За Шенген, за сглобката, за Дубровнишка грамота на цар Иван Асен ІІ и решението на венецианския сенат от 19 юли 1343г.
Често започнаха да се срещат коментари за България и колониалния й статут.Това не е съвсем вярно.За колониите си хегемонът е имал и отговорности.При нас това не се наблюдава,а напротив...
Уикипедия:Колония се нарича зависима в политическо и икономическо отношението на територия на земното кълбо, владение на чужда държава.У нас 30 години се имитира независимост и държавност,но в по- голяма степен колониалните зависимости.
Исторически причините за възникването на колониите,по същата Уикипедия са разнообразни:Находища на полезни изкопаеми;Плодородни земи;Човешки ресурси, евтина работна ръка,предимно роби;Стратегическо местоположение;
В момента правителството на България изпълнява всички други интереси, само не и българските.Както видяхме и със сагата със Шенген,в момента Родината ни я подритват и свои и чужди.Презират я.Задружно я заличаваме.
Der Standard ни го заяви: България се е съгласила – приема 6000 сирийци и афганистанци срещу въздушен Шенген! И да,права е Анастасия Гешева:"Пускането ни в Шенген е същата бутафория като приемането на Украйна в ЕС. Пиар акция, но никакво правно, политическо и обществено съдържание.
Тъй,като нямаме вътрешен и външен суверенитет,в момента дори не отговаряме на определението за Държава. Уикипедия:Държава е политически организирана общност, заемаща дадена територия, имаща правителство? и притежаваща вътрешен и външен суверенитет.
Когато,сме имали държава,силна армия,и вътрешен и външен суверенитет, не сме чакали и молили някой да ни "пуска" в някакъв Шенген,а ние сме налагали правила,както ни е удобно.Ще дам само два от стотиците исторически факти и договори:
1) Международен договор между България и Дубровник,издаден под формата на грамота, в който подобно на актовете издавани в полза на светските и духовни феодали и тук българският владетел едностранно определя правата, привилегиите и имунитетите на поданиците на дубровнишката република.
В Европа заради развитието на феодалните порядки и закрепостяването на голяма част от населението през ХІVв.,(за разлика от България,където хората са свободни в много по-голяма степен), търговията в Европа на практика се е осъществявала предимно от свободните градове, като Венеция, Генуа и Дубровник.
Грамотата е била издадена в периода 1230-1241г., т.е. след битката при Клокотница, като е от началото на този период и е била поискана с оглед настъпилите териториални промени.
Грамотата е била открита през 1817г. от руския вицеконсул Гагич. Документът е бил отнесен в Русия и днес се пази библиотеката на Научния център на Руската академия на науките в Санкт – Петербург:
Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и верни гости на царството ми, да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да пренасят, и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанската земя [Албания], или отиват в Солун - навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли пък им напакости в каквото и да било по клисурите, на тържищата, или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царството ми.
† АСЕН, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ †
2) Решение на венецианския сенат от 19 юли 1343г. за водена преписка с българския цар Иван Александър. Решението на венецианския сенат е взето във връзка с ощетяването на двама венецианци от българския цар. В протокола от заседанието е отразено, че са били изпращани писма до българския цар във връзка с оплакванията на двамата венециански граждани Николо Пизани и Лоренцо Фоскарини. За уреждане на българо-венецианските отношения през 1347г. цар Иван Александър издал грамота уреждащата правата, привилегиите и имунитетите на венецианските търговци на територията на българското царство.
Само да подчертая териториите на Международния договор между България и Дубровник:До Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанската земя, или отиват в Солун.