Блумбърг обяви, че еврото вече „пълзи“ към Чехия. При положение че общественото мнение и правителството се противопоставят на общата европейска валута, корпоративните лидери „все по-често вземат въпроса в свои ръце“. Те „постепенно тласкат икономиката“ в посока членство в еврозоната, пише в анализ за European Conservative Свен Ларсон.
Позовавайки се на статистически данни от Чешката национална банка, Блумбърг обяснява, че за първи път половината от всички непогасени корпоративни заеми от местните банки в страната са деноминирани в чуждестранни валути – в преобладаващата си част в евро, а броят им е още по-голям, ако се включат и кредитите от чуждестранни банки.
„Следващото чешко правителство няма да приеме еврото, заяви във вторник човекът, който е спряган за финансов министър в новата дясноцентристка коалиция. Те не смятат, че еврото е основен въпрос през следващите четири години“, пише Ройтерс.
Въпреки че чешката опозиция срещу еврото не е съвсем нова, правителството има план за присъединяване още от влизането на Чехия в ЕС през 2004 г. Както съобщава Блумбърг, нараства натискът от страна на частния сектор върху страната да се откаже от собствената си валута, но както заключи Чешката национална банка в миналогодишната си оценка за присъединяването към еврозоната: „Министерството на финансите и Чешката национална банка препоръчват на чешкото правителство засега да не определя целева дата за влизане в еврозоната.“
Тъй като влиятелните привърженици на еврото са решени да се опитат да повлияят на общественото мнение, дебатът за бъдещето на чешката крона вероятно ще продължи.
В разгара на този дебат изглежда липсва един аспект: отговорът на въпроса дали чешката икономика ще спечели от прехода към нова валута. Досега опитите за отговор на този въпрос са малко и рядко срещани. Общоприетият подход към икономическото измерение на присъединяването към еврозоната е този, който Чешката национална банка възприема в цитирания по-горе доклад, а именно да се прецени дали дадена страна отговаря на критериите за присъединяване.
Критериите за присъединяване са важни, но само временно: тяхната цел е да направляват процеса на преход от една валута към друга. Колкото по-близо е една страна до изпълнението на критериите, толкова по-плавно ще премине от собствената си валута към еврото. Тези критерии обаче не казват нищо за това дали еврото ще бъде от полза за страната, която се стреми към членство във валутния съюз.
Анализът на икономическите ползи от членството в еврозоната трябва да се основава на широк макроикономически подход и да осветлява многогодишен период на икономическа активност. С други думи, истинският въпрос относно членството в еврозоната е свързан с растежа на БВП, структурната икономическа мощ, дългосрочните тенденции в публичните финанси и дали пазарът на труда ще се справи добре при еврото.
Макар че е лесно да се докаже, че дадена страна отговаря на критериите за конвергенция на еврозоната, много по-трудно е да се намери подкрепа за еврото в един цялостен макроикономически анализ. Както обясних в неотдавнашния си анализ на германската икономика, през последните 20 години БВП на еврозоната всъщност изостава от този на държавите от ЕС извън еврозоната.
Този малък статистически факт може да се приеме като индикация, че еврото е затруднило своите членове в сравнение с икономиките извън еврозоната.