Работници подготвят ядрени отпадъци за съхранение, снимка: energy.gov
Кабинетът е поръчал на експерти да изготвят предложения как да бъде избрано място за хранилище за дълбоко геоложко погребване на ядрени отпадъци, без да бъде предизвикана силна съпротива от местното население.
Това става ясно от доклад от февруари на Съвета за икономически анализи към Министерския съвет. Анализът е озаглавен „Радиоактивните отпадъци и приемането им от обществото“.
Досега отработеното ядрено гориво от АЕЦ “Козлодуй” се връщаше в Русия и България нямаше ангажимент за неговото дългосрочно съхранение. След като обаче управляващите решиха да заменят руското ядрено гориво с американско – на “Уестингхаус”, и френско – на “Фраматом”, проблемът къде ще се съхранява отработеното ядрено гориво остава нерешен. Затова сега правителството търси място в България, както и начини да убеди местното население да приеме хранилище за радиоактивните отпадъци на своя територия.
В доклада до Министерския съвет пише:
„Опитът на други страни сочи, че плановете за такива постоянни хранилища могат да предизвикат силна съпротива от страна на местното население. Подобна съпротива в отделни случаи е довела до прекратяването на подобни проекти. В този контекст възникват следните въпроси: как би реагирало местното население на даден регион в България при евентуални планове за строеж на постоянно хранилище в региона?
Избор на локация за дългосрочно съхранение
На практика всички решения за съхранение на високоактивни отпадъци, прилагани понастоящем по света и в България, са с временен характер. Според типа отпадъци тези временни решения биват басейни, хранилища за сухо съхранение или контейнерни системи за сухо съхранение. Такива решения се характеризират с повишен риск от инциденти.
Идентифицирането на потенциална локация за геоложко хранилище е сложен въпрос с геологически и социално-икономически аспекти.
Първо, необходимо е скалната маса да има ниска водопропускливост. Това предотвратява проникването на радиоактивни вещества в подземните води в случай на повреда на контейнерите, а също и предпазва от навлизането на вода в хранилището. Скали с такова свойство са например т.нар. монтморилонити.
Второ, необходимо е хранилището да се намира в област с ниска сеизмична активност, тъй като по-сериозни земетресения могат да го повредят.
Проблемът „Не в моя двор“ и процесът на одобрение: След изработването на списъка с възможни локации за геоложки хранилища, въпросът, който трябва да се реши, е свързан с политическата легитимация, т.е. по какъв начин местната общественост участва в процеса на взимане на решение относно точната локация на дадено хранилище.
На първо място, право на гражданите е да знаят на какви рискове са изложени. На второ място, те имат право да определят, макар и косвено, кои рискове да бъдат поемани. Налице е и психологически аспект – страхът от радиация.
Икономически анализи показват, че близостта на хранилища за радиоактивни отпадъци води до намаляване на стойността на недвижимите имоти.“
Докладът предлага три варианта как да подходи правителството:
Вариант 1: Решението се взема централно с нормативен акт на властимащите институции. Населението се информира впоследствие. Поради липсата на участие на обществеността, тази процедура е с ниска степен на демократичност и може да доведе до ерозия на общественото доверието в институциите. Опитът на други държави (САЩ, Австралия, Германия) показва също, че този подход може да доведе до значителни обществени сътресения, съпътствани от протести и блокади от страна на местното население.
Вариант 2: Решението се взема чрез национален референдум, след като вече локацията е определена. Това е и вариантът, който е приложен в Швейцария – избраната локация за дългосрочно съхранение е недалеч от Цюрих, като национален референдум се предвижда да се проведе в следващите няколко години. Този вариант е в известен смисъл по-демократичен от Вариант 1. Същевременно обаче той не решава проблема, свързан със съпротивата на местната общност, тъй като решението, взето чрез национален референдум, може да противоречи на мнението на местната общност, което води до дефицит на демократичност, аналогичен на този от Вариант 1.
Вариант 3: След като локацията бъде определена, се предлага обезщетение на засегнатите граждани и фирми. В случай, че собственикът (на терена) е държавата, то може да е във вид и на данъчно облекчение – например, освобождаване от плащането на данъци през следващите 20 години. На следващ етап се провежда местен референдум, в който участват само живеещите в общините в непосредствена близост до избраната локация. При отрицателен вот на референдума собственикът на отпадъците може да повиши предложеното обезщетение или да се пренасочи към нова локация.
Поради начина, по който се предлага обезщетението, този вариант се нарича „политически пазар“. Тъй като мястото на хранилището се определя с директното участие на потенциално засегнатите граждани, политическият пазар се счита за най-демократичния вариант, пише в доклада.
Въпреки че Вариант 3 се характеризира с най-висока степен на демократичност, той не е лесен за реализация. Един от основните въпроси, които възникват в неговия контекст, е следният: какъв да бъде размерът на обезщетението, така че мнозинството от гражданите да даде своето съгласие в местен референдум? Логично е да се очаква, че ако обезщетението е твърде малко, то повечето местни жители ще продължат да бъдат против изграждането на хранилище, пишат експертите на Министерския съвет.