Организацията на ООН за образование, култура и наука (ЮНЕСКО) публикува този месец доклад от 59 страници, в който очертава серия от „конкретни мерки, които трябва да бъдат приложени от всички заинтересовани страни: правителства, регулаторни органи, гражданското общество и самите (социални) платформи“. Целта на доклада е да се изготви план за регулиране на социалните медии и онлайн комуникацията, като по-този начин ООН възнамерява да се бори с това, което описва като „фалшива информация“ и „конспиративни теории“. Документът предизвика тревога сред защитниците на свободата на словото и високопоставени законодатели от САЩ, пише The Epoch Times.
Този подход включва налагането на глобални политики чрез институции като правителства и предприятия, които имат за цел да спрат разпространението на различни форми на речта, като същевременно насърчават цели като „културно многообразие“ и „равенство между половете“. По-специално, ЮНЕСКО цели да създаде „интернет на доверието“, като се насочи към това, което нарича „дезинформация“, „реч на омразата“ и „конспиративни теории“.
Примерите за изразяване, отбелязани за спиране или ограничаване, включват: опасения относно избори; мерки за обществено здраве и пропаганда, която би могла да представлява „подбуждане към дискриминация“. Критиците предупреждават, че твърденията за „дезинформация“ и „теории на конспирацията“ все по-често се използват от мощни сили в правителството и големите технологични компании, за да заглушат търсенето на различна информация. Само този месец Комисията по правосъдие на Камарата на представителите на САЩ публикува доклад, в който се разобличава „псевдонауката за дезинформацията“.
Наред с други опасения, комисията установи, че тази „псевдонаука“ е била „въоръжена“ от това, което законодателите наричат „индустриален комплекс за цензура“.
„Псевдонауката за дезинформацията сега е – и винаги е била – нищо повече от политическа хитрост, най-често насочена към общности и лица, които имат възгледи, противоречащи на преобладаващите наративи“, се казва в доклада на Конгреса „Оръжието на псевдоекспертите и бюрократите, занимаващи се с „дезинформация“.
Всъщност много от политиките, за които призовава ЮНЕСКО, вече са въведени от базирани в САЩ цифрови платформи, често по нареждане на администрацията на президента Джо Байдън, става ясно от скорошен доклад на Конгреса.
На Капитолийския хълм законодателите все пак изразиха тревога относно новия план на ЮНЕСКО.
„Многократно и публично съм критикувал погрешното решение на администрацията на Байдън да се присъедини към ЮНЕСКО, поставяйки американските данъкоплатци на куката за стотици милиони долари“, заяви председателят на Комисията по външни работи на Камарата на представителите Майкъл Маккол пред The Epoch Times във връзка с плана за ограничаване свободата на изразяване в социалните медии. Наричайки ЮНЕСКО „дълбоко порочна структура“, г-н Маккол заяви, че е особено загрижен, че организацията „насърчава интересите на авторитарни режими – включително на Китайската комунистическа партия“.
Всъщност ЮНЕСКО, както и много други агенции на ООН, включва множество членове на Китайската комунистическа партия (ККП) в ръководните си редици, като например заместник-генералния директор Син Ку.
Китайската комунистическа партия неведнъж е давала ясно да се разбере, че дори когато работят в международни организации, от членовете на партията се очаква да следват нарежданията на ръководството на ЦК на ККП.
Законодателите от подкомисията по бюджетните кредити на Камарата на представителите, занимаваща се с международните организации, в момента работят за съкращаване или намаляване на финансирането на различни агенции на ООН, които според законодателите използват неправомерно парите на американските данъкоплатци. Правителството на САЩ вече два пъти излиза от ЮНЕСКО – при администрациите на Роналд Рейгън и Доналд Тръмп – поради опасения за това, което администрациите описват като екстремизъм, враждебност към американските ценности и други проблеми. Администрацията на Байдън се присъедини отново към организацията по-рано тази година въпреки възраженията на законодателите.
Макар да се представя като план за защита на свободата на изразяване, новият регулаторен режим на ЮНЕСКО призовава за международна цензура от „независими“ регулатори, които са „защитени от политически и икономически интереси“.
„Националните, регионалните и глобалните системи за управление следва да могат да си сътрудничат и да обменят практики при разглеждането на съдържание, което би могло да бъде допустимо ограничено съгласно международното право и стандартите в областта на правата на човека“, се обяснява в доклада.
