Земеделци от цяла Европа разположиха тракторите си през нощта и тази сутрин около Европейския парламент в Брюксел, преди започващата днес среща на върха на лидерите на ЕС. Десетки трактори се стекоха край Европейския парламент. Очакват се няколкостотин според организаторите, пише "Фигаро".
Европейската „Зелена сделка“, заплахата, надвиснала над фермерите, е един от символите на селския бунт. Вече отслабени от растящите цени на енергията и отварянето на вътрешния пазар за украински продукти, земеделците нямат достатъчно сурови думи, за да опишат „Зелената сделка“, посочва изданието.
Стартираната от Урсула фон дер Лайен през 2019 г., европейска „Зелена сделка“ ангажира държавите от Европейския съюз (ЕС) да постигнат въглеродна неутралност до 2050 г. От 2021 г. бяха приети над петдесет законодателни акта на ниво ЕС. Ако „Зелената сделка“ засяга всички сектори на дейност, то нейната селскостопанска разновидност, наречена „От фермата до вилицата“, предизвиква гнева на фермерите.
Въпреки отстъпките на Брюксел (угари, украински внос), където европейските лидери ще се срещат този четвъртък, гневът на фермерите в ЕС не стихва, особено във Франция, където блокирането на стратегически пътища продължава четвърти пореден ден. В сряда френски и белгийски фермери заедно блокираха граничен контролно-пропускателен пункт между двете страни. Във Франция фермерите продължават да оказват натиск над магистралите около Париж. Напрежението нарасна снощи с първите арести на фермери, които искаха да блокират пазара в Рюнжи. 91 души бяха арестувани вчера следобед след нахлуване в тържището, където са нанесли "повреди", добавя "Фигаро".
Европейската комисия предложи вчера за тази година да бъде отложено приложението на някои от изискванията за дейността на земеделците в ЕС. Решението бе съобщено на фона на протестите на земеделците в много държави от Европа и пристигането на трактори в Брюксел, предаде БТА. Предложената отстъпка е свързана с дела на площите обработваема земя. Предложението е в отговор на опасенията за доходите на земеделските производители, се посочва в съобщение на ЕК. Европейските правила предвиждат земеделците да спазват изисквания в областта на опазването на околната среда, за да получат средства от ЕС. Собствениците на земя с площ под 10 хектара са освободени от някои изисквания, а вчерашното предложение предвижда облекченията тази година да се прилагат за всички стопани.
Второто предложение на ЕК е да се запазят за още една година безмитният внос и отмяната на квотите за Украйна и Молдова. Облекченията бяха въведени през 2022 г. и се разглеждат като част от подкрепата за украинската икономика, поразена от войната с Русия. Комисията уточнява, че предвижда същевременно мерки в защита на европейските земеделци, включително със спешно преразглеждане на безмитния режим и особено при вноса на птиче месо, яйца и захар. Ако вносът от двете държави надвиши средните количества за последните две години, ЕС ще може да възстанови митата, се посочва в съобщението. За да влязат в сила, тези предложения подлежат на одобрението на Европейския парламент и Съвета на ЕС.
Общият внос в ЕС от Украйна възлиза на 24,3 милиарда евро през 2023 г., а за 2021 г. - преди началото на войната - е бил 24 милиарда евро, показват данните на ЕК. Вносът от Молдова се е увеличил от 1,8 милиарда евро през 2021 г., до 2,6 милиарда евро през 2022 г.
Зам.-председателят на ЕК Маргаритис Схинас поясни на пресконференция в отговор на въпрос, че новите предложения въвеждат възможността за преоценка на предоставените на Киев и Кишинев облекчения в случай на отрицателно регионално въздействие. По неговите думи досега не се предвиждаше възможност отделна страна от ЕС или група страни да съобщят, че безмитният внос засяга местните пазари. Занапред ще може засегнатите страни да подават данни към комисията и на тази основа да се преценява дали има нужда от мерки срещу прекомерен внос на украински и молдовски земеделски стоки.
Източник: "Фигаро", БТА