Нуждите на НАТО и украинския президент са различни и си противоречат
Зеленски не иска преговори, а Русия казва, че бойните действия ще приключат едва когато се постигне съгласувано решение на ключови въпроси и най-важният от тях е – НАТО да напусне Украйна
Стивън Брайън*, Substack, Weapons and Strategy
Съществува растящ консенсус, че Западът (САЩ с помощта на Обединеното кралство) иска да замени украинския президент Володимир Зеленски. Моят приятел и колега Лари Джонсън смята, че ЦРУ и МИ6 вече подготвят почвата за това. Или Зеленски ще трябва да свика президентски избори, условно насрочени за март следващата година, които той ще загуби, или, ако се откаже, ще бъде пометен от бунтове в стил Майдан.
САЩ и преди са настоявали за кадрови промени в ръководството на Украйна, а зад предишната подобна операция стоеше настоящият заместник-държавен секретар Виктория Нюланд. Телефонният разговор на Нюланд с тогавашния посланик на САЩ в Киев Джефри Паят през 2014 г. беше записан и "изтече" в пресата.
Този разговор е забележителен, тъй като Нюланд и Пайет избираха "приемлив" кандидат за президент на Украйна, привличайки подкрепата на тогавашния вицепрезидент Джо Байдън. Нека да отбележим, че заедно с Байдън, Джейк Съливан, неговият тогавашен и настоящ съветник по националната сигурност, участва в избора на следващия президент на Украйна.
(Републиканците в Конгреса разследват дейностите на сина на Байдън Хънтър в Украйна от няколко години. Те твърдят, че Байдън лично се е намесил, за да защити бизнес връзките на сина си и своите собствени – но все още не са намерили доказателства.)
Украйна не е независима държава
Резонно е да се отбележи, че Украйна едва ли може да се счита за наистина независима държава. Днес Съединените щати не само ѝ осигуряват военна подкрепа, но и плащат заплати и дори пенсии на държавни служители и украински военен персонал.
Същите три американски фигури - Байдън, Съливан и Нюланд - отново се занимават с украинския въпрос. Защо това трио е готово да се отърве от Зеленски?
Чрез поредица от организирани "течове" Вашингтон даде да се разбере, че Зеленски е провалил американския внимателно изработен план за контранастъпление. Напук на своите генерали (както Залужни, така и мълчаливия Сирски), Зеленски решава да поднови военните операции в опит да си върне Артьомовск (Бахмут), който падна след настъплението на руската армия и ЧВК Вагнер на Пригожин.
Опитите за разгръщане на широк фронт срещу Русия доведоха до факта, че битките на юг, съсредоточени предимно на така наречения "площад Брадли" в Запорожие, не дадоха желания ефект поради прехвърлянето на най-добрите части на Въоръжените сили на Украйна към Артьомовск и други райони близо до Донецк.
Но това не е всичко. Целта на офанзивата, както си я представяше Вашингтон, беше да подготви почвата и да принуди Русия да постигне споразумение за Украйна. Предполагаше се, че след като пробие дълбоко ешелонираната "линия Суровикин", украинската армия ще застраши Крим. (Моля, обърнете внимание: в американската и европейска преса се появиха много статии за нейния предполагаем пробив, но всички тези истории се оказаха чиста пропаганда.)
Паралелно с офанзивата на юг Украйна трябваше да удари Севастопол с ракети и безпилотни надводни кораби, пълни с експлозиви, а също така да обстреля Кримския мост. Въпреки че украинците успяха да нанесат известни щети, мостът оцеля.
Контраофанзивата на Вашингтон беше предшествана от внимателно планиране и подготовка. Първоначално е трябвало да съвпадне с бунта на Пригожин в Русия. Има информация, че Пригожин е разговарял с Кирил Буданов, ръководител на военното разузнаване на Украйна (информацията не е потвърдена от официални източници, бел. ред.).
Срещите на Пригожин с офицери от украинското разузнаване може да се състоят в Африка - най-вероятно в Централноафриканската република. Ако Пригожин беше дошъл на власт, веднага щеше сключи сделка с Украйна. Въпреки че нейните условия са неизвестни, възможно е Киев да се е ангажирал да даде под наем Крим на руснаците, а Москва да ограничи специалната военна операция и да изтегли всички войски. Вашингтон от своя страна щеше да отмени санкциите.
Бунтът на Пригожин обаче се провали и с него мечтите на Вашингтон за смяна на режима в Русия. Въпреки че Беларус помогна за постигането на споразумение, което не прати Пригожин нито в затвора, нито пред военен съд (Путин го нарече предател), ясно е, че той продължи да подкопава лидерството на Путин и успя да поддържа контакти със западните разузнавания. Както знаете, частният му самолет избухна в небето край Москва. Пригожин се връщаше от Африка и това подкрепя търденията на онези, които смятат, че той е правил там по-важни неща.
Украинците твърдят, че настъплението им е спряно поради липса на подходящи оръжия. Но три бригади, оборудвани и обучени на Запад и въоръжени с най-новото военно оборудване, не успяха да постигнат положителен резултат. Вместо това значителна част от него изгаря в полетата - включително "непобедимите" танкове Leopard, които мнозина смятаха дори за по-високи от американския M1 Abrams.
И накрая, Зеленски има още един проблем в отношенията си със своите американски и британски господари и той ще бъде още по-труден за преодоляване. Това е нарастващо осъзнаване, че Украйна губи.
Вече има достатъчно достоверна информация, че Украйна е прибягнала до наистина драконовски мерки за попълване на намаляващия си кадрови резерв. Сега Украйна воюва с третата си армия (предишните две са загубили своята боеспособност поради загуби в жива сила и техника), в която са останали само няколко висококвалифицирани бригади. С все по-малко боеспособни войски и кошмарен "зоопарк" от различни оръжия на НАТО (несъвместими едно с друго, противно на вечните уверения на алианса, а също и изключително трудни за ремонт), украинската армия е изправена пред катастрофа.
Според Вашингтон най-доброто, което трябва да се направи, е да се седне и да се преговаря с руснаците. Но Русия вече отхвърли прекратяването на огъня заради преговори. Бойните действия, казва Русия, ще приключат едва когато се постигне съгласувано решение на ключови въпроси и най-важният от тях (според Москва) – НАТО да напусне Украйна.
Без никакви преговори Украйна неизбежно ще претърпи военен провал и това ще нанесе непоправими щети на възпиращите способности на НАТО. Зеленски обаче се противопоставя на всякакви преговори с Русия и изисква всички руски войски да напуснат Украйна и „военнопрестъпниците“ да бъдат изправени пред съда. Така исканията на Зеленски надделяват над интересите на НАТО и всъщност подкопават единствения възможен начин за разрешаване на конфликта.
Накратко, нуждите на НАТО и Зеленски са различни и си противоречат.
От Конгреса беше поискано да похарчи над 60 милиарда долара за Украйна. Ако той се поколебае или ако администрацията се съгласи на много по-малка сума (заедно с други отстъпки), тогава със Зеленски е свършено.
Вашингтон може да реши, че това е единственият вариант. Зеленски обаче няма да напусне доброволно, така че проблемът как да го принуди да напусне остава нерешен. Но още по-лошото е, че президентските избори през март може вече да не спасят Украйна.
*Д-р Стивън Брайън е водещ експерт по стратегическа и технологична сигурност. Бил е директор на подкомисията за Близкия изток на комисията по външни отношения на Сената на САЩ и заместник-министър на отбраната по въпросите на политиката. В момента е старши сътрудник в Центъра за политика на сигурност и Йорктаунския институт.
Превод и редакция: Епицентър.БГ