Путин е номиниран за личност на годината от американското сп. „Тайм“
На втората година от войната за Украйна прозвучаха съдбовни думи от руския лидер.
Днес няма да говорим за военни технологии, техники, стратегия или тактика, а за философията на войната. Дали Русия и Руският свят водят „Свещена войн с колективния Запад?
На втората година от войната за Украйна прозвучаха съдбовни думи от руския лидер.
Русия е определила своя враг и това не е Украйна. Разбира се, в нашия западен „информационен балон” те ще бъдат подминати с мълчание или изкривени. В нашия западен мейнстрийм войната за Украйна се обяснява еднозначно, едноизмерно, просто, да не кажа вулгарно. Ние не се опитваме да разберем причините за случващото се, преминавайки направо към опростени оценки на случилото се на 22 февруари 2022 г. Ние не анализираме причините, поради които се е случило. Следователно, това е време на просперитет за такива интелектуални джуджета, етично и морално отблъскващи личности като евтините провоенни пропагандисти, които презирам.
Това, което доминира в публичното пространство на Запад, е груба форма на американска военна пропаганда, адаптирана към не най-високото ниво на интелект в американското общество и доскоро чужда на по-интелектуално сложните общества в Западна Европа.
Става въпрос за олицетворяването на дадена страна с нейния лидер (враг на САЩ), а след това неговото дехуманизиране и приписване на дяволски черти, отвращаващи морално и интелектуално, поставяйки го дори извън закона.
Следвайки тази логика американците не са воювали с германците, а са ги освободждавали от властта на убиеца Хитлер, те не са воювали с италианците, а са ги освобождвали от властта на тоталитарния Мусолини, те не са воювали с иракчаните, а ги „спасиха от властта на кървавия сатрап Саддам Хюсеин”, не воюваха с либийците, а унищожиха Кадафи, освободиха сърбите от “диктатора Милошевич”, сирийците от “кървавия Асад” и т.н. и т.н. и т.н.
От своя страна, в моменти на опасност руската пропаганда и управляващите я автократи, царе, генерални секретари на КПСС и президентите на Руската федерация, винаги се позоваваха на идеята за Руския свят, говорят за нападение срещу свещената Рус, срещу “майка Русия”, която трябва да устои на врага.
(Полско-литовската общност през 1612 г., шведският крал Карл XII през 1709 г., император Наполеон през 1812 г., Хитлер (по време на СССР) през 1941 г. и днес през 2023 г. „колективният Запад – НАТО, воден от САЩ“).
Злощастната война за Украйна е само хибридна война с висок интензитет, прокси война на либералните западни демокрации, водени от Съединените щати с автократична Русия, отхвърляща глобалната система от либерални политически форми и глобална икономика, в която има една суперсила, САЩ.
На 28 ноември 2023 г. на годишния Световен руски национален събор, организиран от Руската православна църква, руският президент Владимир Путин произнесе важна политически реч.
Той открито, без дипломатически ограничения, определи за какво се бори Русия под негово ръководство – срещу колективния Запад. Това е своеобразно обявяване на известната от историята на Русия „Свещена война“, обявявана в критични за съществуването на руската държава ситуации, във времена на външни агресии, включително похода на император Наполеон към Москва през 1812 г. и нападението на нацистка Германия и нейните многобройни съюзници срещу СССР през юни 1941 г.
Анализирайки тезите, представени днес от Путин, е лесно да разберем защо решението 30% от руския бюджет през 2024 г. да бъдат изразходвани за армията и въоръжение, да разберем колко далеч е мирът в Украйна и че войната за Украйна е само част от сблъсъка на гиганти, елемент от формирането на нов, многополюсен световен ред.
С чисто дидактична и информационна цел и като повод за размисъл цитирам по-долу основните тези от речта на Владимир Путин.
За да разберем процесите, на които сме свидетели, си струва да знаем какво мисли противникът, дори и да не споделяме неговите възгледи, поне по отношение на това, което той публично е изразил, а не това, което нашите родни “инструктори на единствено правилното мислене за Русия“, влагат в устата му.
Тезиси:
- Продължаващата борба на Русия за суверенитет и справедливост има националноосвободителен характер.
Защото защитаваме сигурността и благосъстоянието на нашия народ, най-висшето историческо право да бъдем Русия – силна, независима държава, държава-цивилизация. - Русия в момента е в челните редици на създаването на по-справедлив световен ред (многополюсен; в лицето на разпадаща се суперсила – това по подразбиране са САЩ)
- Русофобията и други форми на расизъм и неонацизъм се превърнаха в официална идеология на западните елити.
- Случващото се в Украйна е насочено не само срещу руснаците, но и срещу всички народи на Русия.
- Западните страни не се нуждаят от голяма, многонационална, многорелигиозна Русия, те искат да я разчленят и ограбят. Руснаците няма да позволят на никого да раздели Русия, тя е една.
- Русия разглежда всяка външна намеса във вътрешните си работи като агресия и отговаря по съответния начин (предупреждение за намеса по време на предстоящите президентски избори през март 2024 г.).
- Разнообразието на руските култури не се вписва в западния мироглед, основан на желанието за експлоатация, на пълната загуба на идентичност (става въпрос за изграждане на универсален човек, откъснат от своята нация, нейната култура, обичаи, традиции, единен универсален човек, за да го подчинят и използват за нуждите на глобалните корпорации в различни части на Земята). Затова стартира старата кампания „Русия е затвор на народите“, а руснаците са „роби“.
- Конкурентното предимство на Русия е в многообразието, то е общо благо и трябва да бъде защитено.
- Съвременна Русия възвръща и укрепва своя суверенитет като световна сила (независимост от глобалните корпорации, Световната банка, икономика, базирана на щатския долар, правила, определени от американските елити). В останалата част от изявлението се говори за възстановяването на Руския свят.
- Без руснаците като етническа група няма и не може да има Русия и Руски свят. Руснак е нещо повече от националност, те са и културна и историческа идентичност. Путин осъди изкуственото, по негово мнение решение, основано на националистически егоизъм, за разделянето на СССР на Русия, Беларус и Украйна – според него една държава в рамките на приемствеността: Древната Рус, Великото Московско царство, Руската империя, СССР.
- Заслужава си да благодарим на предприемачите за координираната им работа, благодарение на усилията на държавата и бизнеса блицкригът на западните санкции се провали.
- Развитието на Руската федерация трябва да включва достойни заплати за лекари, учители и талантливи специалисти.
- На Запад традиционното хуманистично образование се изоставя в полза на културата на тоталната промяна (ЛГБТ), поради което културата става примитивна.
- Укрепването на семейството, спасяването на народите на Русия е задача на страната за бъдещите поколения, това е бъдещето на Руския свят.
- Преодоляването на най-трудните демографски предизвикателства пред Руската федерация не може да се постигне само с пари, необходими са морални ценности.
Следователно можем да видим, че Русия възприема сблъсъка с колективния Запад в много измерения, включително НАТО, включително Полша – негов член и суперсилата начело САЩ.
Злощастната война в Украйна е само елемент от сблъсъка между Русия и Запада и така я възприемат управляващите в Русия.
Това не ни зарежда с оптимизъм. Турбуленцията, в която светът навлезе във връзка с, както твърдят много анализатори, необратимия край на хегемонията на САЩ и формирането на нов многополюсен световен ред, ще се задълбочава и най-голямата фаза, за съжаление, предстои.
Автор: Кшищоф Подгорски; Източник: myslpolska.info // Превод и редакция: opposition.bg