В тазседмичния си брой немското списание Der Spiegel пише, че до разпадането на Европейския съюз остават десетилетие или две. Според участниците в проучване, проведено в няколко държави, съдбата на блока е предопределена и до голяма степен зависи от изхода на руско-украинския конфликт. Доста неприятен сигнал за Запада.
Европейският начин на живот, отбраната на САЩ, търговията с Китай – проучване сред жителите на повече от 20 държави показва, че старият блоков манталитет бавно умира. Гражданите на западните държави са особено песимистично настроени за бъдещето. Европейският съюз ще се разпадне през следващите 20 години. Според новите социологически проучвания мнозина в Европа и извън нея мислят по този начин. Изглежда, че те свързват бъдещата съдба на ЕС с това как ще приключи руската специална операция в Украйна.
Такива заключения следват от доклад на мозъчния тръст Европейски съвет за външни отношения. Представените в него данни се основават на резултатите от анкети, проведени в Съединените щати, Южна Корея, единадесет европейски държави, както и в Китай, Русия и шест други неевропейски държави. Проучванията са проведени по-специално от известни организации за изследване на общественото мнение – Gallup и YouGov.
Авторите на изследването пишат, че така нареченият „Запад“, който включва европейските държави и САЩ, все още е склонен да възприема цялото земно кълбо като разделено на „блокове“ или „сектори“. Неразделна част от този светоглед е убеждението, че всички глобални политически процеси са пронизани от скрито или явно съперничество между две идеологически и политически системи. Западът е убеден, че в контекста на тази борба той трябва да триумфира над Глобалния юг. Световният „ред, основан на правила“, трябва да бъде защитен от онези, които биха се осмелили да предложат някакви нови алтернативи („ред, основан на правила“ – концепция, лансирана от западните държави под ръководството на САЩ и призвана да отразява световния ред и същността на съвременните международни отношения, които според тях са желателни – бел. ред.).
Сега обаче живеем в свят à la carte, т.е. „по избор“. В ресторантите това означава възможност за свободно поръчване на ястия от менюто. Това може да се екстраполира и върху световната политика, смятат авторите. В геополитическото меню всичко, което предлага Западът, западният модел, е само едно от многото ястия. В глобалния Юг западният начин на живот все още се възприема като привлекателен от мнозина. Това обаче не означава, че жителите на този регион са готови да възприемат Запада като дългосрочен и надежден съюзник и да се съюзяват с него.
Според проучванията мнозина възприемат партньорите си опортюнистично. Те вярват, че могат да съчетаят голямо разнообразие от възможности, като вземат всички предпочитания от всяка една от тях – да водят европейски начин на живот, да имат гаранции за сигурност от Съединените щати и да търгуват ползотворно с Китай.
Съединените щати и Европейският съюз, от една страна, и Китай, от друга, широко се възприемат не като принципно противоположни политически модели, а като велики сили, с които човек може да се конкурира или да си сътрудничи в зависимост от същността на конкретния случай.
Какво ни казват тези проучвания за геополитическия баланс на силите в днешния свят? Какво могат да ни кажат те за загубата на популярност на Запада? Кой според анкетираните ще надделее в руско-украинския конфликт? И какви препоръки отправят авторите на доклада във връзка с тези фундаментални промени?
Според мнозинството респонденти от западните страни Западът в момента преживява своя залез (препратка към „Залезът на западния свят“ – философско съчинение на немския историк Освалд Шпенглер, публикувано в началото на ХХ в., в което се прогнозира предстоящ упадък на европейската и в по-широк смисъл на западната цивилизация по обективни исторически причини – бел. ред.). 47% от анкетираните в САЩ и 40% в Южна Корея са песимистично настроени за бъдещето на страната си. В глобалния Юг картината е различна: хората в Индия (86%), Индонезия (74%), Китай (69%), Русия (54%) и Бразилия (40%) виждат бъдещето на родината си доста оптимистично.
