Производството на стомана в Германия намалява, достигайки най-ниската си точка, наблюдавана за последен път по време на световната икономическа криза от 2008 г. Производството на стомана спадна до 35,4 милиона тона през 2022 г., което е спад от 3,9% спрямо 2021 г., пише REMIX.
Най-тежко засегнатият сегмент на стоманодобивната промишленост беше индустрията на електротехническа стомана, чието производство спадна с почти цели 9% до 9,8 милиона тона, което е дори по-ниско от най-ниската стойност през 2009 г. Като цяло всички сегменти на стоманодобивната промишленост в Германия отбелязаха спад.
От началото на руско-украинската война се наблюдава непрекъсната низходяща тенденция в германския стоманодобивен сектор, до голяма степен поради скока на цените на електроенергията, отбелязва REMIX.
Керстин Мария Рипел, управляващ директор на Германската стоманодобивна федерация, цитира „слабото търсене“ и „умишлено неконкурентните“ цени на електроенергията като фактори зад кризата.
„Годишният баланс на производството на стомана в Германия ясно показва, че ситуацията за стоманодобивната индустрия (…) е много сериозна“, добавя тя.
В нещо, което изглежда като удар по управляващото ляво-либерално правителство, Рипел заявява, че нейната асоциация отбелязва „спешна необходимост от политически действия“ по отношение на таксите за преносната мрежа, които са се удвоили от началото на 2023 г.
Тя призовава за държавни субсидии от „Фонда за промяна на климата“, за да се помогне на сектора да финансира промяната.
„Нуждаем се от ясна политическа концепция за това как пътят към климатичната неутралност трябва да бъде устойчиво финансиран“, отбелязва Рипел.
Нарастващите енергийни и материални разходи засегнаха особено тежко германската индустрия и ролята на Християндемократите (ХДС) в настояването за постепенно премахване на ядрената енергия, подкрепено и от Зелените, също изигра роля.
Партията „Алтернатива за Германия“ (АзГ) посочи, че настоящото ляво-либерално правителство, заедно с предишното правителство, ръководено от ХДС, стоят зад дългосрочния спад в индустриалните сектори на Германия. Ситуацията обаче стана особено тежка при управлението на канцлера Олаф Шолц, се казва в материала.
„В понеделник фармацевтичният и химически гигант Bayer обяви „значително намаляване на работната сила“ до края на 2025 г. Производителят на гуми Continental прекратява 40-часовите договори на хиляди служители, а фабриката за съоръжения Friedrichshafen (ZF) очевидно иска да съкрати 12 000 работни места. „Светофарното правителството обаче не се интересува от това“, пише АзГ в изявление.
АзГ заявява, че ще обърне зеления „енергиен преход“ и ще ремонтира газопроводите „Северен поток“, за да върне евтината руска енергия на германската индустрия.. Партията също така обещава да намали данъчната тежест и бюрокрацията, за да даде тласък на германската икономика, завършва материалът.