Тъжна равносметка: Наследниците на ДС ни управляват и днес...
„Другари, и на мен ми е много тежко, искат ми оставката”, казва стратегът Александър Лилов пред партийния актив на МВР и дори уточнява, че е дошъл с лада, вместо с мерцедес. Той е в новото ръководство на БКП и на 6 януари 1990 г. е привикал ръководните кадри на МВР и ДС на национално съвещание за бруталните действия на органите по време на т.нар. „възродителен процес” – една от най-срамните страници на Живковия режим, свързана с насилствена смяна на имената българските турци., предаде „Уикенд”
Част от служителите са в киносалона, а други слушат речта му в малка зала на министерството. „Другарю Лилов, подайте си оставка, като ви е толкова тежко”, заявява младият комунист Колев, както е записано в секретния протокол от съвещанието, а в залата настъпва оживление. Преди него майор Савов скастря Лилов, като му припомня, че решение на Секретариата на ЦК на БКП, засягащо българите-мохамедани, има още от 1974 г. Лилов е шашнат, ДС показва мускули. Младият комунист е Петко Колев, служител на управление IV на ДС – научно-техническото разузнаване. Майорът пък е Александър Савов, баща на прочутия днес диджей Дамян. По това време Савов е отговорник на ДС в Смолян, а в последствие ще стане полковник и шеф на дирекцията на МВР в областта.
Стратегът се прибира в Партийния дом и заявява, че всички са хора на тогавашния вътрешен министър ген.-майор Георги Танев и незабавно трябва да бъдат уволнени. Само че не знае, че могъщата ДС има агенти и в партията и думите му мълниеносно стигат до генералите от МВР. Нещо повече, оказва се, че през януари 1990 г. Държавният съвет, чийто председател вече е новият генерален секретар на ЦК на БКП Петър Младенов, е решил да бъде фалшифициран поверителен указ № 1313 от 17. IV. 1986, подписан от Тодор Живков. С него са наградени 181 висши офицери и други служители от МВР с различни ордени и медали за насилствената смяна на имената на българските турци през 1985 г.
От указа обаче са заличени думите, че наградите са „за приноса им в осъществяване на възродителния процес”. Решението за „поправката” е съобщено на 17-те генерали, членове на колегиума на МВР, почти всички от тях отличени с най-големите награди.
Какво става с ДС на Десети ноември? „Уикенд” потърси отговор в архива на Комисията по досиетата, където са запазени около 50 секретни документа, съдържащи над 600 страници. Другите са унищожени. Наш репортер разговоря и с бивши офицери от тайните служби.
Мненията им се разделиха на две – едните твърдят, че БКП в лицето на Петър Младенов, Андрей Луканов, Александър Лилов и генералите Атанас Семерджиев и Любен Гоцев е направила погром в ДС, а другите, че тайната служба си е облякла новия костюм още на 13 ноември – в понеделник, и е успяла да съхрани паралелната си задкулисна власт, като навлезе във фирмите, банките и приватизацията и сложи ръка на милионите долари, намиращи се в задграничните й дружества.
Фаталният понеделник дава старт на трансформацията. В управленията големите началници буквално са се снишили и командването е в ръцете на средния състав – най-вече от капитани и майори. Оперативните работници пият кафе и прочистват бюрата си. Там те държат работните дела на агентите. В Трето управление „Картотека и архив” са предали предимно личните дела – биографии, рапортите за вербовка, характеристиките на агентите, както и станалите нарицателни регистрационни картони. Повечето агенти са „приспани”, като дейността им е замразена. Водещите офицери звънят по телефоните за връзка със секретните си сътрудници или се срещат с тях в конспиративни квартири, за да им обещаят, че косъм няма да падне от главите им. Действащи са оставени най-ценните, които са инфилтрирани в зараждащите се нови неформални демократични движения.
Всичко това стига до ушите на министър Танев. Генералът на 16 ноември 1989 г. – в четвъртък, издава спешна секретна заповед, която „Уикенд” откри в архива. В нея пише, че са получени сигнали как се унищожават дела, документи и информация. Поради това Танев нарежда унищожаването на досиетата незабавно да спре. Нещо повече, ДС започва да се готви за трансформацията още в края на 1987 г.
