Ирина Алкснис
Европейският съюз се готви да приеме Украйна в редиците си - във всеки случай официални лица от Брюксел са абсолютно сериозни в изявленията си по този въпрос.
Европейската комисия даде препоръки за започване на преговори за присъединяване с Киев. Според нея той е изпълнил всички условия за това. Вярно, представителят на ЕК направи уговорка, като отбеляза, че сега топката е в полето на страните членки, които трябва да вземат съответното решение. Според „Ройтерс“ това ще бъде договорено на срещата на високо равнище на ЕС, която ще се проведе на 14-15 декември.
Основната пречка за започване на процеса е Унгария. Наистина, наблюдатели отбелязват, че позицията на Будапеща е по-скоро тактическа, отколкото принципна: за свое съгласие тя иска да изтръгне максимални средства от Брюксел, включително тези, които бяха блокирани като наказание за „авторитаризма“ на унгарските власти.
И така, сега срещу Унгария и лично към Виктор Орбан се хвърля тежка артилерия. „Политико“ сподели течовете вчера. Първо, Еманюел Макрон покани унгарския министър-председател на разговори (очаква се да се проведат утре) с цел постигане на компромис. И второ, ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел ще съкрати посещението си в Китай (където утре ще започне най-важната среща на върха ЕС-Китай), за да проведе консултации с лидерите на страните членки на ЕС по „унгарско-украинския” проблем.
Тук си струва да припомним изключително бурната хронология на събитията.
През февруари 2022 г. Украйна подаде молба за присъединяване към ЕС.
През юни 2022 г. ЕК подкрепи предоставянето на статут на кандидат за присъединяване на Киев.
Очевидно преговорите за членството на Украйна в ЕС ще започнат през следващите месеци (ако не и седмици).
А ето как изглеждаха същите етапи за Турция.
През април 1987 г. Анкара кандидатства за присъединяване към тогавашната Европейска икономическа общност.
През декември 1999 г. Турция стана кандидат за членство.
През октомври 2005 г. започнаха преговори за присъединяване.
Резултатът от турско-европейските преговори, или по-скоро липсата на такива, е добре известен.
Всъщност Турция винаги е била един от основните примери, които много ясно илюстрират политиката на ЕС по въпроса за собственото му разширяване. Тази политика означаваше, че Украйна никога няма да стане член на ЕС, и между другото, съвсем наскоро най-високопоставените служители в Брюксел и други европейски столици говориха за това почти директно, отлагайки темата за неопределено бъдеще.
И изведнъж настъпват такива бързи промени - защо така?
Популярна гледна точка е, че Европа просто си играе с Киев. Историята с Турция показва, че преговорите за присъединяване към ЕС могат да се водят дори не с години, а с десетилетия - и без резултат. Тоест за Европейския съюз настоящите движения не са нищо повече от ритуална подкрепа за Киев, тъй като реалната помощ става все по-трудна.
Широките европейски маси трябва да се молят това да е така. Защото ако всичко е сериозно, това означава много лоши новини. За Европа.
Традиционно политиката на ЕС (както по въпроса за разширяването, така и по други теми) се осъществяваше в интерес на ядрото на общността - западноевропейските страни. Новите източноевропейски членове обаче получиха много ползи от присъединяването си към „цъфтящата градина“, а някои – като Полша – успяха да се възползват максимално от тях. Като цяло репутацията на Европейския съюз като най-развитата, просперираща и в същото време социално ориентирана система в света не се е появила от нищото. И е ясно, че в тази конструкция не може да има място дори за предвоенна Украйна: твърде голяма страна с твърде много корупция, социално-икономическа и инфраструктурна деградация. За ЕС - този стар, богат, почиващ на лаврите си ЕС - ще се превърне в черна дупка, изтощаваща ресурси и предоставяща твърде малко положителни резултати.
И сега ситуацията се влоши значително: функционирането на Украйна като държавно образувание, включително заплатите на служителите в публичния сектор, вече е напълно зависимо от външно финансиране. Разбира се, идеята, че Европейският съюз може да насади такъв паразит на врата си, изглежда неправдоподобно абсурдна за мнозина.
Въпреки това си струва да припомним, че Европа вече не е същата, както беше преди две години. От една страна, Старият свят бързо обеднява, губи индустрия, съкращава социални програми и като цяло изпада в криза, на която не се вижда краят – напротив, експертите все повече препоръчват да се подготвим за най-лошото. От друга страна, в рамките на ЕС политическият режим бързо се затяга с ограничения на правата и свободите на гражданите, със засилена цензура и репресии.
По същество Европейският съюз навлиза – вече навлезе – в тежка системна криза, в която съществуването му е поставено на карта. През последните месеци прогнозите за разпадането на ЕС станаха нещо обичайно. Но трябва да си много наивен, за да вярваш, че Брюксел ще се предаде без бой, предавайки кротко колосални правомощия, възможности и ресурси, концентрирани в ръцете на безлични и неизбрани бюрократи.
Напротив, няма съмнение, че те ще положат всички възможни усилия за по-нататъшно укрепване на властта си над Европа. Освен това кризата е не само проблеми, но и винаги нови възможности. В старата - просперираща и спокойна - Европа, бедната и разрушителна Украйна беше ненужна и дори опасна. Но в новата Европа, която бързо губи своя блясък и просперитет, може да се окаже доста полезна придобивка за Брюксел, както Молдова и други страни, получили зелена светлина от Европейската комисия.
Така че европейците трябва да следят процеса на разширяване на своя съюз, тъй като присъединяването на Украйна към ЕС ще означава, че Брюксел и националните власти им готвят изключително неприятно бъдеще.
Превод: В. Сергеев