Автор: Анатол Ливен, responsiblestatecraft.org
Проф. Джефри Сакс: Външната политика на САЩ е измама, изградена върху корупция
Вашингтон, и Киев имат силен мотив за започване на мирни разговори, докато все още запазваме значително предимство. Защото ако чакаме, условията, които ще получим в бъдеще, вероятно ще бъдат много по-лоши за Украйна и много по-унизителни за Запада. С оглед на целите на Путин, когато нападна Украйна, и на последните 300 години руска доминация над Украйна, една война, завършваща днес за Украйна с осемдесет процента от територията ѝ, независима и свободна да се стреми към членство в Европейския съюз, трябва да се разглежда като много важна победа за Украйна. Тя няма да бъде пълна победа, но пълна победа просто вече не е възможна.
Анатол Ливен е директор на програмата за Евразия на Института за отговорно държавно управление „Куинси“. Бил е преподавател в Университета в Джорджтаун в Катар и в департамента по Военни науки в лондонския „Кингс Колидж“.
Шансовете на Украйна са все по-неблагоприятни
С проточването на войната Русия бавно ще печели предимство и ще намалява всички лостове, които Киев може да има в мирните разговори
Военният и икономически баланс на войната се промени силно срещу Украйна и в момента е много трудно да се разбере как може тази тенденция да бъде обърната. Украйна все още има време да спечели квалифицирана победа срещу Русия – но само ако САЩ сериозно се ангажират с мирен компромис.
Населението на Русия е поне четири пъти колкото това на Украйна, а нейното БВП е 14 пъти по-голямо от украинското. Опитите на Запада да осакатят Русия чрез икономически санкции се провали. Руската икономика нарасна с около 3 процента през 2023 г., в резултат на увеличения експорт на енергия за незападни страни, и на огромното и успешно усилие да инвестира във военно-индутриално производство. Украйна прави отчаяни опити да засили своята военна продукция, но от далеч по-ниска индустриална база, съчетана с остър недостиг на квалифициран труд.
Поради това администрацията на Байдън с основание предупреждава, че без продължителна и масивна военна помощ от страна на САЩ за Украйна, Русия вероятно ще победи. Също така е ясно обаче, че американската помощ – особено на нивата, поддържани до момента – не може да бъде гарантирана дори и в средни срокове. Донякъде и поради новия ангажимент на САЩ към Израел, създаден от войната в Газа и опасността от нейното разпространяване, САЩ също така не успяват адекватно да попълнят намаляващите запаси на Украйна от въздушни ракети, които са критично важни както на бойното поле, така и за защитата на украинската инфраструктура и индустрия. И САЩ, и Европа се провалят в постигането на целите си за увеличаване на производството на артилерийски снаряди, каквито Русия изстрелва с около три до пет пъти повече от украинските сили.
И дори ако Западът силно увеличи военната си продукция (крайно съмнително, предвид натиска върху западните бюджети, проблемите с веригите на доставки и недостига на работна ръка), ние не можем да доставим на украйна повече войници. Украинският недостиг на човешка сила става все по-остър и води до все по-драконовски мерки за мобилизация и горчиви спорове в украинското правителство за начините за засилване на мобилизацията, която се разклаща в условията на нарастваща обществена съпротива.
След провала на украинската контраофанзива от миналата година, администрацията на Байдън, украинското правителство и военни вкупом преминаха към дефанзивна стратегия, включително опит да се засили дългата северна граница на Украйна с Русия и Беларус. Този регион беше тих, след като Москва оттегли частите си през пролетта на 2022 г., след провала на първоначалната си инвазия от север. Въпреки това, нарастващото числено превъзходство на Русия означава, че в някакъв бъдещ момент нейната армия може да бъде в състояние да атакува отново по този фронт.
Макар и умна, и дори вероятно успешна в краткосрочен план, стратегията за оставане в отбрана за неопределено дълъг период има два колосални недостатъка за Украйна. Политически, тя носи със себе си очевидната възможност Русия да продължи да държи районите, които сега контролира. При това положение все повече украинци и западни поддръжници ще започнат да призовават за компромисен мир. Опасността е, че ако оставим това прекалено дълго, балансът ще се промени толкова решително срещу Украйна, че Русия няма да има много стимули за компромис.
