ПРОСИЯ С ПАМЕТНИЦИ
Събарят паметници – с надеждата да си изпросят някакво внимание от Историята.
Няма да дочакат това.
Ще си останат просяци.
Просяци, сгушени сега край други паметници – в очакване на милостиня от тях.
Онези, които най-много скачат срещу Миналото, знаят отлично - и това не им дава мира - че няма да оставят нищо след себе си.
И никой няма да събаря паметниците им.
Няма да има такива.
Една от най-забавните сценки на Прехода:
Иван Костов се е свил на стълбището пред Националната галерия и наблюдава, как се опитват да бутнат мавзолея на Георги Димитров.
Обърканото му изражение не е подходящо за един триумфатор.
Вече е схванал в какъв капан е влязъл.
Трябваха им два дни и два опита, за да взривят една нищо и никаква постройка, вдигната навремето за една нощ.
Сегашните пъзльовци не посмяха да присъстват на демонтажа на Паметника.
Накрая, след като съборят и разрушат всичко, ще започнат да строят общия ни надгробен паметник.
И какво ще напишат на него?
Ето нещо подходящо:
„Никой не се е лигавил повече от нас с Историята.
Затова сме тук.“