Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология в "Университет Проф. д-р Асен Златаров".
„Защо бракът ми е толкова труден? Не ми стигат другите грижи, ами и вкъщи постоянно проблеми, мрънкане, вечно недоволство. Писна ми! Иде ми да си стегна багажа, ама не искам да си виждам децата само по празниците“.
Сигурна съм, че не малко хора са с подобни мисли. Дали имате деца или нямате, съвместното съжителство в съвремието ни е истинско изпитание, особено за по-младите, решили да следват романтичния модел на наслада и съвършенство. За много хора семейните отношения се оказват много по-трудни, отколкото професионалната им реализация. Днес дори става модерно да си не просто на няколко брака, а да си в поредния, но не и последен. Когато нещо не върви, не върви: „...ако и стика“, „...ако му изнася, и жилището и доходите са мои“, „…и ще си види децата на куково лято“. По-рядко сменяме колите си, отколкото партньорите си. „Кой знае какво станало. Ей колкото искаш свободни хора има, все някой друг ще си намеря“. Разбира се, точно така и не докато смъртта ни раздели, а до следващия конфликт или не, до следващата обида. Защо изобщо трябва да търпите?
Смирение, ами отживелици. Да търпи тая, дето взима по-малко пари от мъжа си. Вече нито социалният натиск, нито пък християнските ценности могат да служат за спойка на брака, така че не ни остава нищо друго освен това да се опитаме да разберем кои са онези чувства, които ни оставят в прегръдката на другия и онези негативни пориви, които затръшват вратата под носа му. Звучи изненадващо простичко, защото щастливо женените двойки или тези, живеещи на семейни начала, не са нито по-умни, нито по-богати от останалите. Разликата е в това, че обвързаните щастливци не позволяват на отрицателните мисли и чувства, които е нормално понякога да изпитваме помежду си, да вземат превес над положителните. Разбирам колко е трудно, когато някой ти къса нервите вкъщи да не му вдигнеш един приличен скандал или да не й теглиш една майна. Тогава тежките думи се превръщат в оръжие срещу другия. Българският фолклор изобилства от народни мъдрости за онези лоши думи, които посичат по-зле от ножа. „Нямал кости езика, но кости трошал“. Така раната може някой ден и да зарасне, но обидата ще тежи и ще рикошира при всеки следващ конфликт. Отровните ни мисли ще се надигат всеки път, когато другият реши да ни посъветва или сподели, че боклукът е за изхвърляне. След оскърбителните думи следват и критиките към другия, къде основателни, къде преднамерени. Вече сте влезли в ролята на невинната жертва и вашето негодувание е основателно.
На никого не му е приятно постоянно да му търсят кусурите, но ако човек може да погледне добронамерено към всяка една отправена забележка, това би му помогнало да усъвършенства своите умения. Спомням си една моя клиентка, която беше женена за много авторитарен мъж. Нямаше ден, без той да й натрие носа, къде за лошото ядене, къде за липсата на хигиена. И вместо да се усъмни в добронамереността на партньора си, тази жена даваше всичко от себе си, за да може да угоди на високите изисквания на съпруга си и с това си поведение да намали напрежението у дома. След повече от двайсет години семеен живот, тя бе станала перфектната домакиня и жена, която може да очарова всеки мъж. Когато въпреки уменията и сръчността й, острите критики и оскърбление не спрели, тя не изтърпяла и си събрала багажа. Презрението и отвращението вследствие на ежедневните обиди си бяха казали думата. Другият вече се беше превърнал във враг. След време беше дошла да ми се похвали какъв добър втори мъж има и колко често благодарял на първия й съпруг за уменията на жена си. Така е, за какво ви е да спасявате брака си? В много случаи успяваме да оценим стойността на един съюз едва когато той се разпадне. Добрият брак се приема за константна даденост, а не като процес от действия, които искат постоянна грижа и внимание.
Сигурна съм, че по-често сте във фитнес залата или на разкрасяващи процедури, отколкото в действие на старание към другия. Една баба в Странджа ми разказваше как „служавала“ на мъжа си. Както и да разтълкувате значението на тази дума, то служаването следва да бъде взаимно, а при старите хора е имало постоянно уважение. Харна дума да си кажат, блага ракия да си пийнат. И не са случайни българските ни поверия, че добра дума железни порти отваря. „Тъй баби да говориш на мъжа си, че мед да ти капе от устата“ - съветваше ме леля Рада. Добрите думи, придружени с нежност, са най-добрата спойка за една двойка. И всеки път, когато го погледнеш в очите, да ти тръпне и да знаеш, че точно това е твоят човек. Да работиш за отношенията си, не са паратики работи. А нашите баби са знаели как да го правят. Не защото са били зависими от мъжете си и разводът е бил недопустим, а защото семейството е било най-голямата им ценност.
Д-р Катя Пенева