Наскоро излезе поредната годишна класация на общините с най-висока средна брутна месечна заплата в България. Резултатът е същият като всяка година:
Всички най-богати общини на картата (извън София) се изхранват от добив и/или преработка (почти само) на местен ресурс. Това са моторите на българската икономика!
Изводът е пределно ясен:
Ако искаме да живеем добре, трябва максимално и ефективно да използваме наличните си ресурси – да изграждаме икономика, която се основава на техния добив, преработка и производство.
Какво правим обаче реално? Давам само няколко примера:
Самоунищожаваме енергетиката си, затваряйки ТЕЦ на местни въглища в подчинение на чужди политики (от северозапад), с които нашите „държавници“ системно се съгласяват. След затварянето на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-Изток 3“ община Гълъбово може и да не остане в Топ 10 на тази класация. Ограничаването на работата на мините и останалите ТЕЦ скоро ще извади и община Раднево от там.
Не добиваме газ от наличните доказани конвенционални находища, нито искаме да знаем имаме ли наистина толкова много шистов газ, който Шеврон и други компании смятат, че най-вероятно имаме. Това се случи в подчинение на други чужди политики (от североизток).
Пъдим геолозите и сондьорите от всеки възможен проучвателен участък за метални руди. А такива, включително и практически готови инвестиционни проекти (като волфрамовия край Велинград или медния край Нова Загора), имаме много.
Имаме огромен горски фонд, който бързо расте, но ние добиваме все по-малко и неефективно, въпреки че имаме голяма горска индустрия – за хартия, мебели и др. – която поддържа икономически някои от най-затънтените ни региони. Това води до заболяване и застаряване на гората и съответно постепенно намаляване на годишния прираст. Гората ни гние или изгаря, защото не я ползваме адекватно.
Не изпозлваме енергийния потенциал нито на отпадъците, нито на горския си фонд (освен в кюмбетата). За разлика от почти всички големи страни от ЕС, сме оставили големите предприятия от тежката индустрия сами да се оправят с кашата, създадена от европейските климатични политики. През 2026 г. това ще доведе до масово затваряне на производствени мощности и някои други общини също ще напуснат горната класация.
И накрая стигам до поредната уникална възможност за развитие, която съм сигурен, че ще пропуснем:
Световният пазар на уран и гориво за ядрените централи лети в небесата, а ние спим!
Цената на урана е скочила 4 ПЪТИ от началото на 2020 г. (преди ковид) до днес. Никоя друга суровина не расте толкова стабилно, а според експертите това ще продължи още много дълго. Производството на ядрено гориво придобива все по-голямо стратегическо значение в опитите на Запада да се отърси от зависимостта си от Русия.
През 1988 г. в България работят 47 уранови мини, с общ добив от 662 тона за съответната година, което е било 1,5% от световния добив. Всички те са закрити по възможно най-глупавия начин – затворени са с идеята никога повече да няма добив, вместо да бъдат консервирани, както би направила всяка страна или компания, която цени ресурсите и независимостта си. Разбира се, всички могат да бъдат рестартирани при наличие на икономически интерес (графиката на цената!) и политическа воля.
Днес политиците ни се чудят как да изградят нови блокове на АЕЦ Козлодуй, за които да платим десетки милиарди долари, но никой не обелва и дума за далеч по-голямата възможност пред България:
Възраждане на добива на уранови руди и създаване на високотехнологична индустрия за производство и износ на ядрено гориво!
Защото е трудно и се изискват много опит, знания и учене. Защото ще има силна съпротива от всякакви групи, която ще бъде обилно подхранвана от чужди интереси (както от запад, така и от изток).
Та, за съжаление въпросът в заглавието е риторичен. Фактите ясно показват отговора:
Не, не искаме да станем богата страна.
Боян Рашев, фейсбук