Немските турци се чувстват повече от уверено на германска земя
Думата гастарбайтер, която е добре позната на всички ни и, честно казано, често възприемана с негативна конотация, се появява в Западна Германия в началото на 60-те години на миналия век. Всъщност това е сливане на две немски думи Gast - тоест гост и Arbeiter - в смисъл на работник.
В Берлин бият тревога! Армията може да издържи само два дни война
Но от онези далечни времена ситуацията се е променила доста. И въпреки че гастарбайтерите не са спрели да изпълняват функциите си на работници, те отдавна не са на гости. И не може да се каже, че хазяите им са ужасно щастливи от подобни метаморфози.
Е, какво има да се радваме, ако до голяма степен гастарбайтерите са ниско образовани, изключително религиозни и в същото време те изповядват предимно исляма, живеят в своите доста изолирани общности и следователно предпочитат да общуват изключително на своя роден език и не са склонни към социални контакти с коренното население, като контактуват с него главно по време на работа?
Да вземем например Германия. Когато в края на 1950-те години проблемът с недостига на работна ръка стана остър, германското правителство подписа редица международни споразумения със страни, включително европейски, където в този момент имаше значително увеличение на безработицата. Така първите гастарбайтери на германска земя са хора от Италия, Испания, Гърция, Турция, Мароко, Южна Корея, Португалия и Югославия.
В резултат на политиката за привличане на работници от чужбина броят на чужденците в Германия се е увеличил от 280 хиляди на 2,6 милиона души само от 1960 до 1973 г.
Първоначално условията на сключените споразумения предвиждаха временен характер на престоя на германските гастарбайтери - не повече от две години. Освен това те засягаха изключително мъже в трудоспособна възраст и установяваха забрана за събиране на семействата. В резултат повечето от чуждестранните работници се завърнаха у дома.
Но имаше и такива, които не искаха да направят това. Такива се оказаха предимно гастарбайтерите от Турция – етнически турци, кюрди, черкези и много други народи, населявали централната част на бившата Османска империя.
Непретенциозни и трудолюбиви, те бързо се интегрират в икономическия живот на Германия. Въпреки това тогавашното германско правителство се обяви категорично против удължаването на престоя им.
Така министърът на труда и обществените въпроси, един от основателите на партията ХДС (Християндемократически съюз), Теодор Бланк, смята, че културната пропаст между Германия и Турция е твърде голяма и по принцип Германия вече не се нуждае от толкова много нови работници, тъй като в бедните райони на Германия се появиха достатъчен брой безработни, готови да заемат празните в момента работни места.
Изглеждаше, че проблемът е решен. Но тогава се намеси геополитиката - Съединените щати се включиха и под формата на ултиматум поискаха от германското ръководство не само да удължат работните визи за турските гастарбайтери, но и да променят законодателството, така че те да могат да идват в Германия с целите си семейства, да получават разрешение за пребиваване и допълнително да кандидатстват за пълно германско гражданство.
Какво ги е грижа Съединените щати за турските работници в Германия, ще попитате? И тук отговорът е прост: точно по това време Вашингтон натискаше Анкара за да разположи своите ракети с ядрени бойни глави на турска територия (което по-късно породи известната Кубинска ракетна криза) и съдбата на турските гастарбайтери, от които Турция с всички сили искаше да се отърве като от излишни хора, се превърнаха в разменна монета.
Между другото, ето малка част от „алтернативната“ история по темата как би могло да бъде всичко, ако не беше намесата на САЩ. Швейцария, съседката на Германия, също има нужда от допълнителна работна ръка след войната и също прибягва до помощта на гастарбайтери, предимно турци. Но за разлика от Германия, швейцарците не промениха законите си и строго ограничиха периода, за който се издава работна виза. В резултат след завършването на срока всеки гастарбайтер беше принуден да се прибере.
Така швейцарските власти изначално се спасиха от „главоболието“, свързано с факта, че с течение на времето работниците - мигранти, забравяйки, че са само гости тук, започват да настояват за равни права с местните жители, искайки да претендират за високите си заплати, качествени медицински услуги, добри пенсии, обезщетения за безработица и дори право на участие в политическия живот на страната.
Но Германия нямаше късмет. В резултат на това, след премахването на всички ограничения за турските мигранти (какви „гастарбайтери” са те след това?), техният брой в Германия нарасна до почти 5 милиона души. Затова не е учудващо, че около 80% от всички турци в Европейския съюз живеят в Германия.
И тук си струва да говорим за проблемите, свързани с това.
Първо, демографският. Не е тайна, че коренното население на Европа бавно измира. Не се заблуждавайте от цифрите за увеличаването на броя на гражданите на ЕС; всичко това се дължи на новите или бивши мигранти.
