Федералното правителство на Съединените щати е взело толкова много заеми, че през изминалата година му се е наложило да похарчи една пета от всички събрани пари само за покриване на лихвите по дълга, които възлизат на почти 880 млрд. долара.
Американците са платили с около 450 млрд. долара по-малко данъци върху доходите за годината, което постави правителството в капана на фискалната криза. Страната е на ръба на дългова спирала, която може да прерасне във фискална криза или хиперинфлация, твърдят няколко икономисти пред The Epoch Times.
„Проблемът е сериозен, защото, както и да го наречем, данъкоплатците плащат лихви по натрупаните дългове“, казва Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джон Хопкинс“. „Накратко, те плащат нещо за нищо.“
Конгресът трябва драстично да ограничи разходите за дефицита, за да вдъхне доверие на инвеститорите, които изглежда губят вяра в способността на Америка да изпълнява задълженията си, смятат някои икономисти.
„Дефицитното харчене на правителството на САЩ е състояние на бягство“, казва Марк Торнтън, старши научен сътрудник в класическия либерален институт „Мизес“. „Размерът на парите, които теглят назаем, е на изключително високи нива и не изглежда да има някаква регулация или дори леки опити за ограничаване на разходната част на фискалното уравнение.“
Държавният дълг ще надхвърли 33 трилиона долара през фискалната 2023 г. (12-те месеца, които приключиха на 30 септември). Това е с около 1,7 трилиона долара повече от предходната година. Лихвите по дълга нарастват постоянно от десетилетия, макар и с относително бавни темпове, като през 2019 г. достигнаха около 570 млрд. долара от около 350 млрд. долара през 1995 г. или годишното увеличение е от около 2%.
С нарастването на правителствените разходи по време на пандемията от Ковид-19 и последвалото увеличение на лихвените проценти от страна на Федералния резерв разходите по дълга нараснаха с повече от 50% между 2019 и 2023 г. През изминалата година той вече надхвърли целия военен бюджет.
Очаква се разходите да продължат да нарастват, тъй като старият дълг, емитиран при ниски лихвени проценти, е с настъпил падеж и се прехвърля към по-високи лихвени проценти.
Макар че правителството плаща част от лихвите на себе си, тъй като държи около 20% от дълга в различни тръстове и фондове, лихвите от тази част от дълга трябва да покрият бъдещите разходи по програми за здравно и социално осигуряване.
Ако правителството иска да вземе заем, без да влошава инфлацията, то трябва да намери кой да купи дълга с наличните долари.
Доскоро това не беше проблем. Въпреки че предлага нищожна лихва, Държавните ценни книжа на САЩ служеха като сигурна инвестиция – хедж срещу риска и незаменимо обезпечение в сложните инвестиционни схеми на финансовите пазари.
„Държавните ценни книжа на САЩ се смятат за най-сигурния актив. Днес това все повече не е така“, казва Е. Дж. Антони икономист и изследовател в консервативния мозъчен тръст The Heritage Foundation.
На 9 ноември Министерството на финансите проведе най-лошия аукцион на 30-годишни съкровищни облигации от повече от десетилетие, тъй като инвеститорите поискаха премия, за да купят облигациите. Търсенето е намаляло с почти 5% спрямо предходния месец.
През август рейтинговата компания Fitch понижи рейтинга на САЩ до AA+ от AAA. На 10 ноември друга рейтингова компания Moody’s също понижи рейтинга на САЩ, като оцени перспективата за дълга от „стабилна“ на „негативна“, аргументирайки се, че поляризацията в Конгреса вероятно ще попречи на фискалните реформи.
„Днес хората все повече осъзнават, че американските съкровищни облигации не са никак сигурни“, казва Антони.