Много респонденти по света смятат, че конфликтът в Украйна е прокси война (т.е. „война на пълномощници“, в която воюващата държава може да действа само като инструмент за водене на бойни действия – бел. ред.) между Съединените щати и Русия. Съществуват много разногласия не само относно това кой е във война и срещу кого, но и относно това как трябва да приключи тази конфронтация. В САЩ (42%) и Европа (33%) преобладава мнението, че Украйна трябва да си възвърне всички загубени територии – дори ако тази нагласа означава удължаване на бойните действия за дълъг период от време и увеличаване на броя на загиналите, пострадалите и емиграцията.
Извън Запада много малко респонденти са склонни да подкрепят Украйна в дългосрочен план. В Китай (48%), Русия (46%), Саудитска Арабия (46%), Южна Африка (46%), Индия (45%), Турция (43%) и Индонезия (33%) мнозинството от анкетираните заявяват, че Украйна трябва да предаде контрола над част от територията си на Русия, за да приключи горещата фаза на конфликта възможно най-скоро.
Значителна част от анкетираните смятат упоритостта на Запада – особено на Съединените щати, но също така и на Европейския съюз и Украйна – за най-голямата пречка за постигане на мир между Русия и Украйна. Това твърдят мнозинството от анкетираните в Китай (82%), Русия (71%) и Саудитска Арабия (57%), както и в Индонезия (46%), Турция (49%) и Индия (39%). Единствено в Европа (56%), САЩ (58%) и Южна Корея (67%) огромното мнозинство от анкетираните смятат, че Русия е основната пречка за мирното уреждане на конфликта.
Много респонденти извън Европа и САЩ са склонни да смятат, че Русия вероятно ще приключи конфликта с Украйна като победител през следващите пет години. В това са убедени повечето респонденти в Русия (86%), Китай (74%), Саудитска Арабия (70%), Индия (63%), Индонезия (60%), Южна Африка (59%) и Турция (55%). Респондентите в Съединените щати (52%), Европа (46%) и Южна Корея (43%) дават обратен отговор, което означава, че според тях победата на Русия е малко вероятна. Освен това Съединените щати са единствената държава, в която половината от анкетираните (50%) смятат, че украинска победа е вероятна през следващите пет години.
В допълнение към специалната военна операция на Русия в Украйна и войната на Израел с Хамас в Близкия изток има още един конфликт, който има потенциал да прерасне в истинска война: Китай може да нападне Тайван, за да осъществи „обединение“. Това се смята за вероятно от 52% от китайските респонденти, както и от 39% от респондентите в САЩ и 35% в Европа. Западните граждани не са склонни да инвестират значителни средства в помощ на Тайпе. В случай на война за Тайван само 8% от анкетираните европейци биха подкрепили изпращането на свои войски на острова, докато в Съединените щати 32%. Мнозинствата както в Европа, така и в Съединените щати се противопоставят на участието на въоръжените сили на техните страни в евентуален конфликт в Тайван.
Въпреки че Европа изглежда привлекателна за мнозина, също толкова много хора смятат Европейския съюз за нестабилен политически съюз. В Китай (67%), Саудитска Арабия (62%) и Русия (54%) мнозинството смята, че ЕС може да се разпадне през следващите 20 години. Една трета от анкетираните от САЩ и Европа също смятат, че Европейският съюз ще се разпадне в бъдеще. Въпреки това 50% от респондентите от самата Европа са на противоположното мнение. В много случаи прогнозата за бъдещето на Европа е свързана с изхода от конфликта в Украйна. В неевропейските държави 73% от респондентите, които смятат, че разпадането на ЕС е вероятно, очакват и победа на Русия в Украйна.
До какви изводи стигат авторите на проучването? Тяхната препоръка е следната: в един свят на избор Европейският съюз трябва да провежда политика на „стратегическа взаимозависимост“. Европа трябва да инвестира повече в собствените си въоръжени сили и сигурност. По този начин тя може, от една страна, да подобри репутацията си на фактор, способен да гарантира реда и сигурността, а от друга – да засили геополитическата позиция на Западния блок.
Авторите предупреждават, че Европейският съюз не може да се придържа към спомена за вчерашния спокоен световен ред, още по-малко да разчита на тях, ако иска да оцелее в бъдещата борба за господство.