и МНОГО ТРУД
„Демократът” Росен Плевнелиев, който от малкия екран раздава присъди кой бил русофил, кой слуга на Москва, има нахалството да претендира за институционалност по темата, въпреки че е бил шеф на комсомолски комитет във ВУЗ, възмущава се читател на Narod.bg.
Наскоро „ирландската пастирка” нападна за пореден път действащия държавен глава Румен Радев, като използвал израза „не отива на никой президент”. „Той, който седеше през 1989 г. пред ГУМ в Благоевград с компютър и печаташе хороскопи за пари! Това отива ли на президент, да не изброявам други нелепи действия”, пита източникът на Narod.bg.
Как от синът на Асен Плевнелиев – секретар на ОК на БКП в Благоевград по време на царуването на Владимир Сандев (първи секретар на Окръжния комитет на БКП), Роската Плевнелиев става човекът, който години по-късно публично заклеймява тогавашния режим? Как от комсомолски секретар по онова време сега стана човекът, който се възмущава от възродителния процес, попита пък преди време главният редактор на в. „Югозападни вести” Тодор Карастоянов, според когото през вестника бъдещият президент е прал пари?!
„Росен Плевнелиев беше син на партията, който изработи първия си милион, след като изработи своите комшии българомохамедани. През 1991 година той става първият, получил от министъра на заетостта и социалните грижи Емилия Масларова в кабинета „Димитър Попов” официална квота за износ на работна ръка в обединената вече Германия.
Такова разрешително не се даваше на случайни и непроверени хора. Официалната квота е за 200 души строителни работници, набрани от Чеча, Неврокопско, където е родният край на Плевнелиев.
Повечето жители там са българомохамедани. Покрай тях посредническата фирма „Ирис Интернешънъл” със собственици Плевнелиев и настоящия винар Иван Тодоров (собственик на марката Todoroff – бел. ред.), тайно изнася още 400 души. Те работят на черно”, категоричен е Карастоянов.
По-късно той разбира каква е ролята му в цялата схема, както и на Иван Тодоров, заедно с когото Плевнелиев е правил хороскопи в края на 80-те на входа на универсалния магазин в Благоевград.
Работниците, изнесени в Германия работили за по 2500 дойчемарки месечно, а на ръка вземат по 500. Според Карастоянов чистата месечна печалба за Плевнелиев и Тодоров, за Масларова и за „Линднер“ е 1 200 000 германски марки (за 20 месеца това прави общо 24 млн. марки – бел. ред.) За всеки – по трийсетина процента, което прави по 300 хил. марки на месец.
Разказът му продължава така: „Облаците надвиснаха някъде в средата на 1993-а, когато тайните служби на ФРГ, трудовата полиция и социалните служби започват разследване срещу „Ирис Интернешънъл”. Обискиран е официалният офис в град Руселхайм, строителните обекти и квартирите на работниците. Спомням си, по онова време в редакцията на „Югозападни вести” започнаха да прииждат едни млади жени от Неврокопско в шалвари и шамии. В началото говореха тихо и плахо, но после почваха да плачат. Питаха къде са собствениците на вестника.
Искаха да върнат мъжете им, искаха и да им бъдат преведени по 250 марки на семейство. Аз вдигах рамене, съчувствах им и не казвах, че офисът на Плевнелиев и Тодоров е на 100 м през реката, в блока отсреща, на 12-ия етаж. Мълчах, пазех си хляба! Помня също, че директорът Парасков ми се скара остро, задето съм сложил табелка на вратата на редакцията. Махна я! Ставахме анонимни. Тогава разбрах защо двамцата бизнесмени бяха решили да издават вестник. Просто перяха пари”.
Малко след това вестникът се закрива, защото според преразказа на Карастоянов, Плевнелиев казал, че си е свършил работата….