Ерген съм аз!
Стар ерген. И бих добавил, все по-стар...
И както се разбира - нищо не разбирам от жени!
От млади и красиви пък - съвсем!
Обаче, загледах се за първи път в ЕРГЕНЪТ. Разбира се - със страх и трепет, че ще ме споходи ужасът на безпощадно осъзнаване за безвъзвратно пропилян живот. Натрапчиво и лепкаво усещане за самота, горчива болка от пропуснатите срещи и низ от нереално сладки "вчера", погубени завинаги сред грешките на суетата, глупостта и младостта.
Загледах се и тъжно осъзнах, че мъката от собственото ми ергенство бе изместена от друга, по-голяма болка. Но не към мойта собствена съдба, а към представата за красота и ценност на днешните свободни млади хора, които схващат скверното за "допустимо", а грозотата, посредствеността и кича са възвеличили на пиедестал.
Огромна пустош! Всеподавяща! Гигантска нравствена разруха! Отсъствие на всяка сянка от духовност, износени тела и темперамент, материализъм, спящи сетива, нула въображение и чиста индивидуалност - матрица, щампа, поза, имитация, и грозна мисъл, и нежелание и невъзможност да прикрият развалата, която пъпли вътре в същността. Не ги спасяват даже режисурата, концептуалните решения на целия формат, които старателно и методично утвърждават ниското, а пустословното, безпомощно говорене в сценария за нравствено въздигане, за дирене на любовта, подронват леко и необратимо самата стойност и значение на тази дума.
Горките млади българки! Горките ние! Горко ни, ако това е днешния ни идеал за младост, хубост и жена. От двадесет и шест жени - каква чудовищна антиселекция! Какъв ли ум, какъв перверзен "кастинг" е постигнал този потресаващ резултат. (Признах си вече - преди малко, горе, че аз нали, изобщо нищо не разбирам от жени! И кой съм аз, изобщо, че да съдя - в интимното съм истински провал!)
Но, като мъж поне и като зрител - днешен българин, си мисля - коя от тия бих си взел за мен!
И честно, казвам ви го - ни-ко-я!
За всичките пари на тоя грешен свят, не бих избрал нито една от тия там!
За всяка бих се срамувал дори да постои до мен!
Там нямаше нито една - да знаеше коя е, към какво е вярна и дали е българка, въобще! И би ли открила нещичко в света, което да не би направила за повечко пари!
Лица, очи, ръце, коси, устни. Мисли, "чувства" и сълзи. Гърди, нозе, мечти, фасети, гласове - прокъсани, продрани, мътни, жалостни остатъци от някогашни български момичета - зловещи кукли, протегнали се алчно към пустинята на суетата и на низостта.
Потънахме дълбоко в продажност и развала, алчност и порок, и искаме да убедим очите си, че то - потъването ни е някакси забавно, бляскаво, красиво. Че не е фатално, че е приемливо!
Благодаря ти Господи, че остарях преди да видя тоя парад на грозотата и порока, за да не може да ме зарази!
Благодаря ти, че при тия млади телевизорни невести, си ме опазил скромен стар ерген.
Че спасително са ме подминали ЕРГЕНЪТ и МОМИТЕ му, и жалката пародия на битиви!
Благодаря Ти, че в живота срещам красиви, скромни, добродетелни и чисти - блестящи духом български жени.