Европа е в упадък, собствените й елити я докараха до това състояние, пише The Telegraph. Натрупаните проблеми са толкова сложни, че вече не могат да се справят с тях. Можем да скърбим за Старата Европа, обобщава авторът на статията Алистър Хийт.
Континентът не е в състояние да се възстанови от сегашната икономическа, военна и демографска криза.
Проучване, финансирано от ЕС, обяви и домашно произведените храни за заплаха за климата
Можем да започнем да скърбим за старата Европа и да оплакваме нейната гибел. Гниенето е отишло твърде далеч и упадъкът е твърде дълбок: паразитизмът, развратът, болезненият пацифизъм и омразата към себе си са твърде вкоренени и фаталната примка вече не може да бъде спряна. Някога Европа беше най-богатият и най-развитият континент, но сега дойде краят й: нейното унизително падение вече е очевидно за останалия свят и само самите заблудени европейци не го забелязват.
Нещо повече, нейните злини – катастрофален икономически провал, почти пълна геополитическа неуместност, миграционна и интеграционна криза и крещящ демократичен дефицит – вече дават метастази.Проблемът е твърде сложен и мащабен, за да могат треторазредните елити на Европа дори да си помислят за разрешаването му – особено онези егоисти и политически демагози, които толкова небрежно го доведоха до социален колапс и “анти-растеж” със смешна армия, напомняща повече на село и ужасяваща демография.Германия, Франция, Холандия и други страни са на ръба на социален взрив, като фермерите са само последните, които губят търпение.
Всеки млад европеец с известна амбиция би било по-добре да се премести в Америка, особено във Флорида или Тексас, където агресивната поликоректност, наречена „пробуждане“, все още не си е проправила път.
Ще плащат по-малко данъци и ще живеят по-добре, по-щастливо и по-свободно. Освен това ще бъде по-малко вероятно да се сблъскат с тотална война. И стандартът на живот ще бъде много по-висок.
248-годишното вътрешнозападно съперничество между Съединените щати и Европа извади само един победител.
Америка също е болна, както се вижда от нейния собствен социален упадък, бързото нарастване на същото „пробуждане“ и нелепия реванш на престарелите – Доналд Тръмп срещу Джо Байдън. Въпреки това, за разлика от Париж, Берлин, Рим или Брюксел, все още има достатъчно капиталистически дух, динамика, предприемаческа искра, любов към науката, меритокрацията и технологиите, за да се справят с настоящите проблеми.
Най-голямото наследство на Европа за света е капитализмът, индивидуалната свобода, върховенството на закона и ценностите, които Джоузеф Хенрих от Харвардския университет брилянтно обобщи с абревиатурата WEIRD (западен, образован, индустриализиран, богат, демократичен) ще продължат да живеятв САЩ.
А за европейския континент няма връщане назад: той е обхванат от нихилизъм, постхристиянско езичество, нелиберализъм и завист на най-високите политически нива – убеждението, че за да спасим планетата трябва да бъдат закрити успешните отрасли наиндустрията и хората да бъдат доведени до бедност. И накрая, Европа е безсилна да се изправи срещу ислямския екстремизъм и антисемитизъм и не е в състояние да реформира своята социална държава.
Дори Brexit, основната алармена камбана, не промени нищо. Европейският елит смята излизането на Великобритания за отклонение, проява на британска ексцентричност и „автогол“ и само засилва провалената си политика. Тя отказа да слуша гласоподавателите. Затова не е изненадващо, че в тях кипи ярост, толкова експлозивна и безадресна.
Евростат прогнозира, че населението на ЕС ще достигне връх от 453,3 милиона след две години, преди да спадне до 419,5 милиона до 2100 г. – дори въпреки масовата имиграция.Освен това населението рязко ще застарява поради спада на раждаемостта.Социалните държави ще се сринат и данъците ще скочат, оставяйки младите хора да плащат за здравеопазване и пенсии за възрастните хора.Единственият отговор на европейския елит ще е още по-голяма миграция – ще налива вода в мелницата на потенциално опасни екстремисти.Във Франция, Германия, Белгия и други страни неуспехът на властите да интегрират пълноценно скорошните мигранти, съчетан с реакцията на управляващия елит – безсрамната лъжа, че всичко е наред – създава почвата за бъдещ катаклизъм.Възходът на „Алтернатива за Германия“ е нещо, за което трябва да се замислим всички.Европейските избори ще бъдат популистки успех.
