Юнус-Бек Евкуров (вдясно) само за няколко месеца ликвидира наследството на Евгений Пригожин, въпреки че го сочеха първоначално за негов приемник и пое юздите на нашествието на Москва в Африка.
Автор: Румен Михайлов
След като се настани в Нигер, сега Москва контролира целия Сахел
Зам.-министърът на отбраната Юнус-Бек Евкуров става „губернатор“ на Черния континент
Западна Европа в паника от перспективата Кремъл да вдигне нова мощна имигрантска вълна
Парадокс - ЕС е с най-голямо икономическо присъствие, но липсва политическо
Шах и мат - руската армия официално се установява в Нигер и разширява влиянието на Москва в целия Сахел, тоест просторната ивица земя между Сахара на север и по-плодородния регион на юг, включващ обширни територии от големи държави като Мали, Судан, Танзания, Чад и др. Така според римския всекидневник „Република“ Кремъл приключва с формирането на геополитически коридор, който свързва използваните от него бази в просторната либийска област Киренайка със сърцето на Африка. Като основният миграционен път от там до Средиземно море вече е под пълния контрол на Москва, която спокойно може да използва бежанците от глада и конфликтите на черния континент за притискане на Европа. А тя пък остава абсолютно пасивна в систематичното разширяване в Африка на руската експанзия – писа влиятелният германски всекидневник „Зюд Дойче Цайтунг“ в коментар на ситуацията. Италианският икономически всекидневник „Италиаоджи“ досипа сол в манджата на удивлението и недоволството, подчертавайки, че в създалата се обстановка Европейският съюз направо дреме. А както посочи неотдавна испанският вeстник „Авангуардия“, Съюзът изоставя без бой африканската градина на Владимир Путин. В този дух дънят напоследък ефирите си и много слушани радиа като британското „BBC”, германското „DW”, швейцарското „RTS” и ред още.
Но защо Африка, позабравена през последните месеци заради другите избухващи един след друг като коледни фишеци кървави конфликти, привлече отново вниманието на авторитетните медии на Стария континент? Най-вероятно защото окончателното отделяне на Нигер от Европейския съюз, което започна с преврата през юли миналата година и свалянето на демократично избраното правителство на президента Мохамед Базумa, е било приключено миналия вторник с подписването на нарочно споразумение между заместник-министрите на отбраната на Русия Юнус-Бек Евкуров и Александър Фомин от една страна, и министърът на войската на Нигер - генерал Салифу Моди. Както писа в. „Република“, тримата се били договорили да засилят съвместните действия за стабилизиране на ситуацията в Сахел, естествено с решаващото съдействие на голям руски военен контингент. Като министър Моди въобще не е действал на своя глава – той е бил част от посетилата Москва делегация на Нигер начело с премиера Али Махамане Ламине Зейне – финансиста и икономиста, комуто спретналата миналото лятото преврата в столицата Ниамей хунта повери правителството на страната. И който след Москва заведе хората си в Иран, Сърбия и Турция в търсене на пари, оръжия и най-вече на съюзи, които затварят вратите на страната и региона за страните от ЕС и въобще за Запада.
Всъщност този процес започна още миналото лято, когато генералите в Ниамей изгониха френския контингент от 3000 души и разтрогнаха споразуменията за военно и икономическо сътрудничество с Европейския съюз. Останала без финансова и материална помощ, без доставки на въоръжения и инструктори за армията си, съвсем естествено хунтата се сближи с Русия. Още повече, че пътят й към Москва вече беше утъпкан от полковниците, спретнали преврати в съседните страни Мали и Буркина Фасо, от поставилия половин Либия под контрол маршал Халифа Хафтар, от мощната милиция „RSF“ или „Сили за бърза поддръжка“, които предизвикаха миналата пролет гражданската война в Судан и овладяха по-голямата част от страната. Тази истинска верига от бунтове, разпалили се в кратък период от време, смая западните канцеларии, които се оказаха както неспособни да предвидят метежите, така също и да управляват кризите след тях. А по ирония на съдбата, организаторите на пучовете бяха почти винаги военнослужещи, често обучавани и щедро субсидирани от САЩ, Франция и ЕС, чиито отговор на бунтовете пък се състоеше от нефелни санкции и безпредметна международна изолация. Съответно руснаците стъпиха твърдо в празнотата с непринуден цинизъм, поверявайки играта на споменатия Юнус-Бек Евкуров, който само за няколко месеца ликвидира наследството на Евгений Пригожин, въпреки че го сочеха първоначално за негов приемник и пое юздите на нашествието на Москва в Африка.
Кавказкият генерал, който стана преди пет години заместник-министър на отбраната, има изключителен опит в бойната и племенната политика, знае как да се движи над и под масите на преговорите, освен това е бил и пръв „държавен ръководител“ – от 2008 до 2019 г. той е президент на руската република Ингушетия. И сега мнозина наблюдатели в Западна Европа очакват пристигането в Ниамей на руски инструктори и оръжия, след което със сигурност ще ескалират сблъсъците не само с радикалните ислямистки групировки в Нигер, но и с етническите племена в нейния Север. Така споразуменията, подписани със старите т. нар. демократични правителства в държавата, се разпаднаха, а навлизането на Москва под ръководството на „Губернатора на Африка“, както вече наричат генерал Евкуров и на Изток, и на Запад, отваря сериозни проблеми най-вече на Вашингтон и Париж. Пентагонът поддържа две стратегически бази в Нигер за разузнаване с дронове и наблюдение на фундаменталистки терористи, като те са последните останали на Черния континент, заедно с базата в Джибути. Франция, от друга страна, получава една трета от горивото за своите атомни електроцентрали от урановите мини в Нигер и контрола им от Русия може да постави енергетиката й на колене. Но пактът между Ниамей и Москва бърка също така в интересите на Италия, която все още има военно присъствие в Нигер, но едва ли ще се сбъднат плановете й да спре заформящия се там мигрантски поток към нейните брегове, след като руслото му занапред ще зависи от Москва.
Парадоксалното в случая е това, че що се отнася до стопанския алъш-вериш на Русия с африканските страни и в частност с тези от Сахел, то неговото измерение в цифри е двайсет пъти по-слабо от това със страните от Европейския съюз. Но както писа авторитетният френски седмичник „Експрес“, за съжаление мощното стопанско присъствие на 27-те на Черния континент въобще не се покрива с политическо влияние, каквото има Русия. По простата причина, че почти всички от силните западноевропейски страни начело с Франция, за африканските народи все още са колонизатори, тоест експлоататори, а Русия никога не е била третирана като такава. А символ на Африка в борбата й срещу нежеланото чуждестранно присъствие продължава да бъде Патрис Лумумба – убитият през 1961 г. от белгийските специални служби със съдействието на ЦРУ пръв демократично избран премиер на Конго. Като неговият син и виден африкански лидер Ролан Лумумба днес е пръв приятел на Москва.