АВТОР: ПИК
Бившият министър на културата и председател на 48-ото Народно събрание Вежди Рашидов даде разтърсващо интервю за агенция ПИК, в което проговори откровено за отношенията си с Борисов и обидата, с която си е тръгнал от ГЕРБ.
И разказа интересна случка как е съдействал на Борисов да стане главен секретар, тъй като е бил в добри отношения по това време със Симеон Саксобургготски.
Ето какво още каза Вежди Рашидов пред издателя на ПИК Недялко Недялков:
Борисов стоя цял ден в нас, за да се обадя на Царя и да кажа, че му е най-близкият охранител. Направих го. Целта бе да стане главен секретар на МВР, макар че искаше да е направо министър.
В знак на благодарност той ме арестува. Първо бях в килията на 5-о РПУ, после с белезници ме закараха на "Г. М. Димитров". Дори ми спряха парното в килията. Бях на всички първи страници на вестниците, а Борисов тогава каза: "И брат ми да беше, щяхме да го вкараме. И брат ми да беше, щеше да лежи."
Вкараха ме първо за 72 часа. И толкова много се увлякоха, защото навсякъде по медиите се говореше как съм пребил полицай, преди съдът да се произнесъл, и вместо да ме освободят, дойде един натегач и ми донесе още една заповед. И така лежах 96 часа...увлякоха се от пиара, от рекламата, на всички медии бе на първа страница, хареса им ефектът.
Бойко Борисов, моят приятел казал навсякъде, че съм пребил полицай?! Преди съдът да се е произнесъл...
Излязох и той ми се обади, а Петьо Блъсков ни направи среща в ресторант "Чардаш", да ни помирява.
Хареса ми каузата на ГЕРБ в началото. Исках да направя в културата някои неща и успяхме. Помогнах и с личните си контакти.
Така и не разбраха как така президентът на Турция ми е приятел. Приятел ми е по една случайност. Той беше кмет на Истанбул. Желю Желев ме включи в една делегация за Турция. И от Анкара излетяхме за Истанбул. В Истанбул Ердоган ни посрещна на вечеря. Желю и Ердоган седяха на една голяма маса и нещо са си говорили и за мен, че съм от турски произход. Желю започна да ми маха да отида. Донесоха едно столче, седнах до тях и тръгна един хубав разговор с Ердоган за изкуство, за поезия.
От приказка на приказка станахме много близки. Даде ми личния си телефон. После стане премиер, президент. И сега ще отида да го уважа за празника на Република Турция.
Имаше едно пътуване, когато Борисов се обърна към Ердоган с думите: "Нали питаш за Вежди, ето го." Тогава не бях нито министър, нито депутат.
Борисов веднъж беше отишъл без мен, но не стана. Ердоган ме е потърсил специално.
Трудно ставаха на четири очи срещите между Борисов и Ердоган. Някои журналисти внушаваха, че съм ходил, за да му превеждам, което по протокол не е позволено. Не, ходих, защото иначе срещите не ставаха...
Веднъж Ердоган се обиди, когато дойде във Варна да се види с Меркел и Макрон. Борисов беше обещал да ги доведе, но те не дойдоха.
Борисов не ме похарчи, обиди ме. Имах интересен случай в парламента, когато бях министър. От трибуната Карадайъ, който сега разбирам, че ще си ходи, каза, че ще ми иска културата. Аз му казах, че моята оставка е в джоба. Но му обясних: "Ако аз си подам оставката, отивам в ателието, където съм бил цял живот. Ако вие си подадете оставката, отивате на борсата."
Грешката е в мен, защото изпуснах мярката.
Не съм такъв помияр, че да стана независим депутат. Това е недостойно. Искате да стана като тия момчета Гела - Мела ли, или Божичков...както и да се казваше...
Свободата е самостоятелен проблем на падането. Тъй че аз няма да помагам в падането на който и да е. Имам една много хубава максима - да напусна удоволствието, преди то да ме е напуснало. Изтървах тази мярка. Една година не бях депутат. Борисов искаше да прави някакви промени в Пловдив, отидох и му казах, че няма как да стане. Тогава искаше да слага едни млади и симпатични девойки. Сега пък ги маха.
За Славена Точева е друго. Явно нейното гадже е сменило партията. Отишло е в ПП. Отмъщаваме си на другите.
Преди четири месеца получих поредната обида и тогава му казах, че това е последно. Тогава всички искаха аз да бъда председател на Народното събрание, само той не искаше. Неговата кандидатура била Росен Желязков. Аз съм единственият от ГЕРБ, който два пъти открива българския парламент.
Преди 4-5 месеца му казах: "Бойко, това ми е последно, излизам от политиката." В Пловдив област обаче му трябваше човек, когото хората обичат. Аз така му спечелих и Пловдив.
Преди това излезе една информация, при вас в ПИК, за номинациите за водачи на листите на изборите. Аз в София имах най-много -14. Той имаше 4. Изревнува явно.
Да си прави партията, каквото иска. Но аз не съм негов, не се продавам. Веднага след като напуснах парламента и партията, той събра парламентарната група и им каза едно много обидно изречение, че който постъпи като мен - по 5 човека чакат за тяхното място. Преведено на български звучи така: "Който от вас не ме слушка, отива в Каспичан и Дулово на 1000 лева заплата! Който ме слушка, ще взима 10 000 лв."
Аз съм единственият, който не му ще 10-те хиляди.
Страхът ги крепи депутатите от ГЕРБ. Гледат деца, семейство, малка ли е разликата между 1000 лв. и 10 000 лв. заплата?! Проблемът е в поведението на един лидер, в лошата му преценка за тия, които са около него.
От ПП хванали един академик - Денков, гордеят се с него. А до Борисов стоеше един сериозен художник, академик на две руски академии и една френска, член-кореспондент на БАН, почетен професор, доктор хонорис кауза...Но Борисов ме изхвърли като зелева глава.
Галя от посолството, тя върши цялата работа, тя решава...