Седим и чакаме, чакаме и седим – да ни „дойдат“ токът, водата, интернетът, автобусът, влакът, снегоринът, че се изгубиха някъде като заваля „изненадващ“ сняг, а най-вече клони от дърветата заваляха с трясък. Така ни казаха - седите и чакате, да не сте посмели да излизате! Всички разказвачи на локуми ни го наредиха – от централната до местната власт и обратно по списък. На които дни наред преди това синоптиците им казваха, че в събота през отминалата седмица „ще има зима“ и да си стягат глобално прегрелите мозъци. А самите локумджии тъкмо през изминалата седмица се заклеха колко са готови „за зимата“. Май за тая зима тук, не за някоя друга, примерно на Канарските острови.
Е, седяхме в събота и в неделя, ама понеделник се оказва работен ден, няма кой да ни чака. Пък човек и да реши да наруши снежния локдаун, дето ни го наложиха, трудно „излиза“ дори и в София. Дето снегорин до снегорина лапат огромен снежен бюджет. Но пък и централната власт с монтирания, сглобения а ла Робокоп премиер Денков, и местната власт с кмета Терзиев, дето място не може да си намери цели две седмици вече, да заработи, де – и те не излизат.
Хоум офис го раздават някак си – демек, изпълняват си собствените нареждания, седят си вкъщи и броят снежинките. То снегът всъщност спря да вали още сутринта в неделя, но пък могат да броят откъртените клони, както и кой какво няма откъм „обществените услуги“ за които си плаща.
Т.нар. премиер Николай Денков обаче се оказа по-добър „стратег“ от все още де факто не наречения, само заклел се пред де юре не съществуващ общински съвет, кмет Васил Терзиев. Така де, Денков е химик, изхимичи ги нещата. А Терзиев е просто „внук“, на когото сега ДС няма как да му помогне вече за кметския „бизнес“ (или пък може, знае ли човек, толкоз години все помага).
„Химията“ на Денков в снега беше просто от проста по проста. Реши да ни извози на теория – лабораторно. Свика извънредно съвещание в Министерския съвет за „извънредната ситуация“ валеж на сняг в края на ноември на 42-рия паралел, северна ширина. И се почна с ръсене на щастливо инфо, повече и от нещастните снежинки: „Всички институции работят в синхрон и при пълна мобилизация за превенция и отстраняване на авариите и защита на хората в цялата страна. Министерствата и техните агенции и дружества са в готовност още от петък. От полунощ се работи на пълни обороти и в сътрудничество с местната власт, за да се възстанови нормалният ритъм в населените места“.
Терзиев пък се облегна на по-широк бизнес – от климатологията, през ботаниката до електрификацията. Определи снега като „тежък“ – колко кила не каза, явно по модела на опонентката си от балотажа Ваня Григорова дето крие колко сантиметра са тия „малките хора“. Установи Терзиев още, че дърветата „все още са със зелени листа“ и затова са изкъртили електрозахранването.
И за двамата – и за премиера, и за столичния кмет обаче стана ясно, че като с един сняг през зимата не могат да се оправят, по-добре да си останат за изобщо точно те вкъщи. Примерно да пуснат прахосмукачка. Или с по-интелектуална работа да се заемат – примерно с изобразително изкуство. Да боядисват зелени листа в жълто, белким паднат преди следващия сняг от клоните, а не с, барабар с клоните. Или пък да го ударят на висша математика: колко снегорина могат без да са подкарани навреме да се противопоставят на зимно време.