„Отче, прости им, понеже не знаят какво правят“ (Лука 23.34).
В светите дни на пост и смирение.
Преди Рождество Христово.
Едно разпадащо се общество ... от настръхнали една срещу друга глутници.
Което живее с вината - от робство в робство...
Което не може да се помири с миналото си и няма бъдеще...
Което поругава историята си, за да угоди на чужди господари.
Което изчезва като нация под възторзите на нови варвари ...
Смразено, заблудено, отвратено...
Разделено.
В което клетвопрестъпници пишат Конституция с лудостта на управляващи безродници.
В което безгръбначни слуги продават държава.
В което няма Закон, няма Вяра, няма Бог...
В което днешните отричат вчерашните, за да бъдат отречени от утрешните.
„Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница“ (Мат. 5:25).