк (Зах. 5:3).
Не кради изобщо; но особено се пази да крадеш от държавата: нито държавни пари, нито държавна земя, нито държавна гора, нито държавен материал, нито какво да е държавно имущество. Защото ако крадеш от тях, навличаш проклятие върху себе си, върху своя дом и върху децата си. Където има кражба, там няма добро, има само проклятие. Това ни свидетелства Светото Писание, на чиито първи страници пише: НЕ КРАДИ! Не кради, прочее, нищо, което е на държавата, и не навличай зло върху себе си, върху децата си и върху своите потомци. Защото онзи, който храни децата си с крадено, храни ги с отрова, храни ги със стрихнин.
Оскърблението се наказва. Който оскърби един човек, се наказва за оскърбление на един; който оскърби много хора, се наказва за оскърбление на мнозина. Който оскърбява държавата, оскърбява милиони хора.
Така е и с онзи, който нанася вреда на един човек или на цяла държава. Който вреди на държавата, вреди на милионите граждани на тази държава. Ето защо кражбата от държавата е много по-голямо престъпление от кражбата от частно лице.
Помисли и над това: който краде от частно лице, краде от имотен човек, от такъв, който има. Който обаче краде от държавата, краде от всички, които ѝ плащат данък, тоест не само от имотните, но и от бедните, защото данъци плащат и сиромаси, слуги и слугини, аргати и надничари, перачки и разсилни, гурбетчии по чужди страни и бедни труженици в мините под земята, и селянинът, който оре с волове, и самотните старци и старици, и чистачите по улиците. За да се изплати данъкът, продават на сиромаха и къщата, и овчицата, и казана, и цялата му покъщнина. Човек, който няма нищо, трябва да вземе назаем и да плати данъка. Държавните пари са поръсени със сирашки сълзи и пот. Пътят, по който тези пари се стичат в държавната каса, е изпълнен с вопли и плач. Наистина мъчно е да си представиш по-голяма мерзост от това да протегнеш ръка и да откраднеш тези общи, държавни пари.
Онзи, който краде от държавата, мрази държавата, и колкото повече я краде, толкова повече я мрази. Никой не хули толкова държавата, колкото крадецът, който я ограбва. Той сам не знае защо я хули, ала нещо го кара да я хули и да я проклина.
Какво е за нас нашата държава? Ще ти разкажа една притча. Някакви хора вадили потънал кораб от морските дълбини. Вършейки това, всички много се измъчили, някои се осакатили, а някои и с живота си платили. Но когато корабът бил най-после спасен, всички се зарадвали и почнали да го поправят и ремонтират.
Намерили се обаче хитреци, които започнали да крадат от кораба дъски и пирони, колела и въжета, стоманени пръти и вериги; някои задигнали стълбите, някои дори пробили дупка в борда, за да си вземат по нещо от долните помещения; други пък свили електрическите крушки и кабели. Няма ли този кораб да потъне отново? Честните пътници си стоят на кораба и не се досещат, че са в опасност. Чак когато водата нахлуе в кораба и светлината угасне, капитанът ще засвири тревога и ще свика всички да помагат, да спасяват кораба. Но може да бъде вече късно! И ако е наистина късно, корабът ще потъне отново на морското дъно.
Приложи този образ към историята на твоята държава, и повече няма да посмееш да крадеш. Не е ли бил твоят държавен кораб цели 500 години под вода? Най-после корабът е бил изваден от дълбините, и вече ти казах на каква цена. Помисли за усилията, кръвта, мъките на много поколения, трудили се да спасят кораба: хиляди и хиляди са намерили смъртта си в дълбините, докато държавният кораб не бил спасен и изваден отново под слънчевите лъчи. И как няма да бъде проклет от Бога и от народа онзи, който тласка кораба да потъне отново? Престани, прочее, да крадеш, за да не паднеш под проклятието
на създателите на държавата и да не навлечеш проклятие върху твоите деца. Престани да крадеш и върни на държавата онова, което си откраднал от нея. Чуй заповедта на Божия апостол: Който е крал, да не краде повече, а да се труди, като върши добро с ръцете си (Еф. 4:28).
Бъди полезен на държавата. Не само не кради от държавата, но, напротив – бъди ѝ полезен. Дай ѝ, помогни ѝ. Ако досега си крал от държавата, върни ѝ го двойно, ако не искаш или не можеш да ѝ върнеш четворно, както сторил нечестният Закхей, когато усетил страшното присъствие Божие и се завърнал към честен живот. Върни поне двойно; върни незабавно; върни така, че никой да не знае това. Ще го знае Онзи, Който знае всичко. И децата ти ще бъдат здрави и честити.
Ако получаваш заплащане от държавата, смятай, че получаваш повече, отколкото заслужаваш, и бъди благодарен на държавата.
Ако даваш назаем или продаваш нещо на държавата, не вдигай цената. Напротив, търси по-малко печалба, отколкото търсиш от частно лице.
Ако доставяш нещо на държавата, доставяй според договора максимално точно и почтено, и достави повече и по-добре – а никога по-малко и по-зле, – отколкото е по договор.
Ако купуваш за държавата материал от чужбина, не приемай комисионата, която ти предлагат чуждестранните фабриканти и търговци. Защото онова, което уж ти предлагат даром, те по един или друг начин го пишат на сметката на държавата. И така те правят крадец от нея. Задоволи се с пътните и дневните пари, които ти дава държавата, пък дори и от тях нещо икономисай и върни на държавата.
Прави за държавата винаги повече, отколкото тя ти връща. Само с този излишък се мери патриотизмът. И само с помощта на такива излишъци можем да помогнем на държавата ни да оцелее и да напредне.
Не надценявай онова, което даваш на държавата; не подценявай онова, което получаваш от нея.
Не искай двойно възнаграждение за услуга, направена на държавата: това е кражба и зло.
Не отсичай скришом и едно дърво от държавна гора: това е кражба и зло.
Не заграбвай държавна земя: това е кражба и зло.
Не присвоявай нищо от държавните складове и нито една стотинка от държавната каса: това е кражба и зло.
Ако държавата не те хване да крадеш, ще те хване Онзи, Който е казал: Аз съм цар на царете и господар на господарите; Моя е земята и Аз я давам на когото искам. Заради честните хора Бог дава държавност на един народ, а заради нечестните я отнема. Ако ти крадеш от твоята държава и държавата пропадне, никой няма да е виновен освен теб.
Който открадне един динар от частно лице, отговаря за една кражба, защото е окрал един човек. Който открадне един динар от държавата, окрал е милионите граждани на тази държава. Той е отговорен за милиони кражби.
Ако хорският съд не успее да го изобличи и накаже, ще го накаже Онзи, Който вижда всичко и знае всичко, Който дава и отнема, Който съди според вечната правда и когато осъди някого на вечен затвор, този затвор наистина е вечен.
Нека, прочее, да чуят и да запомнят това онези, които ламтят за държавно имущество: Който извърши дори само една кражба на държавно имущество, е отговорен за милиони кражби.
Превод (със съкращения): Андрей Романов