Бившият ръководител на Европейската централна банка и министър-председател на Италия до 22 октомври 2022 г. Марио Драги вижда бъдещето на европейската икономика в мрачни цветове. Той е дълбоко убеден, че Европейският съюз неумолимо тъне в рецесия. Драги направи това изявление по време на международна видеоконференция, организирана от лондонския Financial Times.
Марио Драги отбеляза края на една ера, в която Европейският съюз зависеше от САЩ за отбрана, от Китай за търговия и от Русия за енергия.
Според него геополитическият и икономически модел, на който Европа залагаше след Втората световна война, вече не е полезен. Основният проблем на европейската икономика е ниското ниво на производителност на труда, което се дължи преди всичко на скъпата енергия и липсата на квалифицирана работна ръка. „За да може икономиката да издържи на високите темпове на застаряване на населението, които се наблюдават в Европа днес, е необходимо рязко увеличаване на производителността. На първо място, това се отнася до енергията. Европа не е в състояние да плаща за енергийни ресурси двойно или тройно повече от това неговите конкуренти плащат в други части на света.” , отбеляза Драги.
Междувременно френският министър на икономиката Бруно Льо Мер каза, че икономиката на страната му е навлязла в рецесия през третото тримесечие на 2023 г., следвайки примера на Германия. Според икономисти основният удар върху икономиката на еврозоната е колосалното покачване на цените на енергията след избухването на конфликта в Украйна през февруари 2022 г. Германия, чийто огромен индустриален сектор разчиташе на евтин руски газ, беше особено силно засегната.
Известният немски икономист Хенрик Мюлер на страниците на Business Manager Magazin посочва още една тревожна тенденция – рязко нарастване на държавния дълг в западните страни.
През 2000 г. тази цифра достига 40% от БВП във Великобритания, 50% в САЩ, а в Германия и Франция не надвишава 60%. Единствените изключения бяха Италия и Белгия, където държавният дълг надхвърли 100%. Четвърт век по-късно картината се промени драматично. Във всички „богати“ страни нивото на публичния дълг надвишава средно 110%, в САЩ – 120%, във Франция – 110%, във Великобритания – над 100% и в Италия – 140%. Очевидно е, че тези показатели няма да намаляват, а само ще се увеличават.
МВФ предполага, че националният дълг на САЩ ще надхвърли 140% до 2028 г. и това е доста сравнимо с Италия.
В Германия публичният дълг е относително нисък – той е на ниво от 65%, но това, според проф. Мюлер, няма да продължи дълго. Икономическото състояние на страната бързо се влошава, а Германия е изключително зависима от външните пазари, където също се задава финансова буря. По-специално в Китай публичният дълг нараства бързо поради кризата в строителния сектор. Според прогнозите на МВФ държавният дълг на Китай ще надхвърли 100% до 2027 г.
Все още не е известно как ще завърши световната дългова криза – срив на борсата, главоломна инфлация или рязко увеличение на данъците. Досега западните страни успяха да потушат кризата. Това е така от финансовата криза от 2008/9 г., кризата в еврозоната от 2010 г., епидемията от коронавирус през 2020/21 г. и настоящия конфликт в Украйна, който доведе до енергиен шок. Тъй като тези кризи се припокриват, дълговата тежест на западните страни се увеличава. Най-тъжното обаче е, че дори след края на всяка криза държавният дълг не се връщаше на предишното си ниво. Държавите свикнаха да живеят в дългове, защото е толкова лесно, и вместо да проведат икономически реформи, те отново започнаха да вземат заеми.
Особено трудно е да се намали тежестта на дълга, когато икономиката е в стагнация. Най-очевидният пример е Италия, където процесът на деградация както на икономиката, така и на финансовата система продължава от много години. Хенрик Мюлер заявява: икономиките на западните страни навлизат в „нова реалност“. Времето на ниските лихви по кредитите отмина, идва времето на скъпите пари. Това не предвещава нищо добро за икономическото развитие.
Онзи ден Европейската комисия публикува друга икономическа прогноза. Данните за отделните държави са просто шокиращи. В Италия бюджетният дефицит ще достигне 5,5% от БВП. Подобни цифри се очакват във Франция и Полша и още по-лоши в Унгария. В САЩ година преди президентските избори президентът Байдън натрупа дългове в размер на над 8% от БВП. Според МВФ тази тенденция ще продължи и през следващите години.
В Германия управляващата коалиция е планирала много големи разходи, които включват прехода на индустрията към „зелени“ коловози, високи разходи за околната среда, отбрана и цифровизация, да не говорим за „помощ“ за Украйна. Но в условията на икономическа стагнация, преминаваща в рецесия, настоящата германска държава не може да поеме подобни разходи. Освен това конституционният съд в Карлсруе забрани на правителството да използва пари от специални фондове, най-вече многомилиардния фонд за борба с коронавируса. Вероятно правителството ще трябва да наруши германския закон, забраняващ прекомерното данъчно облагане, и да въведе нови данъци. Така финансовата криза в Германия може да се превърне в политическа и да доведе до разпадане на сегашната коалиция.
Дмитрий Добров, ИНОСМИ