Днес покрай студа се събудих с лек евроатлантически уклон и ми дойде идея:
да направим паметник на Българо-СЪЕДИНЕНОАМЕРИКАНОЩАТСКАТА Дружба, някъде на централно място в София.
Може да махнем сградата на старото Народно събрание и там да го ситуираме, то и без това народнотто представителство на практика е колониално.
Покрай художника вкъщи и от гледане на художествени и културни работи, дори имам идея за самия паметник:
Полубългарин, задължително с комунистическо потекло и евроатлантически хъс, на четири крака пред Великия Бял Баща, с оплезен език и забито американското знаме в задните му части.
Физиономията трябва да изразява неописуемото щастие от ситуацията.
Вече се сещам за няколко модела, които могат да позират за паметника в тая поза.
Скромно очаквам поне Нобелова награда за идеята, защото така ще уважим едновременно небългарите, управляващи България, евроатлантиците и ЛГБТ общността.