От гледна точка на армията една перманентна дефанзивна стратегия обрича Украйна на безкрайна война на изтощение, в която Русия има огромни дългосрочни предимства. Съвсем вярно е, че също като през Първата световна война, новите подобрения във военните технологии силно фаворизират отбраната. Това пролича в провала на руската офанзива от 2022 г. и украинската офанзива от 2023 г., както и в много бавния напредък, който Русия направи в усилието си да завземе малки градове като Авдеевка в Донбас. Трябва обаче да си припомним също, че през Първата световна война високото превъзходство по численост, боеприпасии икономическа сила в крайна сметка доведе до победа за Съюзниците.
Изправено пред тази реалност, украинското правителство и западните поддръжници на пълната украинска победа прибягват до набор от оптимистични приказки, които могат грубо да бъдат окачествени като някаква смесица между невероятното и магическото. Една такава е взимането на най-високия предполагаем брой руски жертви в последните офанзиви и твърдението въз основа на това, че множество неуспешни офанзиви ще изтощят рускта армия до степен, в която Москва ще потърси мир при западните условия. Но ако украинската армия не успее на свой ред да атакува успешно, териториите, които сега са заети от Русия, все пак ще останат в руски ръце.
Също така изобщо не е ясно на какво основание западните анализатори правят тези „оценки“. В някои от случаите те идват от украинското военно командване. Според ветерани от украинската армия, с които говорих миналата година, убеждението, че в Донбас Русия е хвърлила огромна „човешка вълна“ в атака, по подобие на Втората световна война, изглежда е доста погрешно. По-скоро руската армия се опита да принуди украинците да се бият в сравнително малки, ясно очертани райони, където да бъдат обстрелвани непрестанно от руската артилерия.
На този етап изглежда целта е да не се завземат големи количества територия, а да се разчита на руското предимство в артилерията, за да бъдат убити голям брой украински войници, като същевременно се допуснат възможно най-малко руски жертви. Ако тази картинка е вярна, при един бавен руски подход в дългосрочен план украинският недостиг на войници ще означава, че просто няма да останат достатъчно хора, които да покрият целия фронт.
Другата надежда на украинското правителство и западните поддръжници на войната е в ракетите с далечен обсег. Ако Западът бъде убеден да достави много повече от тях, се твърди на първо място, че чрез разрушаването на Керченския мост и отблъскването на руския флот Украйна ще може да изолира Крим и да принуди Русия да поиска мир. Тази надежда е напразна. Единственият голям успех на руската инвазия през 2022 г. беше завладяването на територията между Русия и Крим. Тъкмо този „сухопътен мост“ целеше да прекъсне украинската офанзива от миналата година – но не успя да го направи.
Другият украински план – както пролича при последните украински атаки над руския град Белгород – изглежда са ракетни удари по цели в Русия в опит да се окаже натиск над Кремъл. Като военна стратегия това също е безнадеждно. Огромният размер на Русия означава, че в опита да се увреди капацитетът на руската икономика, дори и значително разширени украински атаки биха имали ефекта просто на леки убождания. С оглед на цивилните жертви, те ще разгневят обикновения руснак, без да убият хора в някаква достатъчна степен, която да предизвика масови протести за мир.
Но е възможно намерението на Украйна да е тъкмо да разгневи руснаците. Удар с доставени от Запада ракети, които да предизвикат голям брой цивилни жертви или да разрушат много важни цели, може да доведе до огромен натиск върху Кремъл за ответен удар срещу Запада, било чрез поразяване на западни цели в Украйна, или чрез предоставяне на руски ракети и сателитни технологии на враговете на Америка в Близкия Изток. Това на свой ред може да провокира много по-директно участие на Запада в конфликта – което Киев желае, но администрацията на Байдън и европейските правителства старателно избягват, и каквото Съединените щати са отчаяно неспособни да си позволят, предвид заплахите за тях на други места по света.
Ако тази картинка е вярна, тогава и Вашингтон, и Киев имат силен мотив за започване на мирни разговори, докато все още запазваме значително предимство. Защото ако чакаме, условията, които ще получим в бъдеще, вероятно ще бъдат много по-лоши за Украйна и много по-унизителни за Запада. С оглед на целите на Путин, когато нападна Украйна, и на последните 300 години руска доминация над Украйна, една война, завършваща днес за Украйна с осемдесет процента от територията ѝ, независима и свободна да се стреми към членство в Европейския съюз, трябва да се разглежда като много важна победа за Украйна. Тя няма да бъде пълна победа, но пълна победа просто вече не е възможна.
Източник: responsiblestatecraft.org
Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова