Лазло Богар, REMIX
Въпреки че световните медии използваха всички свои средства за изразяване на мнение, за да направят „селската война“, която разтърси Германия, несъществуваща, светът все пак получи драматични кадри от масовите демонстрации на фермерите в новата ера на социалните медии.
„Няма гориво, няма храна, няма бъдеще“ — това е лозунгът, който най-често се използва от германските фермери, очевидно на английски, защото това беше единственият начин да разкрият масово текущото си положение.
Простено ви е обаче, че сте пропуснали протестите, които бушуваха в Германия, а през изминалата седмица и в много други страни, включително Румъния и Франция, поради очевидната незаинтересованост на водещите медии към революцията в земеделието, като изглежда, че продуцентите са получили особено строги инструкции какво да отразяват и какво не.
Съществуването на протести, протичащи в цяла Европа, изглежда е под някаква форма на медийно ембарго. Може би си струва да поразсъждаваме защо.
Това е вярно по принцип, но особено в Европа след Втората световна война, която беше в доста тежко положение, многократно се доказа, че снабдяването с храни е може би дори по-деликатен и важен стратегически сектор от тежката промишленост. Въпреки че в макростатистиката, която дава невярна представа, делът на селското стопанство може да е само няколко процента или дори „незначителен“, той не само не е незначителен, но се оказва по-важен от всичко, което може да си представите.
Големите селски войни от 15-ти и 16-ти век се водят по точно същите причини като днес. През този век и половина, в допълнение към буквалното „издърпване на чергата изпод селяните“, ежедневните работни часове на средния селянин се удвояват, а доходът, който получава за тези часове, намалява наполовина. Разбираемо е (макар и не оправдано), че бруталната жестокост на донякъде разочарованите селски маси не е познавала граници. Нито пък последвалите репресии.
Днес глобалната икономика на властта и колаборационистките властови структури в Европа, които все повече й се подчиняват и са принудени да играят ролята на парий, правят същото, като прехвърлят върху селското общество разходите за удължаване на агонията на световната империя на САЩ.
Резултатът от конфликта засега е непредсказуем, тъй като цялата европейска система на господство е на ръба на колапса. Точно както бунтовническите лидери, които водеха селските войни преди много векове, нямаха „адекватен наратив“ за това как изглежда едно приемливо споразумение, днес ние все още живеем във вихрушка от емоции, с малко признаци за постигане на миролюбиво решение в скоро време .
Забележка: Заглавието е на КритичноБГ. Оригиналното заглавие е: „Защо главните Западни медии игнорират бунта на фермерите? „