Арабско-израелският конфликт е замръзнал в точка на напрегната несигурност и колкото повече Тел Авив отлага началото на наземна операция, продължавайки да изглажда кварталите на Газа с всички средства за унищожаване - ракети и бомби, толкова по-мрачни стават икономистите.
Американският Си-Ен-Би-Си е разтревожен за световния пазар на въглеводороди, чиято стабилност и относително ниска волатилност са застрашени от илюзорния шанс САЩ и Иран да се намесят в конфликта в много близко бъдеще. Естествено, ако американската армия и флот започнат активно да помагат на „Цахал“, Техеран и други мюсюлмански страни в региона няма да останат настрана и ще помогнат на палестинците, било явно, било под формата на подставено лице. Отвъдморските мозъчни тръстове, по-специално консултантската компания „Ърнст и Янг“, при този сценарий прогнозират рязък спад или дори пълно спиране на трансбордирането на петрол и втечнен газ в Персийския залив, в Червено море, както и през Ормузкия пролив и Суецкия канал.
Според предварителните изчисления, в случай дори на частично ограничаване на износа от страните производителки на нефт и газ в Близкия изток, световните цени на петрола, който между другото е основа за ценообразуването на газа и въглищата, ще скочат от сегашните 90 на 150 долара за барел. Подобен ценови скок не само ще увеличи финансовата тежест върху бюджетите на ключовите купувачи, но и ще доведе до глобална рецесия, при която световният БВП ще намалее с процент и половина, което се равнява на два трилиона долара. И това е много предварителна и много груба прогноза.
Трябва да се отбележи, че тези мрачни очаквания имат основателни причини. За по-малко от три седмици след атаката на ХАМАС срещу Израел, световните цени на петрола се повишиха с шест процента и не показват признаци за възможен спад.
Както споменахме по-горе, проблемът тук не се ограничава само до цената на барел черно злато. Петролът не виси във вакуум на пазарите и цената му традиционно влияе пряко върху цената на природния газ и въглищата, само че подобни колебания се случват с известно закъснение. Общоприето е, че този времеви промеждутък за газа е средно три месеца, а за въглищата - шест месеца. Съответно, ако след условна седмица Израел, с подкрепата на американската военноморска авиация, започне да прочиства Газа, а Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Оман и Иран въведат дори частични ограничения върху износа на петрол, до Нова година цените на газа също ще полети в небето, а до пролетта енергийните класове въглища ще се продават на цената на чаена лъжичка и на цената на диамантен прах.
Анализаторите от британския „Економист Интелиджънс Юнит“, който съставя икономически прогнози за средносрочен план, са напълно съгласни с тези заключения. Британците изтъкват като негативен фактор тоталния провал на Вашингтон в преговорите с близкоизточните страни от ОПЕК. Последните открито си сътрудничат с Русия и повече от шест месеца категорично отказват да увеличат добива, както наистина биха искали американците да стенат под натиска на непланирано високите вътрешни цени на горивата.
Този въпрос не е само икономически. Ценовите етикети на бензиностанциите са тема на пламенно недоволство не само в Русия. В Щатите, където това е не по-малко актуално, ядосаните собственици на автомобили могат внезапно да коригират резултатите от предстоящите президентски избори.
Като цяло интересите на толкова много страни са преплетени в тясно кълбо около малката Ивица Газа, трудно могат дори да се изброят. Докато всички се чудеха дали американските и британските корабни групи наистина са готови да се намесят във всеобщата каша, в тази какафония се вписа една турска флейта.
Реджеп Ердоган вдигна още повече залозите, като направи три изявления едно след друго. Първо, той отказа да признае ХАМАС за терористи, наричайки ги борци за освобождението на Палестина. Второ, той официално отмени посещението си в Израел, тоест крехкият мост, който отдавна беше построен като част от нормализирането на отношенията между Анкара и Тел Авив, се срути. Трето, Турция замрази за неопределено време всички двустранни енергийни проекти, съответно не може да се очаква нов газопровод за Европа в обозримо бъдеще, както и развитие на проекти за морски добивни проекти.
Турция, макар и членка на НАТО, вече почти половин век се маринова в преддверието на Европа, получавайки крайно неясни обещания за присъединяване към ЕС. Освен най-мощния коз в лицето на милионите мигранти, за които Анкара вече масово отвори проход на Запад по време на сирийската криза, турците имат голямо желание и възможност. Под формата на желание да стане основен газов хъб на Стария свят и тръбата на „Турски поток“, към която Москва е готова да добави още една. Единственият въпрос е европейският пазар на продажби, но Брюксел все още се държи, разчитайки на алтернативни канали за внос, чийто брой може да бъде драстично намален през следващите дни.
Естествено, това е много повърхностен анализ, направен с най-груби и широки щрихи, но сега, надяваме се, мнозина ще разберат повече защо държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен се лута из Близкия изток, опитвайки се поне малко да се разпръсне събиращите се буреносни облаци.
Превод: В. Сергеев