На българското общество все повече му омръзва от паянтово партийно строителство, от недовършени проекти и свалени юмруци, от властолюбие и излъгани очаквания, от мутри, марионетки и масони
Автор:
Таня Джоева
Партията на президента Румен Радев все повече прилича на президенството на Бойко Борисов – съществува като хипотеза и присъства публично само под формата на въпрос.
Вече повече от десетилетие и половина, в зората на политическата му кариера, още от времето, когато Георги Първанов се засилваше за втори мандат, медиите задаваха на Борисов въпроса дали ще се кандидатира за държавен глава. Понякога той се изнервяше, понякога отговаряше енигматично, докато не влезе в битка за президентския стол.
Въпросът около партията на Радев е по-пресен, няма толкова дълъг „стаж“, но също е една настоятелна хипотеза. Същинският й генезис е от времето, когато той влезе във война с ГЕРБ, с модела на ГЕРБ, с Борисов и, забележете, с партията, която се била сляла с държавата, като под партия-държава президентът визираше ГЕРБ.
Трябва да отбележим веднага, че една партия-държава може да бъде свалена от власт от мощно движение, от коалиция, от обединение на опозицията, от сила, която да се разгърне като реална алтернатива на модела, който трябва да бъде демонтиран. Поне така учи историята, а и нашето близко минало, когато срещу БКП/БСП се изправи синята коалиция СДС.
Затова всеки, подплатен с познания за политическите и историческите процеси, очакваше, че Радев може да поведе една такава опозиция – коалиция или нова партия, срещу ГЕРБ на Борисов. Самият Радев също даде знаци, които уплътниха тези очаквания, особено когато в лятото на 2020 година вдигна юмрука пред президентството и вдъхнови гражданите за протест срещу статуквото и „мутрите“.
Но очакванията бяха напразни, прогнозите останаха нереализирани, политическата криза се задълбочи и провокирана от безизходицата хипотезата за (про)президентска партия отново стана актуална.
Хаотични действия и проба-грешка, грешка-проба...
„Има такъв народ“, чиито действия и до днес имат покритие с политиката на президентската институция, успяха да спечелят едни парламентарни избори (2021), но провалиха излъчването на редовно правителство. Това най-накрая позволи на Радев да поеме служебно властта и в първия кабинет на Стефан Янев се появиха две нови за широката публика лица, които много бързо набраха популярност – Кирил Петков и Асен Василев. В правителствата на Янев като просветен министър бе и акад. Николай Денков.
Възходът на Петков и Василев започна именно тогава - с едно рамо от Радев и от Джо Байдън, който благодари на Кирил Петков за срещата в София по линия на „Триморието“.
Щрихираме събитията, за да припомним ясно: „Продължаваме промяната“ бе един от проектите, за който Радев много помогна.
В орбитата на президентството бяха и проектите на Мая Манолова, Бабикян, Минеков, Хаджигенов, но ПП се оказаха най-жилави, най-пробивни и най-успешни.
След като ИТН тръгна надолу, ПП стана първа сила и дори успя да направи (четворна) коалиция, но за кратко. Правителството „Петков“ бе свалено с маневри, чийто чертежи, образно казано, изглежда се намират на „Дондуков“ 2.
ПП бързо се еманципира, не се затвърди като (про)президентска партия и трябваше да слезе от власт. Независимо че с подкрепата си осигури втория мандат на Радев.
Днес нито Радев, нито Петков/Василев/Денков си спомнят с добро тази малка част от политическата ни история, към която се насложиха серия от събития – нови служебни управления с „изчегъртване“ на кадри на ПП и на Нинова, демонстративни симпатии към вътрешната опозиция в БСП, ярък конфликт с ПП и ДБ, които нарече „шарлатани“ и „войнолюбци“, политическа война от „онзи запис“ до ден днешен.
Началото на конфликта в Украйна бе линията, отвъд която българският президент се разгърна в ново амплоа и с нови акценти. Ако приемем, че ПП бяха проект срещу мутрите, то оттам нататък се засили патриотичната и консервативна реторика, като започнем от Северна Македония и минем през Рожен и Зеленски, за да стигнем до националното движение „Трети март“, което самият Радев анонсира.
Какви са целите на движение „Трети март“?
Предложението 3 март да не е национален празник беше необмислено и, направо казано, глупаво хрумване. Освен че раздразни един респектиращо висок дял от българските граждани, то вдигна високо топката на президента и той я отигра.
От връх Шипка Радев обяви, че Трети март е „червената линия на нашето търпение. Днес казваме “не” на подмяната и скандалите, чрез които се прокарва проект за похищение на Конституцията. Той предвижда България да се управлява от политици, за които българското гражданство е подробност. Народното движение няма да допусне 3 март да бъде заличен, националната ни памет - изтрита, а българската държавност - разградена“.
С това стартът на движението бе даден, започна и събирането на подписи за референдум по въпроса за националния празник.
Но управляващите се отказаха от идеята и така затънаха в скандали вътре в сглобката, че общественото мнение съвсем забрави за проблема с празника.
Обаче му го напомниха.
