Наскоро имах приятелски обяд с чуждестранни дипломати и когато по време на разговора стана дума, че г-жа Мария Габриел скоро ще седне в премиерското кресло, но смята да си запази и поста на външен министър, около масата най-недипломатично се разнесе кикот. Няма да скрия, че ми докривя. Макар г-жа Габриел на мен лично да не ми е давала никакви особени поводи да смятам, че е човек, заради когото си заслужава да се хвърлиш на амбразурата, все пак решиха да подхвърля нещо в нейна подкрепа. Ей така, от кумова, или по-скоро от национална срама.
Вижте, казвам, трябва да разберете, че тя е тук за малко. Премиерски пост в автобиографията е чудесна атестация, след която човек може да се пробва за някоя позиция на много високо международно ниво. Мадам Габриел може да иска, примерно, да смени мосю Борел в Брюксел и да стане външен министър на целия Европейския съюз. Или нещо подобно. Не мислите ли? За такава цел е разбираемо, че се стреми да си запази и външнополитическия ресор. Иначе преди в българската история - съвместяване на двата поста - колкото щеш. Последният действащ премиер на България, който е бил и външен министър, е Васил Коларов. (В най-ново време в тази ситуация е имало само един служебен премиер и то за 2 месеца и половина, затова не го броим.)
Гледам ги моите сътрапезници, че ме слушат възпитано, но осъзнавам, че опитът ми да ги убедя как въпреки отделни личностни недоразумения, ние все пак си оставаме страна със стабилни институции, някак си издиша.
Този от чуждестранните дипломати, който преди това се бе смял най-много, изглежда нямаше намерение да приеме изложените от мен доводи в подкрепа на г-жа Габриел.
Въпреки това, натърти той, в страна от ЕС един човек да е и премиер, и външен министър, това е смехотворно!
Сменихме темата, но този момент от иначе дружеския разговор остави у мен горчив привкус. Не ми даваше мира това натякване що за държава сме и реших по-късно да направя бърза справка. Към днешна дата колко страни по света имат премиери и външни министри едновременно? По номенклатурния списък на ООН излязоха цели 3.
Фиджи, Самоа и Катар. Това са държавите. Госпожа Фиаме Матаафа от островите Самоа е премиер и външен министър, на другите острови тази двойна роля се играе от г-н Ситивени Рабука (на снимките по-долу).
Катар е отделна история. Там става дума за еднолично господство, в което емирът - шейх Тамим - неотдавна махна единия си братовчед от премиерския пост и постанови друг негов братовчед - шейх Мохамед, който от години е външен министър, да поеме и поста на министър-председател. Не можем да бъдем сравнявани с Катар по обективни причини. Но все пак остава утехата, че има две демокрации, макар и островни, с положение близко до нашето.
Георги Милков