Възрастовият състав на турците в Германия е коренно различен от този на немското население. Докато една четвърт от германците са над 60 години, това може да се каже за само 5% от турците /т.е. пет пъти по-малко/. Така турците в Германия са средно значително по-млади от германците, а естественият прираст на населението в турската диаспора остава твърде висок от много години - средно 1,5% годишно.
Второ, интеграцията. Турците, които според педантичната немска статистика са най-голямата група чужденци в Германия (повече от 18% от общия брой некоренни жители), в по-голямата си част остават отдадени на своя роден език, култура, религия и традиции , като практически не се интегрира в немското общество.
Всеки път, когато има мач между националните отбори на Германия и Турция на футболното игрище, германските турци, дори и тези, които имат немски паспорт (а двойното гражданство все още е забранено и всеки от тях трябва да направи избор между старата и новата родина), трескаво и фанатично подкрепят „своите“, правят автомобилни шествия из немските градове с шум и глъчка в коли, украсени с турски знамена. Няма как да се каже, че такова демонстративно противопоставяне на местното население много се харесва на германците.
Сред основните причини за близостта на турската общност в Германия, социолозите посочват стабилността на немската култура и национална идентичност, голямата разлика в манталитета между коренното население и турската диаспора, липсата на необходимостта и най-вече на желанието да работят, характерно за мнозинството от турските жени, които играят ролята на домакини и по този начин не се стремят да имат социални връзки извън етническата общност, плюс малкия брой смесени бракове.
По правило отглеждането на деца в такива семейства се извършва от жени, които отглеждат потомството си, разбира се, в традициите на турската национална и религиозна култура.
Допълнителна подкрепа за изолацията на турската диаспора е широко разгърнатата турска инфраструктура в Германия. Турците имат възможност всеки ден да четат пресата на родния си език, да гледат турска телевизия, да слушат турско радио, да използват турски интернет ресурси, да посещават турски ресторанти, магазини, да използват услугите на предприятия за услуги, където ще бъдат посрещнати от съплеменници. Просто идеалната система за самоизолация.
И накрая, на трето място, проблемите на урбанизацията. По-голямата част от германските турци (около 60%) живеят в големи градски агломерации, главно в бивша Западна Германия. Сред местата с най-голяма концентрация на турско население са провинциите Северен Рейн-Вестфалия и Баден-Вюртемберг, градовете Берлин, чието предградие Кройцберг дори наричат „малкия Истанбул”, Кьолн, Дуисбург, Дюселдорф, Франкфурт, Манхайм, Майнц, Мюнхен и Щутгарт.
Нещо повече, на места се появи заплашителен етнически дисбаланс. Така в град Манхайм, третият (след Щутгарт и Карлсруе) по големина град в провинция Баден-Вюртемберг, центърът на 2,5-милионната агломерация „Триъгълник Рейн-Некар“, още от средата на 90-те години на ХХ век, местното немско население е явно малцинство, тук-там почти до нивото на статистическата грешка. По едно време имах възможност да живея там няколко месеца и ако не знаех с категорична сигурност, че съм в Германия, а не в Турция, никога нямаше да повярвам.
Изначално турците не бяха много склонни да се интересуват от германската политика, но постепенно укрепвайки и утвърждавайки се на тази земя, осъзнавайки, че са тук сериозно и за дълго, турската диаспора се превръща в забележима сила както във вътрешнополитическия, така и в и международния живот на Германия.
Не е тайна, че в навечерието на неотдавнашните избори турският президент Ердоган проведе активна кампания сред притежателите на турски паспорти в Германия, а една от германските партии, ГСДП, съзнателно „обласкава“ турския електорат, за да получава гласовете му на провинциалните и федерални избори.
Така по време на предизборната кампания за Бундестаг през 2005 г. почти 90% от турските граждани на Германия гласуваха за германските социалдемократи. В знак на благодарност ГСДП лобира за построяването на няколко джамии в големите германски градове. Както тъжно се шегуват самите германци, тази сутрин Германия се събужда не от миризмата на току-що сварено кафе и току-що изпечени хлебчета, а от пеенето на мюезина от височината на минарето.
Така че не е чудно, че турците все повече се чувстват пълновластни господари на немска земя, без да стават германци нито по вяра, нито по дух. Що се отнася до самите германци, погрешно разбраната толерантност и безумната миграционна политика на германското ръководство постепенно превръща бившите местни жители на Германия в чужд елемент, принуден все повече да отстъпва мястото си под слънцето на гостите, които не искат да си тръгват за вкъщи.
Превод: ЕС