Бившият председател на Стратегическия съвет към президентството проф. Александър Маринов съобщи, че участниците в подписката за националното допитване няма да послужат за създаването на нов политически проект, а „най-вероятно те ще поискат.“
И още: „Ние в момента събираме подписи за свикване на референдум, но ние се организираме, включително, за да сме сигурни, че този референдум няма да бъде смачкан и предполагам, че в близките дни ще учредим гражданско сдружение, което така и ще се нарича, което ще си поставя засега, именно подобни задачи. Но важното е, че има такава енергия, а когато има енергия, ще се намери кой да я изрази.“
Проф. Маринов каза също така, че „честността изисква да признаем, че идеята за „Народно движение 3 март“, принадлежи на президента. (...) Ние превърнахме тази идея първо в подписка за референдум, но след това тя еволюира до някаква форма на самоорганизация. Предполагам, че след като бъдат внесени документите и стане известно кои са учредителите, и кои са в органите на сдружението, няма да видите там президента. Така че никакви упреци към него, поне от формално правна гледна точка не са оправдани.“
Но „ако трябва да намеря най-точната формулировка, това не е партия на президента, но това е, ако стане партия, това е партия подкрепяща, споделяща, принципите, целите и начина на правене на политика, които предлага президентът Румен Радев.“
Думите на Маринов не оставят съмнение, че нов политически проект „Мейд на „Дондуков“ 2“, вече се готви.
Първата му цел е финализиране на подписката, внасянето й в Народното събрание, създаване на гражданско сдружение и като партия или като част от коалиция - участие в предстоящите европейски избори.
Дали стъпките ще бъдат наистина извървени докрай предстои да се види, но няма съмнение, че Радев е на кръстопът.
След промените в Конституцията (ако бъдат приети) той може да стане първият президент след Промяната, заради когото преправят основния закон - не за да му дадат правомощия, а за да му отнемат. Дългото служебно управление провокира остри въпроси за разделението на властите при разпуснат парламент.
Впрочем, за известно време в политическия дебат много усилено се въртеше и темата дали не е по-добре да станем президентска република, но след съставянето на редовно правителство тя заглъхна, за да даде отново път на (про)президентската партия.
Списъкът с проекти, за които се считаше, че са близки до Радев, трябва да бъде попълнен с още факти:
- когато се раждаше „Български възход“ на Стефан Янев имаше подозрения, че зад него стои президентът. Тогава Радев каза: „За втори път на президента се преписва политически проект - това е грешно разбиране, не работя с подставени лица, ако подкрепяме инициатива или партия - ще го заявя ясно.“
- около местните избори темата бе рестартирана, като погледът се насочи към нов ляв проект, конкуренция на БСП/Нинова. Подразбираше се, че импулсът ще дойде от успеха на Ваня Григорова в София.
Консервативното движение „Трети март“ обаче очевидно е с по-голям потенциал от проект „Григорова“, но има препятствия. Далеч не всички участници в подписката за референдум са ентусиазирани да станат партийни строители.
Историкът проф. Искра Баева (интервю пред Факти) каза следното: „Чистият национализъм в България, пък и в Европа, няма големи шансове за продължителен успех. Националният въпрос по-скоро се използва за стартиране на някаква обществена подкрепа. Когато започне политиката, вече се вижда за какво точно става дума. Не е добре да се прави нова партия на тази основа. Общественото недоволство е срещу партиите. (...) Вероятно трябва да се осмисли по някакъв начин обществената организираност. И да се възстанови понятието „парламентарна демокрация“ преди да се родят нови и нови партии.“
С други думи, разнобоят около движението вече е факт.
Радев сам демонизира партиите години наред и не бива да бъде учуден, ако граждани не желаят да станат мая за нов политически проект.
Партия на основата на Трети март също не е брилянтна идея, тъй като задълбочава националното разделение. Вместо да укрепи, тя може да разруши българската нация.
Най-чистият вариант за президент с дългосрочни политически амбиции е да направи своя партия след края на мандата си. Партия, където няма подставени лица, а има авторитетен лидер, ще може ясно да заяви дали е лява, дясна, консервативна, либерална, какви са нейните приоритети, програма, цели, задачи и червени линии.
Не е сигурно обаче дали високият президентски рейтинг ще се трансформира в доверие към партия на бившия президент.
Вероятно тази несигурност тласка държавния глава към ролята на „партиен строител в сянка“.
Преглед на проектите, за които се счита, че бяха или са близки до Радев, сочи, че те винаги влизат в свободна ниша, използват натрупано недоволство и гражданска енергия, независимо дали са срещу статуквото и са проамерикански („Продължаваме промяната“) или се насочват вляво и ухажват патриотичния сегмент.
Европейското издание на „Политико“ вече излезе с анализ, където твърди, че „ЕС трябва да се готви за втори Виктор Орбан в България“. За разлика от десния Орбан обаче българският му аналог щял да бъде с лява реторика.
Големият проблем е, че на българското общество все повече му омръзва от паянтово партийно строителство, от недовършени проекти и свалени юмруци, от властолюбие и голи амбиции, от мутри, марионетки и масони или казано накратко - от „ала-бала“.
Едно „ала-бала“, което не откриваме само при опонентите на президента...