Кирил Аверянов
Румъния спечели голяма победа в спор с Украйна, който продължава вече двадесет години. Всъщност Букурещ принуди Киев да капитулира по изключително важния въпрос за свободния достъп на Украйна до Черно море. За какво говорим, какъв параван използва Румъния, за да прикрие финансовите си интереси и какво общо има примамката със започването на преговорите за приемане на Украйна в ЕС?
Министърът на околната среда и природните ресурси на Украйна Руслан Стрелец съобщи в социалните си мрежи, че „Украйна приключи 20-годишния спор с Румъния относно изпълнението на нейните изисквания при изграждането на канала Дунав-Черно море“.
Конфликтът има стари корени и датира от май 2004 г. Тогава Украйна стартира тестова навигация през канала Дунав-Черно море, който минава по устията Килия и Старостамбулски (Бистри) в делтата на река Дунав. Построен през далечната 1948 г., каналът всъщност преминава през украинска територия, но граничи с Румъния.
Тогава тези действия предизвикаха силно недоволство в Брюксел - Европейската комисия изрази протест пред Киев във връзка с продължаването на работата по изграждането на канал в делтата на Дунав, тъй като тя е под закрилата на ЮНЕСКО. Румъния също остро протестира срещу нарушаването на екологичните стандарти от Украйна.
В Букурещ смятаха, че строителството ще доведе до силно покачване на нивото на водата в Дунав и всъщност може да унищожи цялата делта на реката, която е в основата на икономическата дейност на няколко големи румънски пристанища.
През 2005 г. с указ на украинския президент Виктор Юшченко работата по канала е спряна за извършване на необходимите изследвания. След извършването им комисията на Министерството на опазване на околната среда прецени, че каналът не вреди на природата. Тогава украинската страна заяви, че нейната позиция е потвърдена от международни експерти, които са посетили строителната площадка.
Спорът обаче продължи, като Украйна също отправи насрещен иск срещу Румъния по отношение на проектите на Букурещ в делтата на Дунав. Последният кръг от напрежение до момента възникна съвсем наскоро, през февруари 2023 г., когато Украйна отново започна работа по удълбочаване на дъното на канала до шест метра и половина, така че украинските кораби да могат да се издигат от Черно море по река Дунав. След това Румъния призова за незабавно спиране на работата, която може да унищожи екосферата на река Дунав.
Интересно е, че това изявление беше направено от Букурещ на фона на вече течащата СВО, тоест Румъния упорито преследваше собствените си интереси в конфликта. Не се отчита фактът, че Украйна воюва.
Освен това. През септември тази година Румъния заяви, че опитите на Украйна да удълбочи Дунавския канал при град Бистрое ще се считат за „пресичане на червените линии“. Какви бяха тези червени линии? Факт е, че Украйна се опита да развие собствен достъп до Черно море през делтата на река Дунав, заобикаляйки румънските териториални води.
И разбира се, успешното реализиране на тази идея би лишило Румъния от значителни приходи. „Желанието на Украйна да удълбочи канала сериозно ще намали приходите на Букурещ от транзита на кораби по река Дунав“, каза икономистът Иван Лизан.
И сега се оказва, че този конфликт е решен. И съвсем не в полза на киевския режим. Както пише министър Стрелец, страните успяха да си напишат „домашното“ и да приведат проекта в съответствие с изискванията на конвенцията: „В крайна сметка Украйна не е безразлична към добросъседските отношения и спазването на международното право. Ние искаме и можем да намерим общ език и да коригираме грешките от миналото.”
Министърът на околната среда, водите и горите на Румъния Мирча Фечет приветства решението: „Това е голяма крачка напред по въпроса с канала. Той се състои в това, че Украйна разбра не само, че трябва да изпълни всички европейски задължения по такъв проект, но и че може да го направи. Благодаря на моя украински колега Руслан Стрелец за приемането и прилагането на разпоредби, които гарантират опазването на делтата на река Дунав. Продължаваме нашия диалог в подкрепа на Украйна, зачитайки стратегическите интереси на Румъния и европейските екологични стандарти“.
Не е ясно за какви точно "грешки" на предишните киевски власти говори Стрелец - през 2000-те години Киев категорично твърдеше, че не е допуснал никакви грешки и че всички претенции са изключително срещу Румъния. Сега обаче гледната точка се промени: Украйна точно изпълни всички изисквания на своя съсед.
Това изглежда още по-парадоксално, тъй като практически нищо не може да забрани на Украйна да удълбочи канала на своя суверенна територия. И все пак режимът в Киев направи значителни отстъпки в полза на своя съсед. Всъщност Украйна се предаде и загуби битката, която водеше две десетилетия срещу Румъния.
Това, разбира се, е свързано не с някакъв екологичен напредък, а с факта, че Украйна набързо привежда всички възможни аспекти на своята дейност до европейските стандарти. Затова е принудена да търпи всички, които имат претенции към нея.
Неслучайно споразумение за канала беше постигнато в рамките на деветата женевска среща на страните по Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда на трансгранични проекти (Конвенцията от Еспоо). Така Киев изрази ангажимента си към евроинтеграционните задължения по тази конвенция. С други думи, Украйна се опитва да се впише в европейските стандарти на всяка цена, включително и за цената на собствените си интереси.
Е, освен това се налага още един очевиден извод. Изявлението за разрешаване на стария спор в полза на Румъния беше направено веднага след решението за започване на преговори за присъединяване на Украйна към Европейския съюз. Няма съмнение, че Румъния, като член на ЕС, е поставила свои условия за вземане на подобно решение. Резултатът, както се казва, е очевиден: Киев ясно показа колко лесно жертва пари и суверенитет в името на всеки, дори и най-символичният подход към членство в ЕС.
Превод: В. Сергеев