Автор: Стефан Кючуков
Такса смет ще се определя на база изхвърлени отпадъци или брой хора в имота
Цените за изхвърляне на хартия, стъкло и пластмаса може да бъдат различни
Промените влизат в сила от 2025 г.
Нови правила за определяне размера на такса смет ще шашнат българите. Такса смет ще бъде определяна според количеството изхвърлени отпадъци, измерено в броя на необходимите торби или съдове за изхвърляне на боклуците, или на база брой на хората в имота. Това предвижда нова наредба за изготвяне на план-сметка на общините за необходимите разходи за поддържане на чистотата и за начините за изчисляване на такса смет, която е пусната за обществено обсъждане от Министерство на финансите.
Промените ще влязат в сила от началото на 2025 г. Дотогава общините ще трябва да изберат на каква база да бъде определян размерът на такса смет. Но който и вариант да изберат ще бъде увеличена административната тежест за домакинствата, а има риск хората да започнат да хвърлят боклуците си на нерегламентирани места или да лъжат къде реално живеят, за да плащат по-малко за такса смет.
В някои страни по света, такса смет се определя на брой торби, но това ще доведе до съседски скандали в България.
В момента размерът на такса смет се плаща на база данъчната оценка на имотите, като има завишение на размера на таксата за имоти, използвани като търговски обекти. Идеята на новата наредба е да бъде въведен принципът “замърсителят плаща”, за което от години настояват работодателските организации. Но реалното изпълнение на това правило е трудно, като се има предвид каква е изобретателността на българите, когато става въпрос за укриване на данъци и такси.
Общините предоставят на гражданите три различни услуги, свързани с поддържане на чистотата - събиране и транспортиране на битови отпадъци, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания. Плащаната от хората такса смет ще бъде определяна според необходимите разходи на общините за тези три услуги. За първите две услуги по събиране и третиране на битовите отпадъци, общините ще имат възможност да изберат измежду три варианта за определяне на размера на събираната такса: индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост; количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране; брой ползватели на услугата в имота. Таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места ще може да бъде определяна според броя на ползвателите на услугата в имота или според разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот, предвижда новата наредба.
Размерът на такса смет може да бъде определян на база необходими кофи за смет за всяко домакинство.
За всяка една от трите услуги, свързани с чистотата в населените места, общините могат да изберат различни критерии за определяне на таксата. Например за събиране на отпадъците една община може да определи размера на таксата според броя на торбите за изхвърляне на боклука, цената за третиране на отпадъците, плащана от всяко домакинство, може да е на база брой на хората в имота, а таксата за поддържане на чистотата на обществените места може да бъде определена според площта на имота.
Освен това общините ще имат право да въвеждат и допълнителни критерии за определяне на размера на такса смет според вида на извършваната в имота икономическа дейност, както и според това какви отпадъци изхвърлят домакинствата - хартия, стъкло или пластмаса, което още повече ще усложни правилата за определяне на такса смет. Освен това фирмите отново може да плащат по-висока такса смет от домакинствата. А именно, за да не се случва това от бизнеса настояват да бъде въведен принципът “замърсителят плаща”.
Първи вариант чрез торби
Ще се дебнем със съседите
Хвърлят боклук през балкона
Определянето на такса смет на база брой необходими торби за домакинството е най-малко вероятният вариант за определяне на такса смет, който ще изберат общините. Причината за това е, че той е подходящ за общества, където хората спазват правилата, но не и за България.
Самите автори на проекта са преценили, че трудно хората ще бъдат накарани да купуват специални торби, в които да изхвърлят боклука си, затова в наредбата е предвидено за всеки имот да бъде определено минимално количество торби, които ще трябва да бъдат купени, за да се финансират услугите за поддържане на чистота в населените места. Но така ще бъде погазен принципът “замърсителят плаща”, защото дори едно домакинство да не прави много боклук, пак ще трябва да купува торби.
Ако едно домакинство не успее да използва всичките купени торби, ще може да ги ползва през следващата календарна година, а ако торбите се окажат недостатъчни, ще трябва да купи още, предвижда наредбата. Но и в момента има хора, които хвърлят боклука си през балкона. Те едва ли ще изпълнят новото изискване да отидат на определено място, където да купят торби, за да си хвърлят боклука. По-вероятно е много хора от блоковете да хвърлят боклука си в обикновени пликчета. Което ще доведе до това съседите да се дебнат кой какво пликче ползва за боклука.
Друг проблем е, че общините имат данни за количеството изхвърляни от населението боклуци в килограми. Затова торбите за смет ще трябва да бъдат с определена вместимост и товароносимост. Това означава, че всяка община може да въведе различни торби - например 20-литрови торби, които могат да издържат само 4 кг., или 10-литрови, в които хората могат да поставят 10 кг. боклук. Ако човек изхвърля леки отпадъци като например пластмасови бутилки, реално ще трябва да плаща повече за такса смет от този, който изхвърля бирени бутилки, защото ще използва повече торби, при положение че прави по-малко килограми боклук. Наредбата дава право общините да определят различни торби за изхвърляне на хартия, стъкло и пластмаса. Но реално никой няма да може да следи дали в торба за стъкло някой не изхвърля строители отпадъци.
