Прогнозираните от 19min.bg масови фалити на единия от двата бизнеса, които все още крепят българското производство - ишлемето на дрехи на големи европейски и американски марки, вече са факт. 20-те процента вдигане на минималната работна заплата в рамките само на година, при това при 4 пъти по-ниска инфлация, доведе до изтриване на без друго минималните маржове - по 20-30 стотинки на бройка, на които работят българските предприемачи в сектора. Съответно това личи и в данните на Евростат за спада на родната индустрия, който е третият по големина в Европа и за последните две тримесечия след предпоследното вдигане на МРЗ е 11%.
Защо се случва всичко това?
Фабриките и цеховете за ишлемета получиха много работа заради затварянето на Азия като основен регион - производител през 2020 - 2021 г. Това върна много гиганти към Източна Европа и в частност към нашата страна. Основните двигатели на този интерес, наред с К19, бяха ниските цени на електричеството и на работната ръка.
Каква е тази работна ръка?
Основно необразовани или слабообразовани жени, които живеят в пограничните или други от най-бедните райони на България. За тях това е единственото възможно препитание. Друго просто няма.
С началото на войната в Украйна първият двигател на интереса към шиенето на ишлеме у нас - евтиният ток, отпадна. Той скочи в пъти за бизнеса, държавната помощ за производителите закъсня, а впоследствие се оказа, че лъвският пай от нея отиде при най-малко нуждаещите се като руския гигант Лукойл. В същото време предприемачите, инвестирали в производство на ишлеме у нас изгубиха голяма част от печалбата, чрез която издържат работещите за тях хора.
Ударното вдигане на минималната работна заплата, което в минали години се движеше между 5 и 8 процента, а в някои го нямаше, но беше прогнозируемо, в популистките бюджети на Асен Василев, при които минахме през 2022,2023 и живеем в 2024 г. лиши българските инвеститори в шивашкото производство и от последното им останало конкуретно предимство.
Защото те вече трябва да осигурят не само една над 40% по-висока минимална заплата в рамките на 3 години, но и също толкова нарасналите осигуровки върху нея, като следва да го направят с намаляващ марж в рамките на стотинки. Това не е възможно математически, така че при обявяването на предпоследния и на последния - предколеден - скок на МРЗ, те са принудени да затворят. И това не важи само за малките, а и за средните, а вече и за някои от големите на пазара, който осигурява стотици хиляди работни места.
Политиците популистично обичат да спекулират как "вдигат" МРЗ, което всъщност прави бизнесът, понеже плаща сметката. Само че, когато тя стане непосилна, вместо да получават минимален доход, хората остават с НУЛЕВ.
За държавата това е двойна беда - тя не само спира да получава данъци от производителя и работниците, но и получава вече десетки хиляди нови безработни, които трябва да се издържат при над 10-милиардна дупка в касата на НОИ, която отново трябва да се компенсира от нашите данъци, т.е. от всеки от нас.
Мария Пенчева