В моменти като този винаги се сещам за Славейков и неговия стих: "Не народ, а мърша, с това започнах и с това ще свърша!". Историята на българската държава е велика, но това не променя факта, че днес в държавата ни живеят много овце и плъхове, страхуващи се за комфорта си и готови на всякакви подлости и кроежи долни, за да имат келепирец.
Още преди 34 години започна падението ни. Донякъде обусловено и от властта преди 1989 г., когато най-смелото нещо беше да се разказват вицове за партията и Тодор Живков и да се слуша под одеялото радио "Свободна Европа". Заради едните банани си продадохме държавата. Заради пустата алчност и суета с реституцията и приватизацията съсипахме половинвековен труд на народа си. Заради пустата амбиция "да ни признаят чужденците", се отрекохме от всичко мило и родно и се изчанчихме да наподобяваме карикатура на чужди народи.
Когато видният малоумник Гената Бакърджив взриви Мавзолея, блеехме като овце, въпреки че точно този мавзолей беше изграден за два дена от народа ни. И който трябваше да остане камо символ на епохата - за добро или за зло, но трябваше да остане. Когато махнахме съветските/руски знамена и ги заменихме с американски и на ЕС, всички се чудеха какви промоции ще има в чуждестранните вериги, които постепенно убиха българските производители и търговци.
Вместо прекрасни ябълки от българските градини, ние изсякохме овошките и започнахме да внасяме пластмасови ябълки и круши от другия край на света. Прекрасните български розови домати изчезнаха и вместо тях се появиха други с отвратителен талашитен вкус, внесени от държави, в които преди време ние изнасяхме плодове и зеленчуци. И тогава мълчахме.
Когато изгониха всички свестни и мислещи журналисти, мълчахме, запленени от поредното риалити и клюкарски хроники. Когато чужди НПО-та започнаха да финансират българските партии и политици, приехме това за гордост, че чужденците ни признават.
Същите тези, които се стелеха пред руснаците, след това ибрикчийстваха на американците и това не предизвика никакво учудване.
Има една особено народностна тъпота. Сред народа има много мислещи и интелигентни хора, достойни българи. Но техният глас е глас в пустиня, защото първата работа на соросоидите беше да поставят простаците на пиедестал и да им заявят, че светът е техен....стига да слушат и да не допускат мислещите да говорят и да влияят върху обществото
До вчерашния ден. Когато пред безучастните погледи на шест милиона българи отрязаха ръката на съветския войник, държащ шмайзер, който е освободил Европа от нацизма и фашизма. Това е дъното ни като народ. Неблагодарно племе, алчно и суетно, водено единствено от келепиреца. Само съжалявам, защото има все още българи, които не заслужават стадото да ги завлича със себе си!
Вече и Бог не може да ни опази, защото неблагодарността е смъртен грях! И Голготата ще бъде за всички ни, които с участие или безучастие допуснахме да се стигне дотук!