Находището "Ерду" в Ирак, снимка: "Лукойл"
„Лукойл“ ще разработва най-голямото откритие на петрол в Ирак от две десетилетия. Предварителните оценки сочат, че иракското петролно находище „Ериду“ притежава между 7-10 милиарда барела резерви.
Високопоставени източници от руската петролна индустрия, с които OilPrice.com разговаря, заявиха, че реалната цифра може да е с 50% повече. И в двата случая находището „Ериду“ – част от иракския регион за проучване и развитие „Блок 10“ – е най-голямото находище на петрол в Ирак през последните 20 години и Русия ще контролира всичко това, заедно с главния си геополитически съюзник Китай.
Това е в съответствие с целта на Москва и Пекин да извадят Запада от енергийните сделки в Ирак, за да държат Багдад по-близо до новата ирано-саудитска ос и да „сложат край на западната хегемония в Близкия Изток, коментира OilPrice.com.
Миналата седмица иракското министерство на петрола разреши на „Инпекс“ – най-голямата петролна компания на ключовия съюзник на САЩ Япония – да продаде своя 40-процентен дял в региона на „Блок 10“, който съдържа огромното откритие в Ериду, на „Лукойл“. С това решение руската петролна компания ще поеме пълен контрол над цялата богата на петрол област.
„Лукойл“ притежаваше 60-процентен дял в целия „Блок 10“, а останалата част се държеше от японската фирма. През март иракската държавна компания Dhi Qar Oil Company (DQOC) официално одобри разработването на „Блок 10“, включително на цялото находище „Ериду“.
„Блок 10“ се намира в югоизточната част на Ирак, на около 120 км западно от ключовия маршрут за износ на петрол от Басра и на юг от огромните нефтени находища в и около Насирия.
Договорът за „Блок 10“, възложен от иракските власти на „Лукойл“ и „Инпекс“ през 2012 г., дава сравнително високо възнаграждение за барел от 5,99 долара, въпреки че към този момент огромното находище в Ериду не беше открито.
През 2021 г., след някои предварителни тестове, иракското министерство на петрола заяви, че очаква пиково производство от минимум 250 000 барела на ден от „Ериду“ до 2027 г. Високопоставени източници от руската петролна индустрия, с които OilPrice.com са разговаряли, смятат, че пиковото производство може да достигне най-малко 100 000 барела на ден повече от предишната цифра, в зависимост от това дали новите оценки на резервите са правилни, въпреки че предвид забавянето на развитието на находището от 2021 г. насам, датата, на която това ще бъде постигнато, сега е към края на 2029 г.
Още през 2021 г. – поне преди САЩ официално да се изтеглят от Ирак, като прекратят „бойната си мисия“ там в края на декември – беше ясно, че Вашингтон знае какво правят Русия и Китай в дългосрочен план в страната и как САЩ са манипулирани от Ирак. В момент на прозрение тогавашният заместник-министър на отбраната на САЩ Дана Строул заяви:
„Ясно е, че някои страни и партньори биха искали да тестват какво повече биха могли да получат от Съединените щати, като тестват водите за по-дълбоко сътрудничество с китайците или руснаците, особено в областта на сигурността и военното пространство.“
Тази гледна точка би могла да бъде насочена не само към Ирак, но и към повечето страни в Близкия изток по това време – най-вече Саудитска Арабия и ОАЕ.
На неотдавнашно заседание на кабинета в Ирак беше договорено, че сега страната трябва да даде пълната си подкрепа за разгръщането на всички аспекти на широкообхватното „Рамково споразумение между Ирак и Китай“, подписано през декември 2021 г., но договорено по принцип повече от година преди това. Това споразумение е много сходно по обхват и мащаб с всеобхватното „25-годишно споразумение за всеобхватно сътрудничество между Иран и Китай“.
Ключова част от двете сделки е, че Китай се отказва от всички петролни, газови и нефтохимически проекти в Ирак за срока на договора и получава поне 30% отстъпка за всичкия петрол, газ и нефтохимикали, които купува.
Друга ключова клауза в иракско-китайското рамково споразумение е, че на Пекин е позволено да строи фабрики в цялата страна, което води до изграждане на поддържаща инфраструктура. Това включва – което е важно за китайската инициатива“Един пояс, един път“ – железопътни връзки, наблюдавани от собствения й управленски персонал от китайски компании на място в Ирак.
Железопътната инфраструктура в Ирак ще бъде завършена след завършването на мрежата в Иран и това започна сериозно в края на 2020 г. с договора за електрифициране на основната 900-километрова железопътна линия, свързваща Техеран със североизточния град Машхад. Като допълнение към това бяха въведени планове за създаване на високоскоростна влакова линия Техеран-Кум-Исфахан и за разширяване на тази модернизирана мрежа на северозапад през Табриз. Табриз – дом на няколко ключови обекта, свързани с нефт, газ и нефтохимикали, и отправна точка за газопровода Табриз-Анкара – ще бъде опорна точка на 2300-километровия „Нов път на коприната“, който свързва Урумчи (столицата на западната китайска провинция Синдзян) с Техеран и ще свързва Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан с Европа през Турция.
Тези планове, от своя страна, се свързват с последицата от плановете на Русия и Китай да превърнат целия югоизточен регион на Ирак – който кулминира с големия център за износ на петрол в Басра – в регион с контролирани от Русия и Китай нефтени и газови находища и транспортни центрове. Една такава крайъгълна сделка беше одобрението на Багдад за близо 700 милиона долара за инфраструктурни проекти в град Ал-Зубаир, южно от Басра. Губернаторът на града по времето, когато беше сключена сделката, Абас Ал-Саади, заяви, че участието на Китай в проектите е част от широкообхватното споразумение „петрол срещу възстановяване и инвестиции“ – част от общата идея „петрол срещу проекти“, подписана от Багдад и Пекин през септември 2019 г.
Съобщението на Ал-Зубаир дойде малко след възлагането от Багдад на друг голям договор на друга китайска компания за изграждане на гражданско летище, което да замени военната база в столицата на южната богата на петрол провинция Ди Кар. Регионът Ди Кар включва две от потенциално най-големите петролни находища в Ирак – Гараф и Насирия – а Китай заяви, че възнамерява да завърши летището до 2024 г. Този регион се намира в непосредствена близост на север до огромното нефтено находище „Ериду“ и на северозапад от Басра.
Проектът за летището ще включва изграждането на множество товарни сгради и пътища, свързващи летището с центъра на града и отделно с други ключови петролни райони в Южен Ирак. Това от своя страна последва още една сделка, която ще включва китайски компании, изграждащи град Ал-Садр, разположен близо до Багдад, на стойност между 7-8 милиарда долара, също в рамките на споразумението от 2019 г. „петрол срещу възстановяване и инвестиции“.
ИЗТОЧНИК:OilPrice.com