Олга Самофалова
Европа ще трябва да преговаря с Газпром и да сключи тежка сделка за себе си. Това ще бъде възмездието на ЕС за американските авантюри, каза руският бизнесмен Олег Дерипаска. При какви условия е възможно да се възстановят загубените обеми на износ на газ за Европа? И как ще изглежда технически?
Европа ще трябва да се обърне към Русия, за да осигури доставки на газ, тъй като зимата може да е студена и преходът към възобновяема енергия ще отнеме много време, каза руският милиардер и бизнесмен Олег Дерипаска в канала си в „Телеграм“.
Според него Европа ще трябва да сключи сделка с „Газпром“, но при строги условия, включително компенсация за загуби от санкции и компенсация за взривяването на „Северните потоци“.
„Да, това е висока цена за американските авантюри, но все пак е по-евтино и по-изгодно от закупуването на ненужни оръжия на стойност трилиони евро и освен това загубата на толкова сладкия руски пазар“, смята Дерипаска. Той признава, че това осъзнаване може да не се случи веднага, но студените зими могат да ускорят приемането на компромис с Русия с до година и половина.
„Мисля, че има малък шанс европейските купувачи да възстановят напълно покупките на руски газ по тръбопровод. Въпреки това, някои количества доставки може наистина да се върнат, ако някой от газопроводите бъде отворен. Например, в бъдеще оцелялата линия на „Северен поток-2“ и украинския транзит може да заработят. А транзитът през Украйна по южния маршрут може да бъде първият, който ще бъде отворен. Желанието на Украйна да печели пари не трябва да се подценява“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството и Фонда за национална енергийна сигурност.
Сега доставките на газ за Европа през Украйна се осъществяват, но само по северния маршрут, а южният е затворен по инициатива на украинската страна. В резултат на това вместо договорените 109 милиона кубически метра на ден, „Газпром“ може да доставя през Украйна наполовина по-малко - максимум 43 милиона кубически метра на ден.
Европейските страни не са наложили санкции срещу руския газ и с радост биха купили повече, но „Газпром“ не може да достави всички количества по договори поради физически ограничения на маршрутите за изпомпване. Само няколко държави отказаха да купуват газ от Русия чрез плащания в рубли, по-специално България, Полша и Финландия. Повечето европейци продължават да купуват руски газ, но в съкратени количества.
Транзитът през Украйна беше принуден да намалее наполовина. И двете линии на "Северен поток-1" бяха повредени от експлозии, а едната от двете линии на "Северен поток 2" също беше разрушена. Блокиран е и газопроводът „Ямал-Европа“, който минава през Полша. Варшава национализира дела на „Газпром“ в компанията, която оперира този тръбопровод, а в отговор Русия наложи забрана за доставките на газ по този маршрут.
Продължават доставките по „Турски поток“ (15,75 млрд. куб. м годишно) и през Украйна в съкратен обем (около 15 млрд. куб. м годишно).
При какви условия могат да се увеличат доставките на руски газ за Европа? „За да се случи това, политическата ситуация трябва да се промени. Трябва да има формална причина,, било споразумение за прекратяване на огъня, да не говорим за мирен договор. Тогава ще има възможност за действие в икономическата сфера – за премахване на санкциите и всякакви стъпки напред, включително възстановяване на доставките на газ за европейските страни. Сега всеки се страхува да направи нещо в тази насока”, казва експертът на ФНЕС.
Трудно е да се говори кога това може да се случи. „Реториката в Европа обаче започна да се променя. Ако по-рано шефът на европейската дипломация Борел каза, че дипломация не е нужна, а че трябва да се борим, сега шефът на НАТО признава, че са подценили Русия и е необходимо да се промени стратегията“, отбелязва Игор Юшков. Можем само да се надяваме, че ситуацията ще се разреши през следващата година.
Веднага щом има политическа възможност за това, Германия може да даде разрешение за експлоатация на непокътнатата втора линия на „Северен поток-2“ и да я пусне в експлоатация.
„Капацитетът на това разклонение е 27,5 милиарда кубически метра. Тази година общият ни износ за ЕС вероятно ще бъде още по-малък. Тоест само с едно разклонение на „Северен поток“ обемът на доставките може да се удвои“, посочва Юшков.
Самата Германия ще бъде заинтересована от това веднага щом се промени политическата ситуация. Защото именно германската икономика пострада най-много в ЕС от загубата на достъп до евтин руски газ.
Германската икономика изпадна в рецесия и все още не е възможно да излезе от нея. „Файненшъл Таймс“ наскоро публикува интервю с главния изпълнителен директор на германската стоманодобивна компания „Салцгитер“ Гунар Грьоблер, в което топ мениджърът предупреждава за опасността от деиндустриализация на Германия и бягството на енергоемки предприятия в други страни поради нарастващите цени на електроенергията. Според него, ако производители на материали, необходими на германската индустрия, като стомана или химикали, напуснат страната поради високите цени на енергията, тогава Германия рискува да загуби цялата производствена верига.
Според проучване на Германската търговско-промишлена камара от август тази година около 32% от германските компании предпочитат да инвестират в чужбина поради опасения за бъдеще без евтин руски газ. Година по-рано тази цифра не надвишаваше 16%.
В Германия частичната деиндустриализация е в разгара си. „Онези индустрии, където газът се използва директно като суровина, бяха основно засегнати и така и не се възстановиха от високите цени през 2022 г. Това е химическата промишленост и производството на азотни торове. Пострадаха и енергоемките промишлени предприятия: металургични, стъкларски и др. По-скъпата енергия произвежда по-скъпи продукти, които не са конкурентни на световния пазар. Конкурентите изтласкват Германия от световния пазар, включително конкурентите от Съединените щати“, обяснява Игор Юшков.
Друг важен момент е, че Германия получаваше руски газ с отстъпка, за нея газът беше по-евтин дори от този на съседите. И въпросът не е само в обемите, но и в тясното сътрудничество на двамата партньори: „Газпром“ беше част от разпределителните активи в Германия, а германските компании бяха част от производствените активи в Русия.
„Цели индустрии в Германия бяха изградени върху това предимство в разходите, което съществуваше от десетилетия. Сега германската икономика е загубила това предимство (евтин руски газ) и преминава през болезнено преструктуриране“, отбелязва експертът.
Веднага щом бъдат сключени политически споразумения и огънят бъде спрян, Украйна ще бъде заинтересована да печели пари и да отвори напълно транзита на руски газ. Друго нещо е, че договорът за транзит с „Газпром“ изтича на 31 декември 2024 г. и ще трябва да търсим нови форми на сътрудничество.
„Украйна има отдавнашна идея да сключи споразумение за транзит не с „Газпром“, а с европейски компании, за да премести пункта за доставка и приемане на руски газ от Европа на руско-украинската граница. Но европейските компании никога не са искали това“, спомня си Юшков. По същество Украйна иска да стане не транзитна страна, а официален търговец, тоест такъв, който ще препродава руски газ на европейски компании. В края на краищата тогава може да печели пари не само от транспорта, но и от надценката на стоките. Но ЕС едва ли ще бъде доволен от това.
Могат да бъдат измислени и други варианти за взаимодействие. Например Украйна може да даде газотранспортната си система на трета компания или да сменят схемата за транзитно плащане, отбелязва Юшков
Превод: В. Сергеев