Два дни преди новата 1988 г. шефът на инспектората на МВР ген.-майор Никола Черкезов изпраша до тогавашния вътрешен министър ген.-полковник Димитър Стоянов строго секретен анализ за резултатите от проведено изследване на агентурата. Черкезов разкрива, че около три четвърти от агентите работят под минималните критерии. С други думи, могат да бъдат свалени от отчет и предлага заместването им с доверени връзки – лица, които не спадат към класическите категории секретни сътрудници, а и ДС няма практика да ги регистрира. Така агентурната мрежа остава дълбоко законспирирана.
Месец преди Десети ноември делегация на МВР вече начело с министър Танев е на посещение в Москва по покана на шефа на КГБ Владимир Крючков. Танев е един от зловещите изпълнители на мерките по „възродителния процес“ като първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Кърджали, а после и в Хасково. Той донася от Москва до Политбюро вестта, че Пето управление на КГБ – от борба с идеологическата диверсия е преустроено в защита на съветския конституционен строй. Другарите от Москва му внушават, че спешно трябва да се промени структурата на аналогичното у нас Управление VI на ДС по модела на КГБ, пише в секретна информация, която „Уикенд“ откри в архива на Комисията по досиетата.
На 9 ноември Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на ЦК на БКП пред Политбюро. На следващия ден тя е приета от пленума и ЦК на БКП, който му изказва благодарност, а уговорката му със съветския посланик Виктор Шарапов е, че ще остане председател на Държавния съвет, но пленумът го освобождава и от този пост. На пръв поглед изглежда, че ДС няма никакво участие във вътрешнопартийния преврат, няма запазени документи по този въпрос.
Две свидетелства обаче повдигат завесата. Шефовете на разузнаването са били съпричастни към преврата. Този малко известен факт разкрива офицерът от Първо главно управление (ПГУ) на ДС – външното разузнаване на режима, полк. Атанас Кременлиев. Той е бил шеф на отдел 03 „Западни страни“, който е отговарял и за НАТО. Автор е на книги, включително и за Сергей Антонов.
„За подготовката разбрах няколко седмици по-рано. На тържеството по случай 50-ия рожден ден на един от шефовете на ПГУ, дойдоха членове на Политбюро, между които Начо Папазов, Петър Младенов, Йордан Йотов (главен редактор на официоза „Работническо дело”). Големците излизаха няколко пъти навън. Говореха си нещо около сградата. Предполагам, че тогава са уточнявали последните детайли около промените, които се очакваха”, спомня си разузнавачът.
Нещата за Кременлиев и колегите му се изясняват сутринта на 10 ноември. Едва дошли на работа, всички шефове на отдели са събрани при началника на ПГУ ген.-лейтенант Владимир Тодоров. Той им казва: „Другари, днес се решават важни въпроси за съдбините на България. Никой няма право да напуска управлението. Информация може да се подава навън, включително и към Политбюро само през мен.” След кратката оперативка разузнавачите установяват, че сградата на управлението на ул. „Хайдушка поляна“ в столицата е в изолация. „Към 17 часа началникът отново ни събра и каза: „Заминавайте си вкъщи и гледайте новините в 8 вечерта”.
„За мен това е повече от доказателство, че разузнаването на високо ниво е било съпричастно към събитията”, казва Кременлиев.
Документ от 4 декември 1989 г., изготвен на бланка на БКП – Районен комитет при МВР, съдържа предложения, въпроси и мнения, направени на събранията на първичните партийни организации и съвещанията с актива на поделенията на МВР. По това време ДС все още е военизирана структура. Изказванията показват нежелание за поемане на политическата отговорност за сметка на БКП и партийците в ДС дори питат кой разпореди на министъра арестите и побоя над активистите на „Екогласност“ в градинката пред „Кристал“ на 26 октомври 1989 г.
В едно от изказванията е направено скандално описание на събитията от 10 ноември през погледа на курсант във Висшия институт на МВР „Георги Димитров“. Лейтенант Богданов казва, че на 10 ноември на курсантите, облечени в зелени униформи, им е заповядано да не мърдат. Всички гадаели дали има преврат. Наредено им било бойният резерв да е в разпореждане само на оперативния дежурен по МВР. Курсантите си направили извод, че нещата не са съвсем наред, но слава Богу, са се развили по демократичен път. Богданов пита какво щеше да стане, ако дежурният беше вдигнал телефона и им наредил да се натоварят на автобус и появят в съответната резиденция.
