Добре, видяхме, че паметникът на Шипка никой не го е разрушил, че Шипка не е затворена за посетители, че тържествата не са отменени, че се събраха десетки хиляди българи. Трети март мина, евроатлантиците се убедиха, че Освобождението е в сърцата на българите и никаква сила и грантове не могат да избият любовта към Русия - нашата освободителка.
Но въпросът ми е - а сега накъде? Защото днес и утре и другиден, начело на държавата е един страхлив плъх, който изпълнява заповедите на американския посланик. А другата седмица може и да е жирафката, която дори не е българка, омъжена за французин. Сега накъде, българи? Това правителство, а и следващото, което се задава от сглобката, ни унищожава! Продават ни и ни предават. Дават и последното ни оръжие на Украйна да се бие срещу нашите освободители. Правят българската земя плацдарм за нападение срещу Русия. На българска земя без поражение ни превземат чужди войски. Армията ни е демотивирана, омаломощена и обеззоръжена.
Накъде сега, българи?
Нима тези, които се събрахте на Шипка и другите, които се събрахме на местата - светини на българската свобода, можем само да празнуваме и да полагаме цветя и да веем знамена? Нима не можем да се преборим с предателите в София? Нима не можем ясно да заявим своята воля?
Свободата е процес, българи! Освобождението могат и да ни го дадат, но свободата е състояние на духа и изисква действия - от всеки един от нас!
Бъдете свободни, българи! И не допускайте робский ярем - без значение дали османски или американски!
Свободата не иска екзарх, иска Караджата!
Елена Гунчева-Гривова