Jeff Thomas - Doug Casey's International Man
Докато Голямата криза се развива, ще видим много негативни събития, някои от които безпрецедентни.
Само преди година обикновеният човек все още се придържаше към убеждението, че светът е в състояние на възстановяване, че икономиката, колкото и слаба да беше, се лекува.
И това е разбираемо. В края на краищата медиите свършиха страхотна работа, за да обяснят ситуацията по такъв начин, че възстановяването да се приеме от всички. Единственият предмет на дискусия е методът, използван за постигане на възстановяване, но самото възстановяване се приема за даденост.
Въпреки това, колкото и внимателно да беше отвлечено вниманието на медиите (и правителствата по света), обикновеният човек започна да осъзнава, че нещо из основи не е наред. Сега той има вътрешното усещане, че дори и да не е достатъчно осведомен, за да опише с икономически термини какво не е наред в безкрайното бърборене, което гледа по телевизията, той сега чувства, че ситуацията няма да свърши добре.
Склонен съм да сравня положението му с това на човек, който внезапно открива всички светлини в къщата си угасени. Той се препъва в тъмното, опитвайки се да намери пътя си. Въпреки че може да визуализира оформлението на дома си в ума си, той има проблеми с ориентирането и често се блъска в нещата. Това е като да се опитвате да погледнете отвъд медиите и правителствените димни завеси в нормални времена.
Но скоро, когато правителството му рухне, го очакват по-големи изненади. Той ще установи, че мебелите са необяснимо пренаредени. Предметите не са там, където трябва да бъдат и той вече няма способността да се справя с проблема с ориентирането в тъмното.
Много от тези, които следят ежедневните новини, започват да осъзнават, че се хранят с дезинформация. Мнозина започват да осъзнават, че никоя от политическите партии не представлява истински техните интереси или дори не се интересува от тяхното благополучие.
Сега тези хора се лутат в тъмното.
Но по-сериозни изненади все още не са се случили. Ще има известна подготовка, плюс много объркване, но реалните събития ще бъдат внезапни. Никой няма да може да предвиди датите, на които те ще се случат, с изключение на онези много малко хора, които контролират стартирането на тези събития.
Пазарни сривове
Големите бичи пазари рядко завършват гладко. Те завършват със значителен скок нагоре. И за съжаление, брокерите и инвеститорите са склонни да мислят, че ако пазарът е бил нагоре през последната седмица, последния месец или последната година, тогава можем да очакваме да се повиши отново утре. Това ги прави отличен избор за правителства, които могат да решат да надуят фалшиво даден пазар, създавайки скок на растеж, за да примамят инвеститорите да хвърлят последните си няколко монети точно преди дъното да пробие.
В предишни епохи хората можеха да отделят време, за да продадат даден продукт, и дори във времена на паника кръвопролитието не се случваше моментално. Въпреки това, с навлизането на интернет, всичко, което е необходимо, е голяма разпродажба от една организация и в миг на окото пазарът се срива. Средният инвеститор се събужда сутрин, за да открие, че е фалирал.
Държавни задължения
Ако има валутен колапс, както се очаква в много страни, обещанията, дадени от правителствата, внезапно ще бъдат отменени, сякаш никога не са се случвали. Докато милиони хора ще се окажат объркани, неспособни да функционират без правата си, правителствата ще избягват отговорността, като ги сочат с пръст. Торите ще обвинят лейбъристите, лейбъристите ще обвинят торите. (Подобен случай ще има и в други страни). Крайният резултат ще бъде частично или пълно прекратяване на обезщетенията. Обществото ще излее гнева си в нарастваща омраза към всяка партия, която вече смята за източник на злото. Те няма да могат да разберат, че крахът е неизбежен.
Предполагаемата национална власт ще изчезне
Международните съюзи ще се разпаднат. Бившите съюзници внезапно вече няма да бъдат на страната на една рухваща нация.
Бивши приятели ще сключат съюзи с другата страна.
Търговските споразумения внезапно ще приключат.
Богатство, инициатива и благосклонност ще потекат към новата напреднала държава и нейните съюзници.
Всичко по-горе ще се случи постепенно - в никакъв случай в един и същи ден, но във всеки случай действителното събитие ще бъде внезапно.
Точно както Юлий Цезар беше на върха на властта си, когато другарите му от Сената извадиха ножовете си, една могъща нация е разглезена до момента на падането си. В това отношение Съединените щати ще станат свидетели на най-голямото предателство на лоялност, с което ще се сблъска всяка нация.
(Колкото по-голяма е империята, толкова по-голяма е претенцията за лоялност към нея. И толкова по-голямо ще бъде незачитането, когато дойде падането.)
Когато една империя пада, тя умира бавно. Ако не приключи чрез завладяване, запада чрез поредица от внезапни сътресения. Нейните лидери ще се хванат за всичко, което може да осигури забавяне, дори ако това в крайна сметка означава по-лош изход. Процесът може да отнеме години или дори десетилетия. Основните събития обаче се случват през първите няколко години - събитията, които причиняват най-значимите щети.
Това се случва по две причини. Първата е, че лидерите на дадена страна, които вярват в собствената си сила, вярват, че могат да поддържат контрол върху търговията си, контрола над чуждите страни, армията си и т.н. И откриват, че когато се случат бедствия, плъховете започват да напускат корабите. Втората причина е, че всяка империя гради силата си върху лъжи и преувеличения, доколкото почива върху истинските си качества. След разпадането всички тези лъжи и преувеличения се разсейват и за кратко време става ясно, че империята в последните етапи от своето развитие е била къща от карти.
Предупредителните знаци вече се появяват, но не са широко разгласени.
Сцената е готова и наближаваме първите големи събития.
Жертвите в тази пиеса, за съжаление, ще бъдат обикновени хора, които просто се надяват на достоен живот. Те ще бъдат хванати неподготвени и няма да могат дори да разберат какво се е случило, камо ли да предприемат действия, за да се спасят. Най-много ще пострадат тези, които не са прекарали предишните години в самоусъвършенстване и подготовка за алтернативен живот.
Това ще се отрази негативно на всички, на които им е съдено да живеят в държава, която е в разпад. Някои ще се справят по-добре от други, но да живееш в тази слаба надежда е като да имаш достатъчно късмет да се озовеш в покрайнините на Хирошима през 1945 г.
Няма голяма утеха във факта, че сте един от най-малко засегнатите. Би било по-добре да сте в съвсем друга страна - както по време на самото събитие, така и в онези ужасни времена, които със сигурност ще го последват.
Превод: В. Сергеев