Генадий Нечаев
Кризата със системите за противовъздушна отбрана доведе Украйна и нейните западни съюзници до много нетрадиционна военно-техническа идея: да оборудват съветските зенитно-ракетни системи със западни ракети. Как точно ще изглеждат тези системи, които вече се наричат „Франкенщайн“, и колко опасни ще бъдат за руските войски?
В западната преса се заговори за възможно прехвърляне на Киев на хибридни ЗРК. Хибридни означава пускови установки съветско производство, оборудвани със западни зенитни управляеми ракети. Тези хибриди вече са получили ироничното прозвище “ФранкенСАМ” (игра на думи от Франкенщайн и английското съкращение за ракета земя-въздух - SAM).
Според източник на “Ню Йорк Таймс” можем да говорим за два типа системи. Първият е съветски системи за ПВО "Бук", на които се планира да бъдат оборудвани западни ракети “Морско врабче”. Вторият хибрид е комбинация от съветски радари с ракетни установки “Сайдуиндър”. Обща характеристика на тези „Франкенщайни“ са използваните боеприпаси: първоначално това са управляеми ракети въздух-въздух, адаптирани за използване от наземни (или корабни) пускови установки
Този подход към създаването на системи за ПВО със среден и малък обсег е доминиращ в страните от НАТО. Идеята за използване на управляеми авиационни ракети, изстрелвани от наземни установки в системата за ПВО, се появи в САЩ след провала на програмата за фронтови мобилни комплекси МИМ-46 “Молър” през 1963 г. (приблизителен аналог на съветската “Оса”). Бойното превозно средство на шасито M113 се оказа обемисто, недостатъчно мобилно и като цяло незабележително. Тогава беше предложено да се адаптира ракетата “Сайдуиндър” за изстрелване от земята, която от 1956 г. и все още е основната ракета за близък бой за изтребителите на НАТО.
Такава ракета беше интегрирана в наземната мобилна система за ПВО “Чапарал” като временно решение, в противен случай целият колективен Запад и неговите съюзници рискуваха да останат без никаква противовъздушна отбрана, способна да прикрие войските на бойното поле и на фронтовата линия. Американските военни смятат “Чапарал” за ерзац, но изненадващо, от 1969 до 1998 г., заместител така и не е намерен! На някои места (например в Тайван и Египет) тези системи все още се използват.
В момента САЩ и НАТО закупуват ракети от най-новата модификация АИМ-9X, разработена през 2010 г. (аналог на руската ракета с въздушно изстрелване Р-73). Ясно е, че от модела на ракетата от 1956 г. са останали само името и форм-факторът, но старите модификации на АИМ-9M, разработени в началото на 80-те години, все още се предлагат за ВСУ.
Причината за това е проста. Украйна разполага с достатъчно ЗРК и радари, но всички съветски запаси от зенитни ракети са или изчерпани, или близо до изчерпване. Украинското ръководство многократно се е оплаквало от липсата на ракети за ПВО. Съюзниците на режима в Киев вече са изгребали тези ракети от всички складове в Източна Европа.
Въпреки това, Западът има огромен брой свои собствени зенитни ракети от споменатите горе типове, същите „Сайдуиндър“. По-специално, в момента само в Съединените щати има около 7 хиляди ракети АИМ-9M, чийто гаранционен срок на съхранение или вече е изтекъл, или предстои да изтече.
Предполага се, че на базата на тези ракети, в комбинация със съветски радари, ще бъде създаден определен зенитно-ракетен комплекс, приблизително подобен по характеристики на древната американска конструкция. Може да се предположи, че шасито на бойните машини на ЗРК “Оса”, останали в Украйна със стандартен радар, може да бъде адаптирано за изстрелване на “Сайдуиндър”
Според открити данни, ракетният двигател на АИМ-9M осигурява обсег на полет от около 19 км при изстрелване във въздуха. Това означава, че при стартиране от земята очакваният максимален обсег на прихващане ще бъде 9–12 км. Такъв комплекс може да представлява заплаха за самолети и хеликоптери, когато бъде прихванат буквално „отгоре“. В пасивен режим ерзацът “Чапарал” има известни шансове срещу дозвукови крилати ракети, но това изисква добра организация на службите за наблюдение и предупреждение за въздушна обстановка.
Всъщност гореизложеното до голяма степен се отнася за комплекса с ракетата РИМ-7 “Морско върбче”, който също е пуснат на въоръжение през далечната 1950 г. и също като временно решение, което в крайна сметка се превърна в основно. Доколкото знаем, никой няма да достави на украинците най-новата версия на „морското врабче“ РИМ-162 ЕССМ. Те могат да разчитат само на сравнително нови версии АИМ-7M/П, които все още се използват в много страни.
Тази ракета обаче си остава сериозно оръжие и днес. По набор от характеристики тези ракети са еквивалентни на зенитните ракети 9M38 от комплексите "Бук" и "Куб" М-4, малко по-слаби от тях в обсега на изстрелване. Те са способни уверено да прихващат дозвукови крилати ракети, например френската “Екзосет”.
Оборудването на останалите “Букове” в Украйна с американски ракети вероятно не е толкова трудна задача. Единственият въпрос е дали старите съветски машини ще могат да обстрелват 18 цели едновременно с новите ракети: в оригиналната версия те успяха да направят това още през 1979 г. Вторият момент е свързан с качеството на ракетите, които не се произвеждат от 1996 г.
Създавайки такива хибриди, американците очевидно преследват две цели: да продадат остарели стоки и в същото време да успокоят своите съюзници в Киев, които са в паника от руските ракетни атаки срещу производствени съоръжения.
Енергийната система на Украйна вече е в плачевно състояние. Членът на комисията по енергетика на Върховната Рада Сергей Нагорняк каза, че досега страната е била спасена от бедствие чрез ясно време, слънчеви панели и намалено ниво на потребление на електроенергия. Но още в края на ноември украинците ще бъдат изправени пред многочасови прекъсвания на тока.
При тези обстоятелства всяко облекчение ще свърши работа. Но едно е ясно: системите за ПВО са едни от най-сложните оръжейни системи. Те не се създават спешно за шест месеца, като се използват подобни методи, чрез кръстосване на таралеж и змия. Дори „Франкенщайните“ се окажат ефективни, те ще бъдат много ограничени и във всеки случай няма да повлияят на резултата от спецоперацията.
Превод: В. Сергеев