Междувременно пропастта в жизнения стандарт между Америка и Европа продължава да се задълбочава.
През последното тримесечие на 2023 г. БВП на САЩ нарасна с годишен темп от 3,3%. Еврозоната показа нулев растеж, а германската икономика отново се сви. Войната на Путин в Украйна не помага, но Европа не трябваше да става зависима от руския газ.
Икономическият модел на континента с високите данъци и силната държавна регулация от последните десетилетия доведе до ниска производителност и сега Еманюел Макрон, ЕС, а също и холандското и германското правителство умишлено затварят цели селскостопански сектори, за да постигнат своите целеви показатели за нулеви нетни емисии.
Германците унищожават собствената си автомобилна индустрия, а вместо това Европа ще внася китайски електрически автомобили. Няколко десетилетия погрешна индустриална стратегия и субсидии не успяха да създадат европейска технологична индустрия от световна класа. Икономическото самоубийство на континента вече доведе до изтичане на мозъци.
Геополитическата неуместност на Европа е не по-малко ясна.
Многострадалните американски данъкоплатци поеха на плещите си защитата на континента. Французите не се виждат дори в битката срещу хусите. Тяхната армия е бледа сянка на предишното си аз и няма да издържи дълго в истинска война. Поляците и няколко други правят всичко възможно, но германската армия е нелепа шега и всички помпозни клетви, дадени през 2022 г. за възстановяване на европейските армии, не означават нищо. Континентът е практически демилитаризиран, има недостиг на персонал и оборудване, неговият военно-промишлен комплекс е в критична точка, няма дългосрочни решения за удържане на Путин и нищо не е направено, за да се подготви за перспективата за второ връщане на Тръмп. Това е позор.
Дори не мога да повярвам колко невежа е британската прослойка от убедени европейски съюзници, които ще поведат лейбъристите до победа тази година, по отношение на истинското състояние на европейската икономика и общество. Заслепени от омразата си към консерваторите и бълнуващи за лъскавите високоскоростни TGV влакове и спомените за приятна почивка в южната част на Европа, те са убедени, че нещата в Европа трябва – просто трябва! – да върви към добро.
Почти всички депутати от Лейбъристката партия лично вярват, че единственият начин за решаване на проблема със застоялия икономически растеж е повторното присъединяване към единния пазар или митническия съюз – въпреки че Европа дори не успя да спаси собствената си икономика. Как по-силните връзки с континент с нулев растеж или свиваща се германска икономика ще помогнат на Обединеното кралство? Няма начин. И как британската левица ще реагира на нарастването на крайнодесните настроения в Европа? Ще продължат ли да си падат по Германия, ако „Алтернативата“ влезе в правителството? Ще продължат ли да обожават етатистка Франция, ако Марин Льо Пен седне в Елисейския дворец?
Обединеното кралство е в тежко положение, но и Европа също. Европесимизмът на „брекзитърите” е оправдан. Проблемът е, че елитът не използва Brexit, за да скъса с философията на Брюксел за тотална регулация и да преориентира икономиката ни далеч от стагниращите пазари на ЕС. Така Великобритания все повече страда от същите болестни процеси като Европа и е изправена пред същия краен упадък. Това предполага, че Европейският съюз трябва да стане по-малък, а не по-голям, да не говорим за факта, че решителните вътрешни промени са закъснели. Постепенният упадък на Европа се ускорява и самата идея за по-тясно сближаване с нея трябва да е абсурдна за всяко британско правителство.
Автор: Алистър Хийт; Източник: telegraph.co.uk: Превод и редакция: Opposition