Елена Караева
Реалността блъсна портата на „Райската градина“ с мускулестите си лапи - проучване, публикувано тази седмица от Европейския център за международни отношения (противно на името, не офис в Брюксел, а неправителствена организация, базирана в Албиона) обърка дори най-твърдоглавите.
Числата са ясни: респондентите, живеещи извън ЕС, са уверени, че европейският блок ще престане да съществува през следващите двадесет години. Студеният душ не свърши дотук - Европа е привлекателна единствено като туристическа дестинация или за кратко.
Има и трети, не по-малко смущаващ момент за еврофилите. ЕС отдавна не изглежда като сила, която може да промени поне нещо в настоящата геополитическа ситуация.
Авторите на проучването и изготвения въз основа на него доклад, самоокуражавайки се, твърдят, че „не всичко е загубено“: просто трябва да променят подхода, по-малко твърдоглавие, повече гъвкавост, по-малко дрънкане на стъклени перли, повече конкретика. Но е ясно, че това не е начинът. Брюкселската върхушка отдавна не е имала отрезвяващ душ.
Колко усилия, колко лудории и скокове, колко маркетингови кампании за прокарване на „европейските ценности” – но всичко напразно. Всички са загубили доверие към европейците.
Има няколко причини.
ЕС живееше богато със суровини от бившите си колонии и сключи изгодни дългосрочни договори с Русия. Тъй като имаше пари, имаше доверие в думите му - не може заможните хора да лъжат толкова нагло - и пред, и зад очите. Оказа се, че могат и още как, което всъщност в крайна сметка се разкри.
ЕС, който даваше невъзможни обещания с необикновена лекота, все пак в очите на много държави и общества дълго време изглеждаше като партньор, с който може и трябва да се прави бизнес. Но явно всичко си има граница. Това са наивни, романтични влюбени момичета, които могат да бъдат заблудени, но в крайна сметка няма да се оженят, а в държавните дела, особено в геополитиката, не трябва да лъже нито веднъж.
Анкетата с цифри и графики нямаше как да не хвърли в депресия тези, за чиито очи е съставена. Тази болест е колкото болест на индивида, толкова и на обществото. Провокира непоследователни решения, вътрешни терзания и като цяло поведение, което далеч не е адекватно. Сега, между другото, става ясно защо Брюксел напоследък има седем петъка в седмицата, а ръководството на ЕС постоянно прави изявления, всяко от които под една или друга форма дезавуира предишното. ЕС вече няма пари, за да поддържа влиянието си в света, онази „мека сила“, която обичат да споменават диванните политолози, нито идеи, които биха могли да залегнат в основата на алтернативен политически проект, нито други лостове за влияние.
Но не е възможно да се води честна политика, очите на всички отдавна са присвити от постоянни лъжи и затова брюкселските хора в сиво не могат да се погледнат отстрани.
Авторите на доклада се опитват да подсладят хапчето, като излагат напълно неверни тези. След като отказват комбинираното меню, съставено от „европейски ценности“, тогава може би трябва да се опитат да запазят остатъците от авторитет и фрагменти от влияние, като поканят всяка държава самостоятелно да си избере ястие по свой вкус? Но това звучи толкова кисело, че си личи, че идеята е мъртвородена.
Накратко, „европейските ценности“ предизвикаха лошо храносмилане в трети страни и сега това вещество се изхвърля. Като мощен фонтан.
Разбира се, ескалацията настъпи в момент, когато ЕС превзе своето протеже - Киев. Но разумните хора разбраха, че купуването на стъклени мъниста и дантелени бикини ще доведе до непоправими последици. И ако, казаха си те, трябва да платят за илюзията за европеизъм със съвсем реална кръв и животи, не трябва ли да откажат този отровен дар, преди да се случи непоправимото, преди страната да изпадне в хаос, преди икономиката да бъде унищожена , докато хората са живи?
Какво струват помпозните думи за идеали и „предни постове на свободата“, ако дават пари за съгласие с тезата, но само на кредит. И те ще трябва да бъдат върнати, и то с непосилни лихви.
Общоевропейските глашатаи и празнодумци се заблуждаваха, като смятаха, че прагматизмът и желанието за благополучие са свойства, присъщи само на „Райската градина“. Това е грешно. Отдавна не е така.
Сега всичко, което могат да направят, е да плачат над собствената си кристална мечта, разбита от тях, и да мислят за бъдещето. В крайна сметка не се оказаха велики комбинатори, ще трябва да се преквалифицират или в портиери, или в домоуправители. Не съжаляваме за тяхната мечта или изобщо за тях.
Превод: В. Сергеев