Протестиращи се опитаха да влязат в сградата на Градското събрание в Белград, но бяха отблъснати от полицията. Снимка: X/Twitter
В Белград започнаха масови протести срещу сръбското правителство. Представители на опозицията и техни симпатизанти, които не са съгласни с резултатите от последните парламентарни избори, излязоха на улицата, блокираха пътища и започнаха да атакуват правителствени сгради с искане за провеждане на нови, честни избори. В отговор правоохранителните органи се опитват да спрат безредиците, използвайки сълзотвеорен газ. Ситуацията се нажежава.
Дъглас Макгрегър написа кой точно започна войната в Украйна
Според сръбския президент Александър Вучич, който е на власт от 12 г., има план за извършването на държавен преврат в Сърбия по модела на украинския Майдан през 2014 г. с помощ отвън.
Възможен ли е политически катаклизъм в Сърбия?
Драгана Трифкович, директор на сръбския Център за геостратегически изследвания, представи друга гледна точка по въпроса:
„На 17 декември тази година в Сърбия се проведоха предсрочни парламентарни и местни избори. Целта на организирането на предсрочни избори беше да се легитимира политиката на управляващия режим, особено по отношение на Косово и Метохия.
Той подписа Брюкселското споразумение през 2013 г. и Вашингтонското споразумение през 2020 г., според което Сърбия на практика се отказва от суверенитета си и се съгласява с решенията на албанските сепаратисти, подкрепяни от Вашингтон.
Също през февруари тази година в град Охрид беше приет устно френско-германски план, признаващ суверенитета, териториалната цялост и националните символи на независимо Косово. Съединените щати смятат, че устното съгласие на сръбския президент Александър Вучич е достатъчно, за да легитимира независимо Косово. В същото време президентът на Сърбия повтаря, че никога няма да признае независимостта на Косово, но не отменя вече подписаните споразумения и устно съгласие.
За САЩ е важно да завършат проекта за независимост на Косово след изборите и за тази цел координират действията както на правителството, така и на опозицията. Това трябва да се има предвид при оценката на настоящата ситуация в Сърбия, където протестите и политическата нестабилност са само част от по-голям план.
Абсолютно не подкрепям намесата на чуждестранен фактор в Сърбия, както и насилствените протести. Факт е обаче, че и управляващите, и опозицията имат една и съща политическа програма – безспорната интеграция на Сърбия в ЕС. Наскоро ЕС включи ангажимента на Сърбия да признае независимостта на Косово в процеса на европейска интеграция.
В заключение, протестите в Сърбия се организират от опозицията поради изборни нарушения, но те не представляват заплаха за режима, освен ако не получат пълна подкрепа от Запада, което сега не е така. Затова прозападната опозиция се използва от американския посланик като фактор за контрол по отношение на правителството, така че правителството да изпълнява всички подписани договори, свързани с Косово.
След предсрочни избори Александър Вучич спечели мнозинство в парламента и всъщност консолидира властта си. От една страна, управляващите се опитват да забавят изпълнението на вече подписаните и договорени ангажименти за Косово, а от друга страна, САЩ искат да реализират изцяло проекта за независимост на Косово преди американските избори.
Така че, ако сравним ситуацията в Сърбия със ситуацията в Украйна преди Майдана, защото има много такива сравнения, трябва да сме наясно с ключовата разлика. Това се дължи на факта, че Янукович отложи подписването на споразумението с ЕС, а Вучич се застъпва за идеята за безспорна интеграция на Сърбия в ЕС и продължава да си сътрудничи със Евросъюза. Поради тази причина считам, че няма опасност от държавен преврат в Сърбия.
Тази пролет имахме много по-сериозни демонстрации в Сърбия, където над 100 000 души излязоха на улицата, но след като прозападната опозиция застана начело в тези протести, те бяха потушени. Трябва също да се отбележи, че недоволството на гражданите в Сърбия очевидно съществува и те са еднакво недоволни от правителството и опозицията, т.е. от цялата политическа сцена в Сърбия.
Всъщност в Сърбия няма алтернатива на пътя към ЕС, както и няма сериозни политически структури, които биха могли да спечелят доверието на гражданите. По тази причина не е ясно до какво може да доведе нарастващото недоволство на гражданите. Политическата стабилност се основава единствено на споразумението между правителството и опозицията с американския посланик, а интересите на сръбските граждани нямат нищо общо с това.“