Пиксабей
МАФИЯ: Министерства и служби крият „Досиетата на прехода“ – кой отрадна парите на България? (ВИДЕО)
ШОКИРАЩО: България влезе в „сивия списък“ за пране на пари, Панама и Кайманите излязоха
КНСБ подкрепя напълно идеята, че следва да се подобри контролът от страна на държавните институции и да се води по- ефективна борба срещу всички форми на избягване на осигурителни задължения, в т.ч. чрез прилагане на т.н. граждански договори, когато се уреждат правоотношения, които по своята същност са „трудови“. Но ще се въздържим от подкрепа на този текст по няколко принципни съображения.
Това се казва в становище на синдиката по предлаганите промени в няколко данъчни закона от Министерство на финнасите, предаде pariteni.bg.
От КНСБ не приемат подхода, при който с преходни и заключителни разпоредби на данъчен закон се правят промени в Кодекса за социално осигуряване. Второ, съгласно чл. 36, ал. 1, т. 4 от същия Кодекс, проектите на нормативни актове по Държавното обществено осигуряване, каквото е несъмнено изменението в чл. 4 КСО, се утвърждават от Надзорния съвет на Института, нещо което не е сторено. Наред с това има твърде много “технически” неясноти относно правата и задълженията на лицата за периода на действие на прикритото трудово отношение, както и тези на работодателите им, пише в становището.
„На второ място, имаме известни притеснения относно разширяването на изискванията за предоставяне на информация за необлагаемите индивидуални доходи. Както е известно, според чл. 24, ал. 1 ЗДДФЛ, необлагаеми доходи са такива доходи като безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура; безплатната предпазна храна и противоотровите – също в натура; стойността на специалното работно облекло и личните предпазни средства; стойността на работното, униформеното и представителнто облекло; командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), вноски на работодателя за доброволно осигуряване и мн. други.
Възниква въпросът за какви цели ще се ползва тази информация и ще има ли тя негативно въздействие върху политиките на социална подкрепа. Това за КНСБ е много важен въпрос, на който не намираме достатъчно адекватен и точен отговор. Нещо повече, считаме, че социалните ангажименти на предприятията/работодателите не бива да се ползват като претекст за някакво отстъпление от ангажиментите за социална подкрепа от страна на държавата. Ето защо на този етап КНСБ ще се въздържи от подкрепа и по този въпрос“, посочват от синдиката.
Относно промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, станала известна като донос срещу бонус, от синдиката поставят следните въпроси:
При наличието на вече съществуващ механизъм за известяване от страна на гражданите за нередности, свързани с укриването на публични задължения, въвеждането на допълнителен такъв дали няма да доведе до дублиране на законодателни текстове?
Също така идеята за стимулирането на подаващия сигнал с материална придобивка (под формата на парични средства) може да провокира користни действия от страна на определена част от обществото.
Публикуваната идея в проекта на ДОПК за получаването на допълнителни приходи за предоставена информация противоречи на принципната концепция, че подаването на сигнал от страна на отделния гражданин към съответните органи (когато последният има информация за нередности, свързани с укриването на публични задължения), е безкористен акт, който е следствие на желанието му да изпълни своя граждански дълг.
Не би било твърде пресилено да се заключи, че получаването на нещо в замяна на извършен гражданския дълг води до разрушаването на устоите на едно демократично общество.
На следващо място санкцията за лицето, подаващо неверен сигнал, е несъразмерно малка спрямо потенциалните вреди, които неговото действие може да нанесе на лицето (ФЛ и ЮЛ), срещу което е той е подаден.
В представените мотиви не е отразен какъв допълнителен капацитет от проверяващи лица ще е необходим за осъществяването на тази дейност, ако се реализират очакваните от вносителя резултати – а именно да се повиши „активността на гражданите в дейностите по съдействие на данъчната администрация за установяване на укрити доходи и данъчни измами“.
Също така не са известни и допълнителните финансовите средства, които ще постъпят в НАП и дали ще се намери решение на казуса за баланса между усилията за контрол и реалната събираемост (ефектът на т. нар „несъответствие“ между ресурс и резултат).
