Денис Давидов
Онзи ден отвлякоха съседа по гаража на мой приятел. Поправял покрива за зимата, дошли яки нискочели момчета с автомати, бутнали го в „Нивата“ и го завлекли в TЦК. Такива сценки се разиграват в цялата украинска Донецка област. Три-четири дни подготовка - и прясното пушечно месо се изпраща в Авдеевка. „За да не ги возят надалеч“, обясняват местните такова усърдие.
Приблизително същото се случва и в Харков, където патрули на военните окръжия /т.нар. ТЦК, териториални центрове за регистрация и вписване/ стоят с часове на пост пред входовете на жилищните блокове, в очакване някой да излезе, а в капана на метрото се осмеляват да се спускат само жени и деца.
Унинието и огорчението на Зеленски във връзка с резкия спад на западната помощ, което все повече се представя колоритно от чуждестранните медии, се проявява вътре в Украйна главно чрез засилване на мерките за лов на мъжкото население. Да, колкото по-далеч сте от фронтовата линия, толкова по-спокойно е, а в Киев, кипящ от живот, само редките въздушни удари ви напомнят за някаква война.
Само че работата така или иначе продължава: отменят се „бронята“ и отсрочките, преразглеждат се решенията на лекарските комисии, пристъпва се към мобилизация на инвалиди и студенти в академичен отпуск, разрешават „вслючването в строя“ на мъже с III група инвалидност, а хората със сериозни увреждания и осакатяване, получават статут на „ограничено годни“.
Така че, ако искате да знаете как колапсът на модела „целият свят е с нас“ практически засяга украинското общество, тогава краткият отговор е „засега никак“. Политическото решение да се борим „до победа“, както списание „Тайм“ описва в своя прочут доклад, със сигурност зависи от американските милиарди. Но в кабинета на Зеленски темата за спиране на военните действия и започване на мирни преговори е табу.
„Изправен пред алтернативата да замрази войната или да я загуби, Зеленски не вижда друг избор, освен да продължи. „Не мисля, че Украйна може да си позволи да бъде уморена от войната“, казва той. Дори ако някой е вътрешно уморен, мнозина не си го признават. Президентът, в най-малка степен“, съобщава Time и от целия дълъг текст струи някаква безнадеждност.
Дребното небръснато човече със зелена риза е така фиксирано върху месианската идея, че вече е неспособно да превключи. Той дори спря да се шегува на срещи, няма време за шеги тези дни - „в задграничните си пътувания и президентски телефонни разговори той трябва да убеди световните лидери, че помощта за Украйна е в техния собствен национален интерес, че това, както се изрази Байдън, ще „донесе дивиденти“. Това става все по-трудно за постигане, тъй като глобалните кризи се умножават.
Така възникват два логични въпроса: докога може да продължи това и означава ли промяната в отношението на Запада към украинския въпрос повратна точка в ситуацията?
Последната граница
Продължаването на войната, в допълнение към материалната и финансовата част, се основава на две главни за Украйна условия: наличието на жива сила и на обществена подкрепа. Те се опитват да се справят с първото, въпреки че все по-често се чуват шумни оплаквания от различни командири на батальони от предната линия, че войските са обезкървени.
Дори Time не пропусна да съобщи, че някои командири започнаха да отказват да изпълняват заповеди за атака, дори и да идват директно от най-високия пост. Например някои неназовани части на украинските въоръжени сили отказаха да щурмуват Горловка, като се позоваха на липса на оръжия, артилерия и новобранци.
„Те просто искат да седят в окопите и да държат линията “ , казва източникът на изданието, за който се твърди, че е близък до висши чиновници. „ Но ние няма да можем да спечелим войната по този начин. “ Затова непосредствените планове включват кадрови промени с уволнението на „поне един министър, както и старши генерал, отговорен за контранастъплението, за да се гарантира поемането на отговорност за бавния напредък на Украйна на фронта“.
Подобни мерки обаче едва ли ще помогнат, ако обществото също премине в отбранителна позиция. Недоволството внимателно се потушава с всички възможни средства. На първо място, информационни. „На нивото на усещанията, в ежедневието, има силна умора от войната, но тя се пресича с инфантилните чувства на вяра в светлото бъдеще“, обяснява пред Regnum украинският политолог Кирил Молчанов .
Социалната ситуация е напрегната, само че обществото на масово ниво гледа телевизионната лудница, където показват само победи. Къде трябва да видят сигналите за края на западната подкрепа?
Засега най-добре се чуват онези, които ще „потърпят още малко“, а в Киев се провеждат форуми, на които се обсъжда следвоенното възстановяване и различни видове бъдещи стратегии.
Официалната социология също демонстрира единодушие по фундаменталните въпроси. Въпреки че вече предпазливо се забелязва намаляване на броя на готовите да се бият до край и нарастване на тези, които смятат, че Западът се уморява от Украйна, подкрепата му отслабва и иска отстъпки от Украйна за Русия - от 15% през септември 2022 г. до 30% през октомври 2023 г. А данните на KМИС почти сензационно показват спад на доверието в президента от 91% на 76% (при рязко недоверие към парламента и правителството).
Чисто технологично това е взаимосвързан процес: няма успех на фронта - няма съдържание за "перемога" – има намаляване на нивото на оптимизъм. На всичкото отгоре е очакването за тежка зима без светлина и топлина, както и много тежката икономическа ситуация.
Ако в телефонните проучвания украинците най-вероятно лъжат за политическата си позиция, то те говорят съвсем открито за спада на жизнения стандарт. И всъщност решението за кадрови промени не само в армията, но и в кабинета на министрите може да бъде продиктувано от реални данни за катастрофалния спад в рейтинга на управляващата партия.