За разлика от Първата поправка на Конституцията на САЩ, която забранява всяко правителствено посегателство върху правото на свобода на словото или на печата, ЮНЕСКО посочва различни международни инструменти за „права на човека“, които според нея трябва да определят какво слово да се нарушава. Тези споразумения включват Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), в който се посочва, че ограничаването на свободата на изразяване трябва да бъде предвидено със закон и също така трябва да служи на „легитимна цел“.
В неотдавнашен преглед на САЩ, Комитетът на ООН по правата на човека призова за промени в Конституцията на САЩ и поиска от американското правителство да направи повече за спиране и наказване на „речта на омразата“, за да се спази МППГП.
Друг ключов инструмент на ООН е Всеобщата декларация за правата на човека, в чийто член 29 изрично се посочва, че „правата и свободите в никакъв случай не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на Организацията на обединените нации„. Накратко, възгледът на ООН за „свободата на изразяване“ е коренно различен от този, залегнал в Конституцията на САЩ.
В доклада на ЮНЕСКО се казва, че след като се открие съдържание, което следва да бъде ограничено, платформите за социални медии трябва да предприемат мерки, вариращи от използване на алгоритмично потискане (на практика скриване на съответната публикация) и предупреждение на потребителите за съдържанието, до премахването му от мрежата.
Всички цифрови платформи, за които е установено, че не се „справят със съдържание, което би могло да бъде допустимо ограничено съгласно международното право в областта на правата на човека“, трябва да бъдат „подведени под отговорност“ с „мерки за прилагане“, се посочва в доклада.
Генералният директор на ЮНЕСКО Одри Азуле, бивш френски министър на културата от Социалистическата партия, се позова на рисковете за обществото, за да обоснове глобалния план. „Цифровите технологии дадоха възможност за огромен напредък в областта на свободата на словото“, каза тя в изявление. „Но платформите на социалните медии също така ускориха и засилиха разпространението на фалшива информация и реч на омразата, което създава големи рискове за общественото сближаване, мира и стабилността.„
„За да защитим достъпа до информация, трябва незабавно да регулираме тези платформи, като в същото време защитаваме свободата на изразяване и правата на човека„, каза Азуле, която пое агенцията на ООН от Ирина Бокова.
В предговора към новия доклад, озаглавен „Насоки за управление на цифровите платформи“, Азуле казва, че спирането на определени форми на реч и същевременно запазването на „свободата на изразяване“ „не е противоречие„. Позовавайки се на проучване, поръчано от самата ЮНЕСКО, агенцията на ООН заявява, че повечето хора по света подкрепят нейната програма.
Според ЮНЕСКО докладът и насоките са разработени чрез процес на консултации, включващ повече от 1500 предложения и над 10 хил. коментара от „заинтересовани страни“ като правителства, предприятия и организации с нестопанска цел. ЮНЕСКО заяви, че ще работи с правителствата и компаниите за прилагането на регулаторния режим в целия свят.
„ЮНЕСКО по никакъв начин не предлага да регулира цифрови платформи“, заяви в изявление за The Epoch Times говорител на ЮНЕСКО, който помоли да не бъде назоваван. „Ние обаче сме наясно, че десетки правителства по света вече изготвят законодателни проекти в тази насока, някои от които не са в съответствие с международните стандарти за правата на човека и дори могат да застрашат свободата на изразяване. По подобен начин самите платформи вече вземат милиони човешки и автоматизирани решения на ден по отношение на модерирането и курирането на съдържание въз основа на собствените си политики.“
Европейският съюз, който вече налага строги ограничения на свободата на изразяване онлайн, вече е осигурил финансиране за прилагането им в световен мащаб, добави ЮНЕСКО. Администрацията на Байдън заяви пред The Epoch Times, че не е участвала в създаването на плана. „Ще се въздържим от коментар, докато не приключим с внимателното проучване на плана“, заявиха от Държавният департамент в имейл.
Опасенията относно последиците за свободата на словото и свободното изразяване в интернет нарастват с разпространението на информацията за плана на ЮНЕСКО.
Сара Маклафлин, старши научен сътрудник във Фондацията за индивидуални права и изразяване (FIRE), изрази тревога. „FIRE оценява високо факта, че новият план за действие на ЮНЕСКО за социалните медии признава стойността на прозрачността и необходимостта от защита на свободата на изразяване, но остава дълбоко обезпокоена от усилията за регулиране на онлайн „дезинформацията“ и „речта на омразата“, заяви г-жа Маклафлин пред The Epoch Times.