На база на изложените аргументи КНСБ не подкрепя така предложените текстове в ДОПК и счита, че този текст не трябва да става част от българското законодателство.
Публикуваме Становището на КНСБ по проекти на закони за изменение на ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗДДС, ЗАДС, ЗМДТ и ДОПК представено на провелия се вчера, 25 октомври, Национален съвет за тристранно сътрудничество.
ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Предложенията за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са изготвени във връзка с необходимостта от отстраняване на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на ДДС законодателството в съответствие с решения на Съда на Европейския съюз.
Предложени са промени, свързани с привеждане на ДДС законодателството в съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/2455 и Директива (ЕС) 2019/1995, във връзка с бракуването на стоки и електронната търговия. Предложени са и промени, свързани с внедряване в Митническата информационна система за внасяне на функционалността за централизирано оформяне при внос.
Освен това, законопроектът предвижда промени, свързани с осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, а именно:
Предложени са разпоредби, които имат за цел да се позволи на лицата, които не са изпълнили задължението да се регистрират по ЗДДС или да се регистрират в предвидения срок, да начислят дължимия ДДС за извършените облагаеми доставки през периода, когато са били длъжни, но не са били регистрирани по този закон, чрез издаване на данъчен документ, като по този начин ще се предостави право на данъчен кредит на получателя по доставката.
Като мярка за „изсветляване на сивата икономика“ е предложена възможност получателят по доставка да не заплаща стойността на същата, когато доставчикът не издаде касова бележка.
КНСБ подкрепя всички промени, които са свързани с необходимост от синхронизиране на правото на България с това на ЕС.
КНСБ не подкрепя направеното предложение в § 17. от ПЗР: В §15д, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби думите „до 31 декември 2023 г. включително“ се заменят с „до 30 юни 2024 г. включително“. Това се отнася до удължаване на срока за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно и ресторантьорските услуги, която, както многократно се доказа до този момент, не изпълнява мисията, заради която беше въведена.
ЗИД на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
КНСБ подкрепя напълно идеята, че следва да се подобри контролът от страна на държавните институции и да се води по- ефективна борба срещу всички форми на избягване на осигурителни задължения, в т.ч. чрез прилагане на т.н. граждански договори, когато се уреждат правоотношения, които по своята същност са „трудови“. Но ще се въздържим от подкрепа на този текст по няколко принципни съображения. Първо, не приемаме подход, при който с преходни и заключителни разпоредби на данъчен закон закон се правят промени в Кодекса за социално осигуряване. Второ, съгласно чл. 36, ал. 1, т. 4 от същия Кодекс, проектите на нормативни актове по Държавното обществено осигуряване, каквото е несъмнено изменението в чл. 4 КСО, се утвърждават от Надзорния съвет на Института, нещо което не е сторено. Наред с това има твърде много “технически” неясноти относно правата и задълженията на лицата за периода на действие на прикритото трудово отношение, както и тези на работодателите им.
На второ място, имаме известни притеснения относно разширяването на изискванията за предоставяне на информация за необлагаемите индивидуални доходи. Както е известно, според чл. 24, ал. 1 ЗДДФЛ, необлагаеми доходи са такива доходи като безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура; безплатната предпазна храна и противоотровите – също в натура; стойността на специалното работно облекло и личните предпазни средства; стойността на работното, униформеното и представителнто облекло; командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), вноски на работодателя за доброволно осигуряване и мн.други. Възниква въпросът за какви цели ще се ползва тази информация и ще има ли тя негативно въздействие върху политиките на социална подкрепа. Това за КНСБ е много важен въпрос, на който не намираме достатъчно адекватен и точен отговор. Нещо повече, считаме, че социалните ангажименти на предприятията/работодателите не бива да се ползват като претекст за някакво отстъпление от ангажиментите за социална подкрепа от страна на държавата. Ето защо на този етап КНСБ ще се въздържи от подкрепа и по този въпрос.
ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Въвеждането на законодателни текстове за облагането на печалбите на многонационалните и големите национални групи предприятия с допълнителен данък и с национален допълнителен данък произтича от прилагането на Директива 2022/2523, приета от Съвета на 15 декември 2022 г. Целта на този европейски законодателен акт е да се гарантира глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в рамките на Съюза, според споразумението от 8.10.2021 година на ОИСР за реформа в международното данъчно облагане. В тази връзка България трябва да приложи текстове на директивата по начин отговарящ на европейските политики в областта, което практически означава, че тази законодателна промяна трябва да се извърши задължително до края на 2023 година.
На базата на гореизложеното възникват следните казуси от така предложения ЗИД на ЗКПО:
Равнопоставеност между икономическите субекти – въвеждането на различна данъчна ставка върху облагаемите печалби на ЮЛ води до нарушаване на този принцип в България;
Третирането по различен начин на местните и чуждестранните компании може да се превърне в пречка пред привличането на чуждестранни инвестиции, поради негативно влияние, което тази неравнопоставена политика ще окаже върху имиджа на страната ни;
Възможност страната ни да бъде определена като „закононарушител“ от европейските институции, вследствие на потенциално заведено дело от страна на многонационални групи предприятия и на големи национални групи предприятия, които ще са обект на завишено данъчно облагане.
Също така трябва да отбележи, че България е страната с втората най-ниска данъчна корпоративна ставка (от 10%) в рамките на ЕС (само в Унгария – ДДЮЛ е 9%). За сравнение, размерът на корпоративния данък средно за ЕС през 2022 г. е 21,3%, докато тази за Еврозоната е малко по-висока – 23%. От така представените данни е видно, че ставката на данък печалба в нашата страна е повече от два пъти по-ниска от средното за европейската общност. По-детайлното вглеждане в структурата на данъчните система на страните в ЕС, разкрива че като „правило“ ставката на данък печалба варира в диапазона между 19% и 25% сред отделните икономики в Общността.
В заключение КНСБ подкрепя така предложените промени в ЗКПО. Също така, считаме че прилагането на текстовете от Директива 2022/2523 в националното законодателство, трябва да вървят в синхрон с промяна на данъчната ставка и за местните ЮЛ. Равнопоставеността трябва да е приложима за всички икономически субекти в страната, за да се отговори на принципа на ЕС за поставяне на всички заинтересовани страни на еднаква база. В тази връзка КНСБ застава зад позицията, че задължението на страната за прилагането на европейската Директива от 01.01.2024 г. е подходяща възможност да се осъществи и така необходимата промяна в настоящата корпоративна ставка в страната от 10% на 15%, запазвайки нейния пропорционален характер. Настоящият законопроект е добра първа стъпка в тази посока, която категорично подкрепяме.
ЗИД на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Двете предложения за изменение и допълнение на ЗМДТ включва прецизиране на разпоредбите, свързани с ползване на данъчни облекчения за сгради, получили сертификати с клас на енергопотребление и въвеждането патентен данък за лица, които събират диворастящи семена, гъби (включително трюфели), плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях. Очакванията са сумите за патентен данък да варират между 20 лв. и 40 лв. според общината – т.е. сумите могат да бъдат определени като отговарящи на дейността, която се облага. Единствения казус, на който трябва да се обърне внимание, е по какъв начин ще се установява точното място на събиране на съответните продукти в случаите, когато между две съседни общини има разлика в патентния данък. КНСБ подкрепя така направените предложения в ЗМДТ.
ЗИД на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Предложеното разширение на чл. 79 от ДОПК с идеята за предоставяне на допълнителни приходи за подадена информация поставя следните въпроси:
При наличието на вече съществуващ механизъм за известяване от страна на гражданите за нередности свързани с укриването на публични задължения въвеждането на допълнителен такъв дали няма да доведе до дублиране на законодателни текстове?
Също така идеята за стимулирането на подаващия сигнал с материална придобивка (под формата на парични средства) може да провокира користни действия от страна на определена част от обществото.
Публикуваната идея в проекта на ДОПК за получаването на допълнителни приходи за предоставена информация противоречи на принципната концепция, че подаването на сигнал от страна на отделния гражданин към съответните органи (когато последният има информация за нередности, свързани с укриването на публични задължения), е безкористен акт, който е следствие на желанието му да изпълни своя граждански дълг.
