Олга Самофалова
Русия забрани за шест месеца износа на твърда пшеница, която се използва за производство на хляб и тестени изделия. Цените на тези важни хранителни продукти все още се покачват в рамките на инфлацията. Правителството обаче не дочака рязкото поскъпване на хляба и реши да действа изпреварващо. Защо има риск от поскъпване на хляба?
Правителството забрани износа на твърда пшеница от 1 декември до 31 май 2024 г., за да стабилизира цените. Те също така установиха квота за износ на зърно (пшеница, ечемик и царевица) от Русия в размер на 24 милиона тона, с изключение на доставките за ЕАИС.
Одобрени са обезщетения и за някои видове домашно пилешко месо. През 2024 г. доставките на месо до 160 хил. тона ще бъдат освободени от плащане на вносни мита. Това решение има за цел и стабилизиране на цените на вътрешния пазар чрез увеличаване на предлагането.
Основният селскостопански експортен продукт на Русия е меката пшеница, докато износът на твърда пшеница обикновено е малък. Използва се за производство на брашно, хлебни и тестени изделия. В същото време няма рязко покачване на цените на тези продукти в Русия, има увеличение, но то е заради общата инфлация. Така, според „Росстат“, цените на хляба от ръжено и ръжено-пшенично брашно от края на декември 2022 г. до 20 ноември 2023 г. са поскъпнали с 4,44%, хлябът и хлебните изделия от пшенично брашно от различни сортове са поскъпнали през за същия период от време с 4,83%, а тестените изделия от първокачествено пшенично брашно дори поевтиняват с 4,04%.
Хлябът в Русия през 2023 г. поскъпва в диапазона на инфлацията - с 5%, докато разходите на производителите растат много повече поради поскъпването на редица компоненти на разходите - например увеличение на транспортните тарифи с 35% от началото на годината и разходи за персонал с 25-30%, както и по-високи цени за резервни части и сервиз, каза Асоциацията на производителите и доставчиците на хранителни продукти („Роспродсоюз“).
Властите обаче решиха да действат проактивно, тъй като виждат рискове за повишаване на цените на хляба и тестените изделия. От Министерството на земеделието обясняват, че световната реколта от твърда пшеница е спаднала до 20-годишно дъно, поради което търсенето ѝ на външните пазари рязко се е увеличило. И Русия започна да задоволява това повишено търсене: износът на твърда пшеница рязко се увеличи. Според Руския зърнен съюз от 1 юли до 20 ноември, тоест през новия селскостопански сезон, доставките на твърда пшеница са се увеличили почти 13 пъти до 657 хиляди тона. Русия доставя такова зърно основно в Италия и Турция. В същото време, според Министерството на земеделието, реколтата от твърда пшеница е само 700–800 хиляди тона (в сравнение с общата реколта от пшеница от 70–100 милиона тона).
Такова рязко увеличение на износа заплашва да създаде дефицит в самата Русия, което ще доведе до повишаване на цените на твърдата пшеница в страната. Властите решиха да действат още на етапа на рисковете от покачване на цените на хляба и тестените изделия, за да не се получи ситуацията като с пилешкото месо и яйцата. Според „Росстат“ и двата продукта са поскъпнали с една трета в периода от края на декември 2022 г. до 20 ноември 2023 г.
„Това се дължи на факта, че почти всичко за отглеждане на пилета и яйца в Русия се внася. Тоест, в допълнение към повишаването на обменните курсове на чуждестранната валута, е необходимо да се вземе предвид високата инфлация в ЕС, откъдето се доставят основно оборудване, ветеринарни лекарства, витамини, смески и дори някои фуражи. В същото време тази година в някои региони на Русия имаше епидемия от птичи грип, която създаде недостиг на пиле на вътрешния пазар и значително повиши цените. В същото време търсенето на пилешко се увеличи на фона на спестовното поведение на населението: руснаците започнаха да го купуват по-често вместо говеждо или свинско“, обяснява анализаторът Владимир Чернов. Мерките на правителството могат да забавят поскъпването на месото или дори да доведат до лека дефлация, не изключва той.
Забраната за износ на твърда пшеница също има за цел да предотврати покачването на цените на хляба и тестените изделия. „Цените растат на фона на нарастващите разходи за предприятията поради високата инфлация в страната и растящите цени на горивата. Забраната за износ на продукти от страната води до насищане на вътрешния пазар, а увеличаването на предлагането на него забавя темпа на растеж на цените, а в някои случаи дори води до дефлация. Така наскоро цените на горивата на едро в Русия започнаха да падат след въвеждането на забрана за износ на петролни продукти от страната“, казва Чернов.
Участниците на пазара обаче явно не са доволни от подобни ограничения. „Производството на твърда пшеница е сложен и скъп процес. Забраната за износ е контрапродуктивна мярка, която ще има много болезнено въздействие върху производителите. В историята е доказано повече от веднъж, че всякакви ограничения могат да повлияят негативно на цената на зърното и брашното, но в същото време готовите продукти, да речем, печен хляб, тестени изделия или хлебни изделия, продължават да поскъпват и не следват движение на цените на суровините. Зърното поевтинява, брашното поевтинява, а хлябът само поскъпва“, казва Владимир Петриченко, генерален директор на „ПроЗерно“.
Но отпуснатите квоти за износ на зърно от 15 февруари до 30 юни 2024 г., тоест до края на селскостопанския сезон, приятно изненадаха експерта. Русия започна да налага квоти върху износа на зърно през 2020 г. А преди квотите бяха значително по-малки.
„Но трябва да отдадем длъжното: ако преди квотите винаги бяха под експортния потенциал, сега квоти от 24 милиона тона са в рамките на експортния потенциал. Преди да започнат квотите, ще имаме време да изнесем около 40-42 милиона тона. Експортният потенциал е 63 млн. тона за три зърнени продукта: пшеница, ечемик и царевица, за които са определени квоти. И това е потенциалът, като се вземе предвид износът за страните от ЕАИС, докато квотите не отчитат износа за страните от ЕАИС, с които няма митнически граници“, обяснява Петриченко.
Според него квотната система няма да застраши световното лидерство на Русия в износа на пшеница, тъй като ние сме заемали пиедестала дълго време. „Дори квотата да бъде намалена, това няма да застраши лидерството ни в износа на пшеница. През миналия сезон останахме лидери, въпреки че не експортирахме значителни обеми. По мои оценки през първите три месеца на този сезон (юли, август, септември) сме изнесли приблизително 6-7 милиона тона пшеница от последната реколта“, казва генералният директор на „Прозерно“.
Превод: В. Сергеев