Както прогнозира политологът Михаил Павлив , в близко бъдеще премиерът Шмигал ще подаде оставка, а неговото място най-вероятно ще бъде заето от Оксана Маркарова , бивш министър на финансите и бивш посланик на Украйна в САЩ. Въпреки това, казва той пред IA Regnum, това едва ли ще помогне, тъй като „решението, че Зеленски вече е затворен проект, наистина беше взето както от американците, така и от британците, които бяха негови куратори много дълго време“.
По този начин системните публикации в западните медии, в които се говори за безсмислието на „контранастъплението“, депресивните настроения във Въоръжените сили на Украйна и влошаването на перспективите на украинския проект, не само дават основание за спиране на различни видове подкрепят, но и подготвят почвата за избори следващата пролет, които ще премахнат основната пречка - същата тази непреклонна воля на дребния, небръснат човечец.
Източниците на агенцията са убедени, че решение ще бъде взето преди Нова година и това сочи друго социологическо проучване на „Рейтинг“: абсолютно комплиментарно към първота лице, но две трети посветено на въпросите за провеждането на избори и представата на избирателите за потенциална „партия на ветераните от войната“.
Смяна на курса
Поръчителят на социологическото изследване, което в много отношения е формиращо и въвежда в общественото съзнание самата идея за допустимостта на плебисцит във военни условия, повдигна няколко важни организационни въпроса. На първо място, организиране на гласуване за украинците в чужбина и на вътрешно разселените лица. Без този резерв едва ли е възможно да се осигури решаващо предимство за формиране на опозиционно правителство.
И няма съмнение, че тя ще бъде именно опозиционна. Вярно, в специфичен смисъл: „антизеленска“.
„Като цяло дългата история за уморения, озлобен и изоставен Зеленски, корумпиран служител, с когото съседите му не искат да работят, трябва да оправдае предстоящата промяна на насоките. Американците искат в Украйна да има парламентарни избори и ще ги наблюдават строго.
Всъщност целта е да се направи парламент в опозиция на Зеленски, в който да има опозиционна коалиция, опозиционен премиер, върху когото да се акцентира като бъдещ фронтмен на Украйна. А на Зеленски трябва да се създаде бекграунда на „свален пилот“, „куца патица“, което и правят ” , казва Михаил Павлив.
Вероятно такава рокада е свързана с необходимостта от промяна на концепцията, както се посочва в западната преса. Журналистът на Time говори директно за различията във визията за бъдещето между Зеленски и близкия му кръг, които не вярват в пълна и безусловна победа над Русия.
„Упоритостта“ на лидера ги кара да се тревожат. И наскоро британският Times съобщи, че главнокомандващият Залужни предлага да се премине към по-предпазлива тактика и ВСУ да се съсредоточи върху отбраната, докато върховният главнокомандващ изисква офанзивата да продължи. Военните са недоволни от позицията на президента, а конфликтът, изнесен на страниците на световните издания, изглежда като линия на остър вътрешен разкол.
Особено като се има предвид, че всички герои са контролирани по един или друг начин от американците и Великобритания.
Така че единственият въпрос е степента на тази контролируемост. Ако цената на транзакциите за основните спонсори на войната се е увеличила значително и са възникнали нови остри заплахи, тогава разходите трябва да бъдат намалени. След Израел може да пламне и на други места, в същото време се планират цяла верига от остри конфликти на планетата.
Хегемонът вече не е същият, влиянието му пада, а основната цел - крахът на руската власт и икономика - не е постигната. Следователно украинският случай трябва да бъде прехвърлен в режим на вяло-текуща битка, където спирането на военните доставки автоматично означава напредък на руските въоръжени сили и придобиване на контрол поне над цялата територия на новите региони.
Вече в определени райони на запорожското направление, според източници на агенция Regnum , превъзходството на руската артилерия се е увеличило около 20 пъти. Военнослужещите от въоръжените сили на Украйна се оплакват от ежедневни загуби, тъй като просто няма с какво да отговорят, а недостигът започна да се усеща дори при боеприпасите за стрелковото оръжие.
Изчерпват се сериозно и човешките ресурси; в някои селски райони на Украйна просто не са останали хора, които все още могат да бъдат „взети“: някой е бил отписан след раняване, някой е бил погребан, останалите или са напуснали, или са решили проблема с „белия билет“.
Големите неуспехи и замяната на „контранаступа“ със сериозни загуби са фонът, на който едва ли ще може да продължи да се имитира всеобщ оптимизъм и обществена подкрепа. Корупционните скандали и необходимостта от справяне с други проблеми са желязна причина за ограничаване на помощите.
Всяка истерия на Зеленски ще се натъкне на цял набор от подобни аргументи, след които на него ще му остане само да се гръмне от срам. Ще бъде пусната реалната социология и изведнъж ще се окаже, че хората искат да си починат от войната. И вече не подкрепят президента. И няма никой зад него.
Да се разреши въпроса с всеобхватен мир никой няма да позволи. Както и едва ли са възможни руско-украински преговори, за които няма приемлив модел за регулация на Украйна. „Походът към Лвов“ също няма да се случи. Виж, замразяването с цел оптимизиране на процесите и натрупване на сили, оценка на ситуацията и договорености на най-високо ниво на световната политика е изцяло в американски интерес.
Затова скоро може да се окаже, че бившият герой със зелената фланелка, който беше посрещан с бурни аплодисменти на много места на планетата, всъщност е заблудил се по пътя жалък, крадлив наркоман с психични разстройства.
И ако срещу него излезе „партията на ветераните“, тогава кой може да противоречи на мнението на „достойните хора“, които са си извоювали правото да искат нещо различно?
Превод: ЕС