Мария Петкова, filternews.bg
За да бъде наречен навремето Габрово Българският Манчестър и да допринесе за икономическия подем на страната ни, са допринесли редица предприемчиви и образовани хора, сред които е и Васил Карагьозов. Докато той е учител по геометрия, случайността го среща с пионера на текстилната промишленост в Габрово – Иван Калпазанов, човек с напредничаво мислене и афинитет към техническите новости. Срещата им се оказва съдбоносна. Благодарение на нея Васил става проспериращ фабрикант, а с Калпазанов остават близки приятели до трагичната му смърт.
Към края на живота си Васил пък изоставя всичките си успехи и богатства и се обръща към Бога. Замонашава се в Зографския манастир и живее там до края на дните си. Отива си на 28 март 1938 на 84 години и е погребан в Света гора.
Васил се ражда в Търново на 14 юни 1856 г. в богатия търновски род Карагьозови. Негов кръстник е хаджи Николи хаджи Димов Минчоолу, прочутият с обещанието си: „Ще дам всичкото си богатство, но в Търново гръцки владици няма да има“.
Семейство Карагьозови. От ляво надясно Кольо, Венка, Иванка, Вела и баща им Васил. (1905 г.)
Васил е племенник на прочутия Стефан Карагьозов, основател на първата в града фабрика за коприна, която после разширява с работилница за производство на спирт. Малко преди Освобождението съгражда и парна мелница в местността Дервеня, чиито останки още стоят на пътя Велико Търново – Русе. Прави и цех за производство на бира, от който тръгва историята на днешната пивоварна „Болярка“. Преди смъртта си отваря клон на фабриката за коприна и в Габрово през 1878 г.
Благодарение на възможностите на рода, Васил е изпратен в Европа да продължи образованието си. Там учи немски и френски, търговия и математика. Завършва инженерство в политехническите университети на Щутгарт и Виена. В Австрийската столица се сприятелява с бъдещия княз на България – Фердинанд. През 1881 г. Васил става учител в Априловската гимназия в Габрово, където наглежда и фабриката за коприна на чичо си.
Един ден получава покана от вече известния Иван Калпазанов, който тъкмо открива първата в България фабрика за вълнени прежди и платове, която работи с механичен дарак. Идеята на самоукия бизнесмен, който не владее чужди езици, е да купи текстилни машини от Германия. Затова му е нужен човек, който разбира от търговия и знае немски. Изборът на Васил за тази работа не го подвежда. Той добре познава немците и тяхната педантичност, научил се е и на печеливши търговски похвати. Веднага пише писмо с молба за оферти до различни производители, но без да го адресира конкретно. На плика е написано: „До най-добрата фабрика за производство на текстилни машини“. Сделката за нужната техника е сключена бързо с Рихард Хартман в Кемниц. Машините пристигат на свищовското пристанище с кораб и оттам са превозени с биволски впрягове до Габрово. Васил съдейства и за строежа на фабриката, като издейства покровителството на княз Александър Батенберг чрез един от синовете на чичо си Стефан. Междувременно продължава да преподава на учениците си.
Батенберг идва и на откриването на първата у нас текстилна фабрика, което е на 14 ноември 1882 г. Тя има 240 вретена и е известна като Първата княжеска придворна фабрика за шаяци, сукно и гайтани. Шест-седем години по-късно Васил и Иван я разширяват – вретената вече са 864 и тя започва да преработва 250 тона вълна и произвежда 100 тона прежда.
На снимката, макар и да не се разбира добре, е именно първата в Габрово фабрика за текстил
На знамето й, което Карагьозов поръчва във Виена, е извезан девизът на основателя й: „Труди се, постоянствай и не се бой!“, който той често повтарял на хората, с които работи. Освен съдружници двамата приятели се сродяват. Васил се жени за Дешка, голямата дъщеря на Калпазанов през 1887 г. Две години по-късно Иван умира, но бизнесът му, останал в сигурните ръце на зет му, продължава да просперира. На първото стопанско изложение в Пловдив през 1892 г. фабриката получава почетен диплом и златен медал. Лично княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза посещават павилиона на фабрика „Иван Калпазанов“ и остават впечатлени от високото качество на стоката. По-късно идва и признание под формата на медали от световните изложения в Чикаго, Анверс, Лиеж, Лондон и Солун. Карагьозов става официален доставчик на княжеския двор и армията. Започва да изнася в Румъния, Турция и Египет.
Заради заслугите му към търговията между България и Турция през 1895 г. при посещението си у нас великият везир го награждава с орден „Междие“ четвърта степен. Днес той се пази в Габровския исторически музей.
В Египет Васил получава поръчка за доставка на платове за облекла на английската армия. През 1909 г. прави мощна парна електроцентрала към фабриката си, която лично Фердинанд идва да открие.
За развитието на индустрията у нас Карагьозов допринася и като депутат в Четвъртото велико народно събрание от 3 до 15 май 1893 г. и в последвалото го Седмо обикновено народно събрание, по време на което прави промяна в Закона за митниците. Прокарва алинея за „пропускане без мито на всички машини, части от тях и сечива, които се употребяват в индустрията“, за безмитен внос на суровини за занаятите и индустрията, както и на дървен материал. Също така той е консултант по съставянето на Закона за насърчаване на местната индустрия.
Заради обществената му дейност и по повод 50-годишнината на фабриката „Иван Калпазанов“ през 1932 г. Борис III го награждава с най-високия тогава български орден – за гражданска заслуга, първа степен.
За съжаление обаче успехите на Васил са само в професионален план, докато личният му живот е изпълнен с трагедии – губи рано две от децата си, както и едва 35-годишната си съпруга Дешка. Тези житейски изпитания го карат да обърне поглед към Бога. Освен това той се отдава на благотворителност, като дарява църкви, детски градини и основава фонд за бедни ученици. Често ходи за молитва и поклонение в светогорския манастир „Св. Георги Зограф“.
През 1933 г. Васил е по бизнес дела е в Италия и излиза да се разходи по езерото Комо с лодка, която обаче се преобръща и той замалко не се удавя. Спасява го светогорски монах, който по случайност е наблизо. Карагьозов вижда в тази случка Божието провидение и решава изцяло да се отдаде на Господ. Обръща гръб на всичко материално. През 1934 г. е подстриган и приема името Вениамин. Част от богатството си дава за благоустройството на Зографския манастир, като подарява и личната си библиотека.
Източник: filternews.bg