Не би било твърде пресилено да се заключи, че получаването на нещо в замяна на извършен гражданския дълг води до разрушаването на устоите на едно демократично общество.
На следващо място санкцията за лицето подаващо неверен сигнал е несъразмерно малко спрямо потенциалните вреди, които неговото действие може да нанесе на лицето (ФЛ и ЮЛ), срещу което е той е подаден.
В представените мотиви не е отразен какъв допълнителен капацитет от проверяващи лица ще е необходим за осъществяването на тази дейност, ако се реализират очакваните от вносителя резултати – а именно да се повиши „активността на гражданите в дейностите по съдействие на данъчната администрация за установяване на укрити доходи и данъчни измами“.
Също така не са известни и допълнителните финансовите средства, които ще постъпят в НАП и дали ще се намери решение на казуса за баланса между усилията за контрол и реалната събираемост (ефектът на т.нар „несъответствие“ между ресурс и резултат).
На база на изложените аргументи КНСБ не подкрепя така предложените текстове в ДОПК и счита, че този текст не трябва да става част от българското законодателство.
ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)
Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е изготвен във връзка с отстраняване на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на акцизното законодателството в съответствие с него.
Предложението за създаване на раздел IIа отстранява в българското законодателство липсата на транспониране на разпоредбата на чл. 2 от Директива 2020/262.
С направеното предложение за изменение на чл. 4, т. 25 се отстранява несъответствие, констатирано в Процедурата по нарушение от ЕК с № 2022/0023.
С предложената нова точка 73 в член 4 от проекта се създава определение за „Място на внасяне“ във връзка с предложението за допълнение на чл. 73а, ал. 1 с нова точка 6а от настоящия проект, като по този начин се отстранява несъответствието, констатирано в Процедура по нарушение от ЕК с № 2022/0023.
В член 6, алинея 2 се предлага заличаването на код по КН 2204 22 10, тъй като този код не е изрично добавен в разпоредбите на член 8, точка 2 от Директива 2020/1151, поради което ако остане в обхвата на кодовете по КН за „шумящи вина“ България ще бъде в нарушение на европейското законодателство. Предложението е свързано с поет от страна на Република България ангажимент в Процедура по нарушение № 2022/0024 от 17 май 2023 г. за отстраняване на несъответствие в националното законодателство с Директива 2020/1151.
Освен това, допълнена е разпоредбата на член 20, алинея 2 от закона, като са добавени и случаите на нередовност с цел да се отстрани несъответствие, констатирано в Процедура по нарушение от ЕК с № 2022/0023 от 5 юни 2023 г.
Направено е допълнение на член 21, алинея 1 със създаването на нова точка 3б относно акцизните стоки, предназначени за потребление по силата на споразумение, сключено с трети държави или международни организации…това предложение е свързано с отстраняване на несъответствие, констатирано в Процедура по нарушение от ЕК и касае въвеждане на разпоредбата на член 11, параграф 1, буква „е“ от Директива 2020/262.
В член 21 от закона се предлага създаването на нова алинея 7, с която се въвежда праг за освобождаване от акциз на акцизни стоки, предназначени за европейски орган, за който е приложим Протоколът относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.
Предложено е допълнение в член 25, алинея 1, точка 2 с цел ясно да се регламентира, че безвъзвратната загуба може да бъде пълна или частична. Предложението е свързано с отстраняване на несъответствие, констатирано в Процедура по нарушение от ЕК с № 2022/0023 от 5 юни 2023 г.
В член 31, алинея 1, точка 7 е предложено прецизиране на разпоредбата с оглед разпоредбата на чл. 5, параграф 1 от Директива 2020/1151, която предвижда намалената акцизна ставка да се прилага за бира с действително алкохолно съдържание в обемно изражение, което не надхвърля 3,5 % vol.
В заключение КНСБ подкрепя ЗИД на ЗАДС, тъй като предложените промени се отнасят до отстраняване на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и привеждане на акцизното законодателството в съответствие с него.