Една фалшива, или по-скоро изопачена новина обикаля от седмица българските медии.
Не, няма срив в уменията и резултатите на българските деца, както ни залива една новина относно международното изследване PISA тези дни. Поне не по начина, по който се представя и обсъжда.
Естония, също пост-социалистическа държава, е най-добре представящата се европейска образователна система на PISA 2022. Разликата между средните резултати в България и Естония е цели 93 точки. А тази разлика пък е по-малка от онези 108 точки разлика между резултатите на учениците с "благоприятен социално-икономически статус" и тези с "непривилегирован статус" в рамките на България (по данни на ЦОПУО). Познайте дали тези две групи ученици в страната се препокриват с един допълнителен, етнически маркер.
Не, няма срив в уменията и резултатите на българските деца. Онези, които класифицираме като ученици с "благоприятен социално-икономически статус". Те са приблизтелни с тези в държавите на челни места и не отчитат особена промяна през годините. Това, в което има срив е демографското съотношение на българските деца в страната, но това е разговор, за който изглежда още не сте готови.
Вместо това политкоректно по всички медии се правят, че става въпрос за учебни системи, помагала и реформи. Че някак си общо, равномерно, на национално равнище има срив в резултатите на децата. Не, става въпрос за чисто етнически и демографски тенденции и това, че половината деца в България скоро няма да са българчета. А самото общество върви към кастово разделение с колосална пропаст между двата водещи етноса. Пък вие си заравяйте главата в пясъка, че става въпрос за проблем с общ знаменател.
-------------------------------------------
ПС: Наблюдава се спад на резултатите PISA и в цяла Западна Европа, при това много по-фрапантен, с по цели 20 и 30 точки в Германия и Нидерландия, например, спрямо 2018-та. Но и там, като в България, картинката е коренно различна, когато направиш вътрешна разбивка на учениците. Разбити според имигрантския си статус; изведнъж се оказва, че учениците не-имигранти в Нидерландия и Австрия все така водят евроколоната с 550-508 точки, и всъщност резултатите на западноевропейските ученици не са мръднали съществено с години, за сметка на 400-440 точки за децата на мигрантите първа и втора генерация. Резултатие PISA, оказва се, демонстрират най-отчетливо демографската замяна на населението и в България, и в Западна Европа, много повече от състоянието на образователните системи. Но, както вече написах, това е разговор, за който изглежда още не сме готови.
Демографията е съдба.