Втори вариант според брой кофи
Превръщат килограмите в литри
Подходящо е за малки селища
В малките населени места може да бъде избран вариант за плащане на такса смет според броя на необходимите кофи за боклук и честотата на извозването им. Този вариант е добър за селища, в които пред всяка къща бъде поставена по една кофа за боклук, която минават да събират през определен период от време.
Но и при този вариант няма да има справедливост при определяне на такса смет и хората няма да плащат според реално изхвърлените отпадъци. Ако в къща живее една баба, може да пълни една кофа за смет в продължение на месец. Ако в съседната къща има фамилия от 15 души, може да пълнят по една кофа на всеки три дни. Честотата на събиране на кофите за боклук ще бъде определяна от кмета. Ако камионът за боклук минава често, бабата ще трябва да плаща за боклука много повече отколкото реално замърсява, защото всеки път, когато мине камионът, кофата є ще бъде полупразна.
Друг проблем е, че общините имат данни за изхвърляния боклук в килограми, а кофите за смет са в литри. Затова в наредбата е предвидено количеството на отпадъците за един съд за събиране на боклуци да се определя в зависимост от вида на съда и неговата вместимост, преобразувана в тегло, съобразно плътността на отпадъка съгласно норми, определени от Български институт за стандартизация. Това обаче ще изкриви принципа “замърсителят плаща”, защото броят на кофите, които са необходими на едно домакинство, зависи от обема им, а не от теглото на изхвърляните отпадъци.
Трети вариант според броя на хората
Големите градове остават без население
Броят наематели и собственици
Плащане на такса смет според броя на хората в един имот е най-подходящият вариант за големите градове, където пред всеки блок не може да има отделна кофа за боклук за всеки апартамент. Но и този вариант крие много подводни камъни.
При определяне на броя на ползвателите на услугата в имота и на територията на общината се взема предвид броя на всички лица, които използват имота, пише в наредбата. За имоти на граждани, това са собственици и/или хора с учредено вещно право на ползване, и/или наематели, и/или хора с постоянен и/или настоящ адрес в недвижимия имот, и/или временни обитатели на имота, и/или хора, които пребивават в имота на друго основание. В наредбата е записано, че броят на хората в имотите може да бъде определян служебно - на база данни от последното преброяване на населението, или хората да подават декларация в общината за броя на членовете на домакинството.
Оказва се, че когато порасналото вече дете за няколко дни се изнесе от къщи, родителят може да отиде в общината и да каже, че семейството му е с един човек по-малко, за да спести пари от такса смет. Но едва ли младият човек, напуснал родния дом, веднага ще отиде в общината, за да се регистрира къде хвърля боклуците си и да плаща такса смет.
Освен това има голяма вероятност населението в големите градове рязко да намалее. Много хора от София може да подадат заявление, че живеят на село, където размерът на такса смет е по-малък, защото има една кофа за смет на няколко къщи.
Стилян Найденов, общински съветник от ПП “Възраждане” във Велико Търново: Това е свежа идея, но е необходим строг контрол
Веселина Ангелова,
Труд news, Велико Търново
Наредбата за обществено обсъждане за отпадъците е по швейцарски модел, но трябва да се има предвид, че манталитетът на българина и на швейцареца е коренно различен. Това е свежа идея и тя може да намери приложение в България, но ако има последващ контрол по изпълнението и. Това заяви пред “Труд news” Стилян Найденов, общински съветник от ПП “Възраждане” във Велико Търново.
“Инициативата е добра, защото гражданите биха плащали толкова, колкото отпадък изхвърлят. В момента има неравнопоставеност между генерирания отпадък и това, което се начислява като налог. Смятам, че е добра практика, но имам опасения, че болшинството от гражданите ще неглижират идеята и това ще изопачи инициативата. Смятам обаче, че пак по швейцарски модел трябва у нас да бъде въведена “Зелена полиция”, която да издирва нарушителите на екологичните норми и санкциите са много строги”, коментира Найденов.
Той уточнява, че “Зелената полиция” трябва да е отделна структура към МВР, която да извършва разследване и да разкрива неспазващите наредбите.
Адв. Михаил Хаджиянев, председател на Общинския съвет в Бургас: Стъпка напред е, Бургас е първата община с анаеробна инсталация
Мария Кехайова,
Труд news, Бургас
Всеки да плаща, колкото изхвърля - това е европейска методика и така е справедливо. Ще се създаде самоконтрол, което е най- важното.
Що се отнася до готвената наредба, това е една стъпка напред, една стъпка изцяло в духа на европейските принципи. Бургас сме първата община, която има анаеробна инсталация. Към нея ще са още Поморие и Несебър, и съвсем скоро, като пилотен проект, нещата ще стартират в жк “Зорница”. Самите домакинства ще събират в специалните торби отпадъците. Разбира се, за да се свикне с това, но радостното е, че Бургас сме отново лидер за такава инициатива.