„Влизаме и там ни посреща – кой? Аз бих казал др. Милко Балев. Много е чаровен. Той така ни насочва и казва – ето тия тука Младенов и компания – съвсем бегъл инструктаж и ние ги прибираме. И вече въпрос на техника е – може така да ги застреляме някъде в задния двор“, критикува Богданов действията на върхушката на МВР.
На 14 ноември – във вторник, Бай Тошо, отпочинал и бодър, се появява в кабинета си в Държавния съвет. По конституция председателят на съвета може да обяви военно или извънредно положение. По всичко личи, че Петър Младенов се е страхувал от контрапреврат, тъй като междувременно е барикадирал кабинета си – влиза се само от един вход със строга охрана. Събитията за Живков обаче се развиват мълниеносно.
На 17 ноември – ден преди големия опозиционен митинг, Народното събрание избира Петър Младенов за председател на Държавния съвет, а само месец по-късно правешкият хитрец е изключен от БКП (виж карето). Указът са свикване на Държавния съвет е подписан зад гърба на Тато от първия зам.-председател на съвета и шеф на казионното БЗНС Петър Танчев.
Едно от първите неща, които БКП прави след Десети ноември, е да разформирова политическата полиция – Шесто управление на ДС. Първоначално ръководството на МВР-ДС изобщо няма такова намерение.
Младенов обаче свиква тайната среща на 25 ноември 1989 г. с ръководния състав на министерството и си води подкрепа – ген. Владилен Фьодоров, ръководител на представителството на КГБ у нас. Новият генсек призовава да се действа „по-смело“ да се закрие управлението, като подканя началника му ген. Антон Мусаков, това да стане преди да се е увеличил натискът на улицата. Държи прочувствена реч, като заявява, че храни симпатии към др. Мусаков. Двамата са работили в ЦК на Комсомола, живели са в един и същи блок на ул. „Ярослав Вешин“, семействата им се познават от 30 г.
Разбира се, Петър Младенов успокоява генералите от МВР-ДС, че „ние никого няма да изгоним“ и служителите от Шесто управление ще бъдат преназначени на друго място на работа в системата. Така и става – голяма част от тях са назначени през февруари 1990 г. в новосъздадената контраразузнавателна структура – Национална служба за защита на конституцията (копирана е от същото название в КГБ), създадена на мястото на Второ главно управление на ДС. Също така немалък брой оперативни работници от Шесто са назначени в новообразуваната Централна служба за борба с организираната престъпност (днес Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“).
През декември 1989 г. започва и чистка. Пенсионирани са 14 генерали и двама полковници, издигнати по времето на Тодор Живков. Първи се пенсионира първият зам.-министър на вътрешните работи и смятан десетилетия наред за „дясната ръка“ на Живков в МВР и ДС – ген. Григор Шопов. Голямото съкращение в системата на МВР-ДС обаче се случва януари-февруари 1990 г., когато БКП е принудена да извърши чистка в силно раздутия щат на ДС, а тон на съкращенията дава новоназначеният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев, подкрепян от първия зам.-министър ген. Любен Гоцев.
Семерджиев е дългогодишен началник на ГЩ на БНА и бил посрещнат изключително хладно в МВР, а ДС-генералите виждали в негово лице единствено ликвидатор. Комисията по досиетата обаче разкри, че Семерджиев се оказва секретен сътрудник на военното контраразузнаване – съдържател на явка с псевдоним Славейчето. Генералът докрай отказвал да назове точната цифра на работещите в МВР, боейки се данните да не стигнат до ушите на опозицията. Апаратът на ДС бил толкова раздут, че министърът определил без преувеличение системата като „държава в държавата”.
Черешката на тортата обаче безспорно е срещата през април 1990 г. на Гуруто на прехода Андрей Луканов и по това време премиер с ръководния състав на МВР. Луканов, който се оказа секретен сътрудник на комунистическото военно разузнаване – РУМНО, вече раздава куфарчетата с червени пари и уверява генералите, че всички освободени млади служители ще бъдат пратени в Митниците и данъчните служби, оплитайки държава с кадри на ДС.