_239544503443889928_big.jpg)
Румяна Генадиева
Скъпоценности от недрата на Земята
Находището може да захранва световните пазари 3 000 години напред
Проектът е засекретен и чака по-добри времена
През 70-те години Съветският съюз има възможността да настигне и да надмине света по добив на диаманти за много векове напред. От ентусиазъм те стартират проект, който обаче скоро е закрит и поставен в папка с надпис „Строго секретно“. Подробностите за тази история стават известни едва наскоро.
Малко преди началото на Втората световна война Сталин, докато картографира района, се интересува от кратера Попигай. Предполага се, че там има богати находища на диаманти и вождът на народите дори планира да изпрати експедиция. Войната прави своите корекции - до 1946 г. няма време за диаманти. След това се организира геоложка експедиция, която остава единствената и през 70-те години проектът е спрян.
Официално първият руски диамант е намерен през 1829 г. в Урал. Преди това всички необработени и полирани диаманти идват от чужбина. До 1917 г. на територията на Руската империя са открити около 200 диаманта. След създаването на СССР се формира диамантен комплекс, който се контролира първо от ОГПУ, след това от НКВД. През 1938 г. към Комитета по геоложки въпроси е създадено Бюрото за диаманти. Добивът им се смята за въпрос от национално значение и информацията за този аспект от историята от края на 20-те години до март 1953 г. е класифицирана.
Кратерът „Попигай“
Диамантите в кратера Попигай са двойно по-твърди от останалите.
Якутия, заедно с Урал, е най-големият източник на диаманти в Русия и света. През 1957 г. в палатковото селище Мирни, до кимбърлитовата тръба „Мир“, е създаден тръстът „Якуталмаз“. Скоро са открити още няколко кимбърлитови тръби и е създадена мината „Успешен“. Диамантите, извлечени от такива тръби, са изнесени, предоставени на бижутерската индустрия и използвани за създаване на различни инструменти.
Но кратерът Попигай в северен Сибир е друга история. Първо, няколко факта. Находището се образува преди 35 милиона години от метеорни потоци. При падането на метеорит с ширина 5–8 километра там се получава кратер с диаметър 100 километра и дълбочина 200 метра. Ударът разтопява почти 2 хиляди кубически километра скала, превръщайки графита в диаманти.
През 70-те години геоложките проучвания показват, че там има десет пъти повече диаманти, отколкото в целия свят, и те трябва да стигнат, според най-скромните оценки, за три хиляди години. Защо държавата така и не ги вижда? И най-важното, защо тази история е пазена в тайна до 2021 г.?
Кимбърлитовите тръби са основният източник на диаманти. Кристалната решетка на диамантите се състои от осем атома. Технологията за обработката им е добре проучена и усвоена. Кристалната решетка на „ударен диамант“ (като например в кратера Попигай) се състои от четири атома. Това е фундаментален момент, който влияе върху свойствата на минерала.
Основен недостатък
Когато съветските учени получават проби от диаманти от кратера Попигай, те вдигат ръце и заявяват, че... извличането им ще струва повече от това, което ще се получи от продажбата им на външния пазар. Това звучи абсурдно, тъй като от 1949 г. до началото на 1980 г. цената на диамантите на световния пазар се увеличава десетократно. Например, диамант, който през 1949 г. струва хиляда долара, поскъпва 10 пъти за 30 години. Но това не е всичко за „ударените диаманти“.
Проблемът е, че те не са подходящи за създаване на бижута, по-точно тяхното рязане е толкова трудоемко и скъпо, че е просто нерентабилно. Те могат да се използват в индустрията за създаване на инструменти, по-специално за свредла и шнекове. Но тази ниша е твърдо заета от синтетични диаманти. Още през 1961 г. съветски учени създават първия в света изкуствен диамант и от този момент нататък този сегмент е във възход.
Като се има предвид развитието на технологиите по това време, няма как да се добиват диаманти от Попигай по начин, който би бил от полза за държавата. Проектът е затворен и класифициран. И така, трилиони карати или стотици хиляди тонове якутски „ударени“ диаманти се оказват безполезни. Но въпреки това проектът е класифициран „до по-добри времена“.
Само за индустрията
Тази история достига до широката общественост през 2021 г., когато Руската академия на науките привлича инвеститори за добив на индустриални диаманти в Якутия. Споменахме за кратера Попигай. И изглежда, че в съвременните условия проектът има перспективи.
Още през 21 век е установено, че такива диаманти, които са двойно по-твърди от обичайното, имат уникални абразивни свойства и могат да бъдат търсени както на вътрешния, така и на външния пазар. Все още не е известно докъде е стигнал този проект. Освен това всичко се свежда до един голям проблем: в района на кратера няма никаква инфраструктура и трябва да се изгради от нулата.
Освен това все още не са разработени методи за извличане на такива диаманти. И преди да започнат да се добиват в промишлен мащаб, трябва да се „изкопае“ достатъчно количество минерали, за да се получи изчерпателна информация за техните свойства. След това трябва да се изгради производствена методология, да се изчислят рисковете, да се вземе предвид разходите за инфраструктура и други нюанси. Едва след това ще може да се излезе на световния пазар с подходяща оферта. Засега можем да кажем, че историята чака продължение.